Нуриел Рубини за ефектите от войната върху глобалната икономика

Войната в Украйна може да доведе до глобална стагфлационна рецесия, за справянето с която Западът почти няма останали инструменти

   ©  Надежда Чипева
Нуриел Рубини, главен изпълнителен директор на Roubini Macro Associates и съосновател на TheBoomBust.com., в анализ за Project Syndicate.

В късния декември предупредих, че 2022 г. ще се окаже много по-трудна от 2021 г., в която пазарите и икономиките по света като цяло се справиха добре, а растежът надмина очаквания си потенциал след масивната рецесия на 2020 г .В навечерието на новата година стана очевидно, че скокът на инфлацията няма да бъде просто временен, че непрекъснато мутиращият коронавирус ще продължи да сее несигурност по света и че задаващите се геополитически рискове стават все по-остри. Първата сред трите геополитически заплахи, които споменах, беше струпването на войски от страна на руския президент Владимир Путин близо до границата с Украйна.

След два месеца на откъслечна дипломация и недобросъвестни преговори от страна на Кремъл Русия сега започна пълномащабна инвазия в Украйна, която според американски официални източници е операция за "обезглавяване" на сегашното демократично избрано правителство. Въпреки многократните предупреждения от администрацията на Байдън, че Русия е сериозна намеренията си за война, снимките на руски танкове и ескадрили от хеликоптери, които преминават през Украйна, шокираха света.

Сега трябва да разгледаме икономическите и финансовите последици от това историческо развитие. Да започнем с ключово геополитическо наблюдение: Това е голяма ескалация на Втората студена война, в която четири ревизионистки сили - Китай, Русия, Иран и Северна Корея - оспорват продължителното глобално господство на Съединените щати и водения от Запада международен ред, основан след Втората световна война. В този контекст влязохме в геополитическа депресия, която ще има огромни икономически и финансови последици далеч отвъд Украйна.

По-специално гореща война между големите сили сега е по-вероятна през следващото десетилетие. Тъй като новото съперничество в студената война между САЩ и Китай продължава да ескалира, Тайван също все повече ще се превръща в потенциална точка на горещ конфликт, изправяйки Запада срещу зараждащия се съюз на ревизионистките сили.

Стагфлационна рецесия

Основен риск сега е, че пазарите и политическите анализатори ще подценят последиците от тази смяна на геополитическия режим. До затварянето на пазарите на 24 февруари, деня на инвазията, американските фондови пазари се бяха повишили с надеждата, че този конфликт ще забави желанието на Федералния резерв на САЩ и други централни банки да повишават лихвите. Но войната в Украйна не е просто поредният малък, икономически и финансово незначителен конфликт от вида, наблюдаван другаде през последните десетилетия. Анализаторите и инвеститорите не трябва да допускат същата грешка, която направиха в навечерието на Първата световна война, когато почти никой не видя, че идва голям глобален конфликт. Днешната криза представлява геополитически квантов скок. Неговите дългосрочни последици и значение трудно могат да бъдат надценени.

Влязохме в геополитическа депресия, която ще има огромни икономически и финансови последици далеч отвъд Украйна.

По отношение на икономиката вече е много вероятна глобална стагфлационна рецесия. Анализаторите вече се питат дали Фед и други големи централни банки могат да постигнат меко кацане от тази криза и нейните последици. Не разчитайте на това. Войната в Украйна ще предизвика огромен отрицателен шок в предлагането в глобалната икономика, която все още се клати от COVID-19 и едногодишното натрупване на инфлационен натиск. Шокът ще намали растежа и допълнително ще увеличи инфлацията в момент, когато очакванията за инфлация вече са големи.

Краткосрочното въздействие на войната върху финансовите пазари вече е ясно. Изправени пред огромен стагфлационен шок и търсене на нискорискови активи, световните пазари на акции вероятно ще преминат от текущия корекционен диапазон (-10%) към територия на мечи пазар (-20% или повече). Доходността на сигурните държавни облигации ще спадне за известно време и след това ще се повиши, след като инфлацията се освободи. Цените на петрола и природния газ ще скочат допълнително - до доста над $100 за барел - както и цените на много други суровини, тъй като Русия и Украйна са основни износители на суровини и храни. Валутите-убежище като швейцарския франк ще се засилят, а цените на златото ще се повишат допълнително.

