Новото политическото лидерство в България се спъва в тежки зависимости от Русия

Много малко са страните, които биха подкрепяли или подкрепят открито руската инвазия в Украйна, но виждаме как част от управляващата коалиция се нарежда в тези редици

"Нашето младо правителство попадна именно в перфектната буря", каза премиерът Кирил Петков на срещата на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал"
"Нашето младо правителство попадна именно в перфектната буря", каза премиерът Кирил Петков на срещата на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал"
"Нашето младо правителство попадна именно в перфектната буря", каза премиерът Кирил Петков на срещата на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал"    ©  Цветелина Белутова
"Нашето младо правителство попадна именно в перфектната буря", каза премиерът Кирил Петков на срещата на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал"    ©  Цветелина Белутова
Добромир Живков е управител на социологическата агенция "Маркет линкс".

В България има политическо лидерство, но ситуацията сега е много особена - то е обречено да не е достатъчно силно в настоящия момент поради тежките зависимости, в които е изпаднала България, включително от Русия, и всичките тези 30 години, през които не успяхме да се откъснем от тази зависимост. Вместо да диверсифицираме доставките си на газ например, ние станахме още по-зависими. В този смисъл България е изправена пред значително по-сериозната заплаха от други европейски държави при евентуално спиране от страна на Русия на енергийни доставки да изпитаме много по-сериозна икономическа криза. Затова дори и най-смелото лидерство в момента не може да бъде особено ефективно в тази посока - да стане България рязко независима от руския газ и нефт.

Има опит да се поставят стратегически цели на България на по-високо ниво, което аз през последните 10 години не виждах в поведението на предишните три кабинета на ГЕРБ. Имаме очакване за силно лидерство, но в края на краищата има обективни ограничения, които възпрепятстват това в момента да можем да дефинираме достатъчно активна позиция и да стоим редом с европейските държави, които са в авангарда на политическите действия срещу руската агресия в Украйна.

Това е и причината спрямо другите държави в ЕС и НАТО българската позиция да изглежда може би като дефицит на смелост. Но и за нашите европейски партньори изобщо не е тайна, че общественото мнение в България беше провокирано в посока подкрепа на политиката на Русия и президента Путин. Като територия, на която руските хибридни атаки са изключително активни, сме изпаднали в ситуация да сме затруднени дори да обясним какъв е реалният обществен интерес.

Чухме как се спекулира с националния интерес. Според мен националният интерес е България да бъде независима държава, естествено бидейки доверен партньор, на който може да се разчита, в ЕС и в НАТО. Сближаването на турския президент Ердоган с Русия доведе до отслабване на южния фланг на НАТО и България, Румъния и Гърция до голяма степен се очакваше да поемат отчасти тежестта на отговорността, която следва да има този фланг. Но за съжаление България не успя външнополитически да отговори на такива очаквания, и то основно поради основно вътрешнополитически причини.

Смятам, че до голяма степен засиленият интерес на американската администрация към вътрешнополитическите процеси в страната ни се дължи на това тяхно желание да стимулират по-устойчиво развитие на държавата - с устойчиви институции, с върховенство на закона, с борба срещу корупцията, така че България да започне да изпълнява ангажиментите си, да бъде партньор, който инвестира в отбрана и на когото може да се разчита. А видяхме, че се стигна именно до този момент, когато да се наложи да се разчита на всички партньори от НАТО.

По отношение на геополитическата ориентация на България видяхме и при президента Радев, и при бившия военен министър Янев стремеж към позициониране в публичното пространство на идеята за неутралитет, която всъщност в настоящия момент не може да бъде продуктивна по никакъв начин за нашата страна. Да очакваме, че когато някога стигнем до някакъв не дай боже по-мащабен военен конфликт, ние тук да се спасяваме с действия, които да не разсърдят нашия "добър приятел" Русия, показва доста слабост.

По същия начин отчитам и позициите на БСП. Това е поредната стратегическа грешка от страна на ръководството на БСП, което аз продължавам да смятам, че води партията към нейното тотално обезличаване и маргинализиране. Много малко са страните, които биха подкрепяли или подкрепят открито руската инвазия в Украйна, но виждаме как част от управляващата коалиция се нарежда в тези редици. Това според мен внася една много сериозна рискова посока за развитие на взаимоотношенията вътре в коалицията.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Лято за размисъл, есен за избор

Лято за размисъл, есен за избор