Към антиукраинските леви: Измислете си друго политическо знаме

С приемането на "геополитическа рамка" някои от левицата се позиционираха извън споделения консенсус в демократичния Запад

С документалния филм и книгата си за Путин американският режисьор Оливър Стоун стана един от основните проводници на кремълската пропаганда на запад.
С документалния филм и книгата си за Путин американският режисьор Оливър Стоун стана един от основните проводници на кремълската пропаганда на запад.
С документалния филм и книгата си за Путин американският режисьор Оливър Стоун стана един от основните проводници на кремълската пропаганда на запад.
С документалния филм и книгата си за Путин американският режисьор Оливър Стоун стана един от основните проводници на кремълската пропаганда на запад.
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Филип Конопчински, основател на полската фондация "Калецки", независим мозъчен тръст за устойчиво икономическо и екологично развитие, в анализ за Visegrad Insight

Когато руската армия вкара в действие плана на Путин за нахлуване в Украйна, международната общност в преобладаващата си част реагира в знак на солидарност и подкрепа на украинците. Тази реакция завладяваше най-големите социални мрежи, от което стана ясно, че за разлика от бойните полета около Киев, Мариупол и Харков в дигиталното пространство защитниците на Украйна числено превъзхождат нашествениците.

Това маркира грандиозния провал на кремълската пропаганда, която бе педантично конструирана през последните десетилетия. В този момент инвестициите на Путин в секторите на пропагандата и информационната война на неговото империалистическо предприятие изглеждат безплодни. Засега поне руските ферми за тролове, прокремълските медии и платените "инфлуенсъри" се провалят в задачата си да накарат широката общественост на Запада да приеме тезите на Путин за войната.

Точно обратното, интернет е видимо обединен около украинската кауза - милиони хора активно реагират и ефективно притискат правителства из целия свят да подкрепят управлението на Зеленски в Киев и още по-важно - хората от Украйна. От руската перспектива още по-лошо е, че държави, чиито политически елит са включвали Кремъл в своите стратегически планове (Германия, Унгария, Кипър и др.)q почувстваха "жегата", идваща от Украйна, и промениха свои ключови досегашни позиции.

В много страни (Полша, Германия, Великобритания) проруските политици губят обществена подкрепа в резултат от вълната на солидарност към украинците, като по този начин още повече уронват авторитета на Путин. Но трябваше война в сърцето на Европа, за да се постигне това единодушие.

"Полезните идиоти"

Но не всеки схвана съобщението. Подкрепата за войната на Путин остана не само при крайнодесните, но, разочароващо, и при някои клонящи вляво коментатори и обществени фигури. През изминалата седмица видни гласове от англоговорещата левица подеха гледната точка на агресорите. Тези, които са най-притеснителни, не идват от публично подкрепящи Путин лица като Крис Хеджис, Аби Мартин, Арън Мейт или самопровъзгласили се за "антиелитарни" комици като Джими Доре или Ръсел Бранд. Най-разочароващите коментари идват от уважавани интелектуалци и медийни източници.

Ноам Чомски, неофициален покровител на интернационалната левица от Виетнамската война насам, наскоро в интервю обвини САЩ в това, че е "раздразнила мечока" не само като е поканила Украйна да се присъедини към НАТО през 2008, но и защото е позволила на Латвия, Литва и Естония да се присъединят. Въпросът за независимостта и суверенитета на Украйна според него не трябва да е от значение, защото "Украйна е геостратегически важна област за Русия". Гледната точка, че Украйна или трябва да се бие сама, или да капитулира, беше изразена и от други публични фигури - като американският режисьор Оливър Стоун (направил документален филм за Путин - бел. ред.).

Общото в тези мнения на клонящи вляво фигури е, че под повърхностно хуманистичните лозунги те атакуват фундаментални леви ценности - правото на независимост, суверенитет и демократичен процес. И които именно бяха прегазени от Путин с нахлуването му в съседна държава. Така че за да защитят правото на Русия за военна намеса извън своите граници тези мнения на практика утвърждават правото на силата, а не правото на закона и най-многостранните споразумения като основа за международния ред.

Нека си изясним едно нещо: въпросът не е дали трябва да бъде изпращана хуманитарна помощ, а дали Украйна има правото да защити своите граждани и граници от непровокирана агресия. Още от своето начало левицата никога не е възприемала пацифизма като единствен подход за разрешаване на конфликт. Точно обратното - от бойните полета на революционна Франция, през Гражданската война в Испания до борбата за свободен Кюрдистан, левицата винаги е подчертавала, че в някои ситуации въоръжената защита не само е нужна, но е и морално задължение. В случая с Украйна обаче влиятелни социалистически мислители откровено отричат това универсално право на самозащита.

Как работи измамата

За да разберем как толкова много хора от Запада - съзнателно или не - защитават пропутинските позиции, трябва да стигнем до източника на съвременната руска стратегия за информационна война. През последното десетилетие НАТО и членуващите в алианса страни се фокусираха главно над кибероперациите на Кремъл. В САЩ разузнавателните агенции са наясно с формата, размера и естеството на руската дезинофрмация. Дори Big Tech бегемоти, които доскоро не изявяваха желание да вземат по-твърди позиции, започват да се присъединяват към каузата, като масово изтриват потребители, обвързани с Кремъл.