Икономическите и финансови последици от войната и произтичащият от това стагфлационен шок, разбира се, ще бъдат най-големи в Русия и Украйна, следвани от Европейския съюз, поради силната му зависимост от руския газ. Но дори САЩ ще пострадат. Тъй като световните енергийни пазари са толкова дълбоко интегрирани, скокът в световните цени на петрола - представен от бенчмарка брент - ще повлияе силно на цените на суровия петрол в САЩ (West Texas Intermediate). Да, сега САЩ са второстепенен нетен износител на енергия; но макроразпределението на шока ще бъде отрицателно. Докато малка кохорта от енергийни фирми ще пожънат по-високи печалби, домакинствата и бизнеса ще изпитат огромен ценови шок, което ще ги накара да намалят разходите.

Като се има предвид тази динамика, дори иначе силната американска икономика ще претърпи рязко забавяне, накланяйки се към рецесия на растежа. По-тежките финансови условия и произтичащите от тях ефекти върху доверието на бизнеса, потребителите и инвеститорите ще изострят негативните макропоследствия от руската инвазия както в САЩ, така и в световен мащаб.

Предстоящите санкции срещу Русия - колкото и големи или ограничени да се окажат и колкото и необходими да са те за бъдещ възпиращ ефект - неизбежно ще навредят не само на Русия, но и на САЩ, Запада и развиващите се пазари. Както президентът на САЩ Джо Байдън многократно е давал яснота в своите публични изявления пред американския народ, "защитата на свободата ще има цена и за нас, тук, у дома. Трябва да бъдем честни за това".

Освен това не може да се изключи възможността Русия да отговори на новите западни санкции със собствена контрамярка: рязко намаляване на производството на петрол, за да повиши още повече световната му цена. Такъв ход би имал нетна полза за Русия, стига допълнителното увеличение на цените на петрола да е по-голямо от загубения износ. Путин знае, че може да нанесе асиметрични щети на западните икономики и пазари, защото прекара по-голямата част от последното десетилетие събирайки средства за черни дни и в изграждането на финансов щит срещу допълнителни икономически санкции.

Контролът над вредите е ограничен

Дълбокият стагфлационен шок също е кошмарен сценарий за централните банки, които ще бъдат в трудна ситуация, независимо дали решат да реагират или да пасуват. От една страна, ако растежът на икономиката е най-големият им приоритет, те трябва да отложат повишаването на лихвените проценти или да го въведат по-бавно. Но в днешната среда - инфлацията се покачва, а централните банки вече изостават в отговора си - по-бавното затягане на лихвите би могло да ускори отделянето на инфлационните очаквания на пазарите от прогнозите на централните банки, кoeто допълнително би изострило стагфлацията.

От друга страна, ако централните банки стиснат зъби и останат ястреби (или станат по-големи ястреби), задаващата се рецесия ще стане по-тежка. На инфлацията ще се противодейства с по-високи номинални и реални лихвени проценти, повишавайки цената на парите и по този начин забавяйки икономиката като цяло. Гледали сме този филм два пъти преди, със сътресенията в цените на петрола от 1973 и 1979 г. Днешното повторение ще бъде почти толкова грозно.

Въпреки че централните банки трябва да се противопоставят агресивно на завръщането на инфлацията, те най-вероятно ще се опитат да замажат проблема, както направиха през 70-те години на миналия век. Те ще твърдят, че проблемът е временен и че паричната политика не може да повлияе или да отмени екзогенен отрицателен шок в предлагането. Когато настъпи моментът на истината, те вероятно ще мигнат, избирайки по-бавен темп на монетарно затягане, за да не предизвикат още по-тежка рецесия. Но това ще откачи по-нататъшните инфлационни очаквания от собствените им прогнози и цели.

