Регулираните цени на тока - нужна е прозрачност и предвидимост

Вече сме в началото на процедурата по определяне на такива цени за периода юли 2022 г. – юни 2023 г., а редица въпроси остават без отговори

През последните две години като че ли свикнахме с идеята общественият дневен ред да е доминиран от една голяма тема, а всичко друго да остава на заден план с аргумента "не му е сега времето". Първо беше пандемията, после - политическата криза в страната, след това - високите цени на енергийните ресурси, а от миналата седмица - войната в Украйна и последствията от нея. Светът обаче не спира да се върти и няма да ни чака първо да решим големите проблеми, за да ни остане време и енергия за останалите, които въобще не са маловажни. Една от тези теми е свързана с регулираните цени на електрическата енергия и началото на процедурата по определяне на такива за периода юли 2022 г. - юни 2023 г.

Формално тя започва не по-късно от края на март, когато енергийните компании трябва да изпратят заявленията си за регулираните цени за новия период до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), но общественият доставчик (НЕК), крайните снабдители и мрежовите компании трябва да обявят своите искания един месец по-рано в средствата за масова информация. На фона на огромната несигурност в сектора в момента, която е много по-голяма в сравнение с 2020-2021 г., обаче не става ясно как точно да бъдат изготвени заявленията. Лесният отговор е "съгласно действащата нормативна рамка", но тя не отчита "гъвкавите" виждания на политиците, които се променят всеки ден, обикновено без достатъчна прозрачност, време за привеждането им в действие или принципна обосновка.

Може и да звучи налудничаво, но първият и най-голям проблем пред новия ценови период идва от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който се очаква да бъде приет до средата на март - две седмици след като ценовите намерения трябва да са обявени в медиите и две седмици преди заявленията да бъдат изпратени в КЕВР. Последната версия на ПВУ е от 15 октомври 2021 г., а на общественото обсъждане на 11 февруари 2022 г. става ясно, че в частта "Зелена България" се правят промени само в инвестиционните проекти, а реформите остават непроменени. Именно последните са от ключово значение, защото получаването на средства по плана зависи от изпълнението на реформи. Реформа 8 предвижда до края на юни 2022 г. да бъде извършена "пълната либерализация на пазара на електроенергия на едро - [включително] законодателни промени, свързани с премахването на ролята на НЕК като обществен доставчик и премахване на квотите за регулирания пазар". С други думи, ценовите заявления трябва да са базирани на действащата нормативна рамка, но ПВУ предвижда нейната промяна, и то именно по време на процедурата за определяне на новите регулирани цени.

На фона на високите борсови цени и абсурдния процес на либерализиране на небитовите потребители, присъединени към мрежата ниско напрежение, който завърши в края на юни 2021 г., извеждането на домакинствата на свободен пазар през тази година изглежда немислимо. Но както казахме по-рано - Механизмът за възстановяване и устойчивост е инструмент, който осигурява финансиране след извършване на реформи. Ситуацията изглежда по следния начин - или правителството обещава нещо, което знае, че няма да изпълни, или обещава нещо с ясното съзнание, че ще има непредвидими последствия не само за домакинствата, но и за целия електроенергиен сектор, а оттам - и цялата икономика.

Това, разбира се, има пряко отношение към ценовите заявления на пряко засегнатите компании - обществения доставчик (макар че такъв не би трябвало да има след юни), крайните снабдители (не става ясно тяхната роля в какво ще се трансформира) и мрежовите компании. Ще има и косвено отношение по цялата верига на добавената стойност в сектора.

В момента регулираният сегмент представлява около 40% от потреблението на електрическа енергия в страната, а големите производители имат определени квоти за него, а оттам - предвидими финансови потоци. При отпадане на квотите цялото количество електрическа енергия следва да се търгува на борсата, без да е ясно какъв ефект би имало това върху цените на отделните сегменти. С други думи, и производителите не знаят какви ценови заявления да изпращат, ако такива въобще са необходими.