В същото време е от ключова важност да разберем и политическите последствия от руската "мека" стратегия към Запада. Стратегията на Путин винаги е била простичка: отслаби своите врагове (или враговете на твоите приятели), като наливаш масло в огъня на съществуващи вътрешни проблеми. Неговата информационна стратегия в чужбина използва легитимни и най-вече спорни теми, за да подклажда разцепление в публичното пространство, което има директен ефект върху обикновените граждани. Основите на тази стратегия са здрави: да се намерят важни проблеми в Запада и да се концентрират ограничените ресурси на Русия в няколко ключови точки. И Кремъл избра стратегия, базирана на три ключови проблема: културни и идентичности проблеми, икономиката и международни отношения.

По отношение на културни проблеми руската пропаганда е реакционерска - буквално и преносно. Някои западни интелектуалци се въоръжиха с аргументите на крайнодясната идеология на Александър Дугин, представяща се като защита на "християнските ценности". Популярни комуникационни канали бяха залети с антилиберални (и когато имаше нужда - прокремълски) гледни точки, допълнително задълбочаващи вече съществуващата политическата поляризация. И докато много културни проблеми доведоха до това консервативно настроени хора на Запад да симпатизират на Путин и неговите политики, то икономическите и външнополитическите проблеми имаха същия ефект върху левицата.

Откакто Уолстрийт се разби през 2008 г., глобалният капитализъм беше правилно критикуван за своите недостатъци - растящи икономически неравенства, очевидна политическа корупция и намаляваща икономическа сигурност. Тук руската пропаганда е и остава най-силна, съсредоточавайки се върху екзистенциалните заплахи, свързани с цикъла от кризи.

Нещата бяха още по-лесни за руските стратези в сферата на международните отношения. Провалът на политическите и стратегическите цели в Афганистан, Ирак и Сирия спомогна сегашната ситуация в международните отношения да изглежда като банкрут. Неспособността на водения от САЩ Запад да спре зверствата в Йемен прави антизападната пропаганда на Русия по-лесна за прокарване.

Бъдещето се обажда

Въпреки образа, който пропагандната машина на Путин налага за Запада като слаб, разединен и корумпиран, последните седмици ни показват, че капиталистите от Талин до Вашингтон и Токио са в състояние да се стегнат и да разпределят нужните ресурси, за да защитят своите базови ценности.

Авангардът на тази промяна, както често се случва, често идва от центъра и левицата, от правителствата (САЩ, Канада, Испания, Германия) и гражданското общество (горе-долу навсякъде). По този начин мнозинството от либерали доказаха, че защитата на човешките права върви ръка за ръка с международното право, което защитава демокрацията и суверенитета. Съдейки по драматичната увертюра на XXI век с финансовите сривове, природни бедствия и надвисналата сянка на глобалното затопляне - такива гласове са нужни повече от всякога.

Струва си да повторим: можем да бъдем срещу войната и антиимпериалисти, да критикуваме бедите, причинени на планетата от захранения от изкопаеми горива глобален капитализъм, и да подкрепяме Украйна в нейната борба. Именно това правят в момента хиляди либерали, социалдемократи, анархисти и дори комунисти по улиците на Киев, Харков и Мариупол. В крайна сметка трагичният избор на украинското население да се бие, за да защитава родината си, му беше наложен именно от Путин.

Политическото единодушие на държавите от Централна и Източна Европа пред лицето на общата заплаха също може да послужи като майсторски урок по прогресивна външна политика. Малко от лявоориентираните политици, журналисти и активисти от ЦИЕ паднаха в клопката, в която Путин и неговите западни симпатизанти и спътници толкова впечатляващо паднаха. Заради коментарите на Варуфакис полските социалдемократи от партията Razem (член на лявата коалиция в парламента) решиха да скъсат връзка с неговото движение Diem25 и с Прогресивния интернационал.

Същото се отнася и за унгарските опозиционни партии, които притискат Орбан за неговата прокремълска политика. Същото важи и за Латвия, където парламентът гласува единодушно да позволи на гражданите си да подпомогнат украинските защитни действия, а в Литва парламентът подкрепи въвеждането на извънредно положение от правителството.

Миналата седмица за жалост доказа, че най-големите ни страхове са били напълно основани. Нашите суверенни и демократични решения да се присъединим към НАТО и ЕС бяха породени от нужда, а не заради натиск "да разширим западната сфера на военно влияние", както прокремълското западно ляво и путинските апаратчици твърдяха до втръсване.

Но основният проблем не свършва с Украйна. С приемането на "геополитическата рамка" някои от левицата се позиционираха извън споделения консенсус в демократичния Запад. Ако останат там, бих искал да поискам само една малка услуга: може ли да си измислите друго политическо знаме? Защото поне засега лявата палатка стана твърде тясна, за да може да приюти и вас, и борците за свобода, и активистите за социално равенство, и хуманитарните работници по улиците на Украйна.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал

Лято за размисъл, есен за избор

Лято за размисъл, есен за избор