централните банки трябва да се противопоставят агресивно на завръщането на инфлацията, те най-вероятно ще се опитат да замажат проблема, както направиха през 70-те години на миналия век.

Междувременно политиците ще се опитат да ограничат негативния шок в предлагането. САЩ ще се опитат да смекчат увеличението на цените на бензина, като черпят от стратегическите си петролни резерви и като подтикнат Саудитска Арабия да използва свободния си капацитет, за да увеличи производството си на петрол. Но тези мерки ще имат само ограничен ефект, тъй като широко разпространените страхове от по-нататъшни скокове на цените ще доведат до глобално презапасяване с енергийни ресурси.

При тези нови обстоятелства САЩ ще почувстват още по-голям натиск да постигнат споразумение с Иран - друг потенциален източник на петрол - за съживяване на ядреното споразумение от 2015 г. Но Иран ефективно е съюзник с Китай и Русия и неговите лидери знаят, че всяка сделка, която сключат днес, може да бъде отхвърлена през 2025 г., ако Доналд Тръмп или негова имитация дойде на власт в САЩ. Следователно нова ядрена сделка с Иран е малко вероятна. По-лошото е, че при липса на такава Иран ще продължи да развива ядрената си програма, увеличавайки риска Израел да нанесе удар срещу неговите съоръжения. Това би довело до двоен отрицателен шок в предлагането на световната икономика.

Резултатът е, че различни геополитически ограничения сериозно ще ограничат способността на Запада да се противопостави на стагфлационния шок, нанесен от войната в Украйна.

Нов стар проблем

Западните лидери също не могат да разчитат на фискална политика, за да се противопоставят на потискащите ръста ефекти от шока в Украйна. От една страна САЩ и много други развити икономики са останали без фискалните боеприпаси, след като махнаха всички спирачки в отговор на пандемията. Правителствата натрупват все по-неустойчиви дефицити, а обслужването на тези дългове ще стане много по-скъпо в среда на по-високи лихвени проценти.

По-важното е, че фискалните стимули са погрешен политически отговор на стагфлационен шок в предлагането. Въпреки че могат да намалят отрицателното въздействие на шока върху икономическия ръст, това би увеличило инфлационния натиск. И ако политиците разчитат както на монетарната, така и на фискалната политика в отговор на шока, стагфлационните последици ще станат още по-тежки поради засиления ефект върху инфлационните очаквания.

Политиките на масивни монетарни и фискални стимули, които правителствата предприеха след глобалната финансова криза от 2008 г., не бяха инфлационни, защото източникът на този шок беше от страна на търсенето, произлизащ от кредитна криза в момент, когато инфлацията беше ниска и под целите на централните банки. Днес ситуацията е съвсем различна. Изправени сме пред отрицателен шок в предлагането в свят, в който инфлацията вече се покачва и е доста над целта.

Ако политиците разчитат както на монетарната, така и на фискалната политика в отговор на шока, стагфлационните последици ще са още по-тежки.

Изкушаващо е да се мисли, че конфликтът между Русия и Украйна ще има само незначително и временно икономическо и финансово въздействие. В крайна сметка Русия представлява само 3% от световната икономика (а Украйна много по-малко). Но арабските държави, които наложиха петролно ембарго през 1973 г., и революционният Иран през 1979 г. представляваха дори по-малък дял от световния БВП, отколкото Русия днес.

Глобалните ефекти от войната на Путин ще бъдат усетени през цените на петрола и природния газ, но няма да спрат дотам. Непреките ефекти ще нанесат огромен удар върху доверието в икономиките в световен мащаб в момент, когато крехкото възстановяване от пандемията вече навлизаше в период на по-дълбока несигурност и нарастващ инфлационен натиск. Последствията от кризата в Украйна и от по-широката геополитическа депресия, която тя предвещава, ще бъдат всичко друго, но не и преходни.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    valdim avatar :-(
    Dimov
    • + 1

    Ако Рубини можеше да рисува, така описаната с думи картина би съдържала от "бетонно-сиво" (RAL7023) до "сиво-черно" (RAL7021)...
    Много мрачно.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал