Какво да правим с Трети март
Руската агресия в Украйна върна въпроса знаем ли наистина значението на тази дата


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Сега е моментът да променим националния си празник. Нашето освобождение не идва от Руско-турската война, а обратното - войната е следствие от нашето освободително движение.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
11 коментара
Какво да правим с Трети март ли?!
Ами да продължаваме да си го почитаме!
Трети март е отбелязване на датата, на която е прекратена Руско-турската война, останала в историята като Освободителна, и на която фактически е възстановена българската държава.
Трети март се празнува от 1880 г с указ на княз Александър Батенберг без прикъсване дори по време на световните войни, в които България е традиционно в съглашение с Германия срещу Антантата и Антихитлеристката коалиция, в които участва Русия/СССР.
И се празнува без прекъсване, независимо кой е от другата страна на окопа, защото Трети март не е политически празник, а е народен празник, на който почитаме освободителите.
За политически го обявят комунистите през 1946 г и го забраняват.
А доводите за неговото ново политизиране в подборката от "десни интелектуалци" :Захари, Джасим, Келбечева и Манол, видимо са се припокривали с тогавашните доводи на Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Антон Югов и пр. комунистически функционери.
Тема за дълбок размисъл е с какво Трети март еднакво бърка в очите както на тогаващните сталинисти, така и съвременните атлантисти.
3-ти март е бил наш национален празник, в момента е наш национален празник и ще продължава да е национален празник защото:
Обединява стремежа, смелостта и волята на всички българи отдали живота си от падането под робство до подписването на Сан Стефанския договор, ЗА ДА ПРЕБЪДЕ БЪЛГАРИЯ!
Политизирането на празника е меко казано неуместно. Свързването му с настоящите събития е меко казано странно.
И както е казал Хилендарският монах - О неразумни, поради що се срамиш да се наречеш БЪЛГАРИН?
Как не ви е срам да публикувате такава статия! Даже не успях да я прочета докрай от възмущение! Вие българи ли сте изобщо?! Днес празнуваме Освобождението на България, а не поклонение пред Русия! Нима искате да участвате в опитите за заличаването на всичко Българско? И какво, ако се смени датата?! Нали пак бихме го празнували? Но вашата идея не е такава! Искате да го заличите! България ще пребъде!
Честит Празник на всички Българи!
Поклон пред костите на всички руснаци, украинци, белорусци, фини, румънци и други народи, дали живота си за Свободата на България!!!
Пропуснал съм Българите измежду далите живота си за Своботата на България. Поклон и пред тях! Поклон и пред всички други, дали приноса си за Свободата!!!
Напълно подкрепям мнението на проф. Келбечева относно 24 май. Защото:
- Денят 24 май винаги ще бъде повод да търсим и прилагаме най-доброто от стичането на различните култури в нашето ежедневие. Ще ни предизвиква и помага да обогатяваме неразривната връзка между древната и средновековната с възрожденската и новата история на България. Това е не просто денят на определено историческо събитие, а тържество на вековна народностна традиция за духовно възвишаване, опазила народността и възкресила държавността ни. Същността на празника е такава, че винаги ще мотивира надграждането на различни културни ценности в националното и в европейското ни културно-политическо пространство. В един ден ще звучат два химна, толкова близки по смисъл и чувствено въздействие, които наистина пораждат национална гордост, самочувствие и стремеж към напредък. Единствено този празник не разделя нацията по етнически, идеологически и военно-- политически признаци и предпочитания.
Нима Денят, в който векове сме чествали духовният напредък, може да бъде оспорен като най-достоен за български национален празник?
До коментар [#8] от "Chernomorski":
Както написах и вчера, но го изтриха, делото на солунските братя и учениците им надхвърля пределите на България. 24 май е празник, обединяващ всички народи, които ги почитат. Затова не е подходящ за национален празник, а за международен. Всички аргументи за обратното са изсмукани от пръстите русофобски напъни.
Съединението и Независимостта също са далеч от това да са по-подходящи. Освобождението връща България на картата и спасява българския народ от сигурно изтребление, каквото сполетява арменци, арамейци, понтийски гърци, тракийски българи и всички останали в Османската империя християни.
Моите предпочитания клонят към 6-ти септември, когато сме направили нещо без да питаме Русия и даже въпреки нейното неодобрение, но съм склонна да приема всяка друга дата само да се сложи край на тези верноподанически дитирамби на 3-ти март. Русия няма място в нашия празничен календар, от нея сме видели само злини - от Х-ти век насам.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.