Следващият голям проблем, който излезе на преден план през последните няколко месеца, е как се прогнозират технологичните разходи на мрежовите компании. Досега регулаторът изготвя прогнозна пазарна цена за мрежите високо напрежение, от една страна, и средно и ниско напрежение, от друга, а всяко отклонение от нея се компенсира в следващия ценови период. Настоящият ценови период обаче показва слабостите на този подход - за периода юни - декември 2021 г. четирите мрежови компании натрупват загуби 235 млн. лв., а прогнозните такива за януари - март 2022 г. са около 221 млн. лв. За сравнение - регулаторно признатите разходи за периода юли 2021 г. - юни 2022 г. са 407 млн. лв., а превишаването им само за деветте месеца на този периода се очаква да достигне близо 460 млн. лв.

Точно затова този подход не може да продължи през следващия ценови период най-малкото защото е изключително несигурен и създава затруднения пред обезпечаването на дейността на тези дружества. Първоначално въобще не бяха предвидени подобни помощи; едва в средата на декември 2021 г. правителството се съгласи да отпусне около 50 млн. лв. за периода октомври-ноември; в края на месеца има ново решение за отпускане на допълнителни 185 млн. лв., които обаче са изплатени чак през февруари; през миналата седмица излиза ново решение за компенсации до края на март, като обичайно компенсациите ще бъдат получени със закъснение.

През изминалите седмици се тиражира идея мрежовите компании да купуват основната част от технологичните си разходи по двустранни договори, което би осигурило повече предвидимост, но до момента не са представени стъпки в тази посока. Нормативно това може да стане с промяна в наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, но остава оперативният въпрос - дали ще има насрещни оферти от производители. През последните години делът на борсовия сегмент "Двустранни договори" се свива до около 15% от общата търговия на борсата. Както за да се осигурят необходимите количества, така и за развитието на пазара и предлагането на повече продукти за хеджиране на ценовия риск са необходими допълнителни усилия, както и разходи.

Същевременно единственото, което се чува от политиците и регулатора, е, че цените няма да се увеличават, което звучи добре, но изглежда далеч от реалността, освен ако не е съпътствано с нови промени.

Не на последно място, трябва да се има предвид, че всякакви реформи имат както очаквани, така и неочаквани отражения върху пазара и неговите участници. Това означава, че те трябва да са едновременно обмислени добре, да са предвидими и прозрачни (да не се случват от днес за утре) и да не са прибързани, т.е. да са в резултат на предварително тестване. Разбира се, този идеалистичен подход рано или късно се сблъсква с неизбежната действителност, която, както обърнахме внимание по-рано, не чака политиците и регулаторите да изготвят идеалните реформи. Затова са необходими временни, неидеални решения като държавна помощ, регулирани цени и квоти, включително за мрежовите компании, финансиране по европейски програми, включително Плана за възстановяване и устойчивост, и др. Докато обаче действат временните мерки, трябва да си напишем домашните, вместо да чакаме бурята да отмине, а когато не се случи, да се измислят нови и нови "временни" мерки.

Ако трябва да обобщим - двата най-важни и ценни принципа при изготвянето на нормативната рамка и регулаторните решения в сектора са прозрачност и предвидимост. Липсата на което и да е от двете създава огромни трудности, включително финансови, и поставя под въпрос качеството на услугите, да не говорим за тяхното развитие. Секторът има предостатъчно исторически натрупани проблеми и се изправя пред все повече нови предизвикателства, свързани както с енергийния преход, така и с електрификацията на икономиката, навлизането на електромобили, собственото производство/потребление, включително от страна на домакинствата, и др. Промяна в управлението му означава загърбване на решенията на парче, повече стратегическа визия и отварянето на политиката и регулациите към компаниите в този сектор, които разполагат с огромен актив под формата на експертиза. Алтернативата е прехвърлянето на горещия картоф между домакинства, индустрия и енергийни компании в зависимост от това кой може да "носи" най-много, а като се измори - на следващия.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал