Какво ни казва теорията на игрите за възможността конфликтът да ескалира

Ключова роля играе т.нар. разходна толерантност, или максималната цена, която играчът е готов да плати, за да постигне това, което иска

Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Серджо Бералдо в коментар на сайта на Института за изследвания на икономически и фискални проблеми - IREF

Преди около 60 години Нобеловият лауреат Томас Шелинг публикува книга, озаглавена "Стратегията на конфликта". Тя е написана по времето на студената война и отразява типичните тревоги за периода. Освен всичко друго книгата разглежда шансовете на човечеството да ограничи щетите в случай на открита военна конфронтация между САЩ и Съветския съюз.

Допреди няколко седмици приносът на Шелинг изглеждаше остарял анализ на проблемите на ХХ век. За съжаление, руската инвазия в Украйна направи книгата му отново актуална. По-специално литературата по теория на игрите, която последва неговата книга, може да предложи насоки как да се адресират някои от днешните притеснения, като:

  • Реална ли е възможността за ескалация на конфликт?
  • Как западните страни трябва да тълкуват руската заплаха да използват ядрени оръжия?
  • Полезни ли са икономическите санкции?
  • До каква степен Русия планира да разшири влиянието и контрола си?

Въпреки че всички тези въпроси могат да бъдат разгледани с инструментите, които теорията на игрите предоставя, следващите параграфи се фокусират главно върху възможността настоящият конфликт да ескалира.

Доводите по теория на игрите концептуализират ескалацията като инструмент, използван от държавите по време на договаряне. Процесът на договаряне се отнася до спорен ресурс (парче земя, град, заложници и т.н.). Всеки играч прави предложение, което може да бъде прието или отхвърлено от неговия опонент. Ако има само двама играчи, приемането на предложение води до разпределяне на печалбите според условията, посочени в самото предложение. Ако офертата бъде отхвърлена, договарянето се възобновява.

Основното е, че всеки играч иска да стимулира противника си да приеме условията му. Заради това всеки играч се опитва да измисли механизъм, който прави офертата му привлекателна исъщевременноповишава цената на отхвърлянето й. Ескалацията е същността на този процес: играчът се съгласява с предложението на противника, ако разходите за ескалация надвишават ползите от приемането й. Това всъщност е тезата на Шелинг: страхът от ескалация е това, което убеждава един от участниците да се предаде ида сложи край на играта.

Теорията за ескалацията на Лиза Карлсън (Journal of Conflict Resolution, 1995) предлага различна гледна точка, като поставя фокуса върху поведението на играчите по време на процеса на договаряне. В нея ключова роля играе т. нар. разходна толерантност, или максималната цена, която играчът е готов да плати, за да постигне това, което иска.

Ако информацията е пълна и всеки играч е наясно с разходната толерантност на своя противник, тогава играта има очевиден резултат: играчът с нисък праг на цената, която е склонен да плати, отстъпва веднага. Ако информацията е непълна обаче, тогава играчите могат да се опитат да манипулират сигналите, които се предполага, че противникът ще следи, за да приспособява собственото си поведение. Например играчът може внезапно да ескалира, за да създаде впечатление, че толерансът му към разходите е относително висок. По същия начин руските намеци за използване на ядрени оръжия могат да са даване на сигнал за много висока разходна толерантност.

Теорията подсказва, че толерантният към по-ниска цена играч обичайно е склонен да ескалира през първия период на кризата. От друга страна се твърди, че постепенната ескалация е характерна за играчите с относително големи ресурси. В настоящата ситуация НАТО и ЕС нямат стимул за бърза ескалация. Русия обачеима.

НАТО и ЕС могат да използват икономическата си мощ, за да налагат икономически санкции, които стават все по-строги (това също е форма на ескалация). На това Кремъл няма много възможности да отвърне. Което би обяснило защо Москва вероятно ще засили военните операции в Украйна и исканията й ще бъдат удовлетворенивъзможно най-скоро.

Русия е наясно, че бъдещите споразумения трябва да бъдат приети не само от украинското правителство, но и от западния блок. И дрънкането на ядрено въоръжение може да е натиск върху Запада за бързо споразумение, с което евентуално да се избегне опасността от нестабилност в Москва. Но това също така може да е и знак за слабост, а всички знаем, че притискането на противник, чийто гръб вече е опрял в стената, може да доведе до катастрофални последици.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • + 1

    Държавната Путлерска пропаганда за войната като мащаб.
    Ето тука http://rus24.tv/rossiya1.html ...Соловьов... Ще ви е очеотварящо колко ниско може да паднат.. Руский мир?...Чалгии?.. Много по-семкаджийско.
    Както видях / причиних си го за обективност/ , те воюват с англосаксите... Путлер и ко... тези са ол-ин в този покер и си мисля, че ако натисне копчето, Лондонград ше е първи..
    Максим Кац има много по-реални сценарии от този уестсплейнинг... Като загуби Путлер кликата - самоубийство и най-злото за света... Те не играят за пари.. техният залог е властта...

    Нередност?
  • 2
    drkskwlkr avatar :-|
    Иван Арнаудов
    • + 1

    С други думи, теорията на игрите не ни казва нищо.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Кога ще ги стигнем хърватите

Кога ще ги стигнем хърватите

България е наполовина добре

България е наполовина добре