Европа закъснява с подготoвката за новия икономически пейзаж

Засега европейските лидери силно подценяват макроикономическите рискове, които войната на Путин в Украйна поставя пред ЕС

Мерките, от които ЕС се нуждае, за да се справи с войната в Украйна, имат много общо с приложените в отговор на пандемията.
Мерките, от които ЕС се нуждае, за да се справи с войната в Украйна, имат много общо с приложените в отговор на пандемията.
Мерките, от които ЕС се нуждае, за да се справи с войната в Украйна, имат много общо с приложените в отговор на пандемията.
Мерките, от които ЕС се нуждае, за да се справи с войната в Украйна, имат много общо с приложените в отговор на пандемията.
Лукреция Райхлин, бивш директор на изследователската дейност в Европейската централна банка, преподавател по икономика в London Business School, в коментар за Project Syndicate.

Европейският съюз показа забележително и за много хора изненадващо политическо единство в отговора си на инвазията на Русия в Украйна. От спирането на газопровода "Северен поток 2" до изключването на някои руски банки от системата за международни банкови плащания SWIFT до отнемането на търговския статут на Русия на "най-облагодетелствана нация", членовете на ЕС предприеха решителни действия, за да притиснат Русия икономически. Но Европа все още не е предприела адекватни действия, за да защити собствената си икономика от последиците от войната на руския президент Владимир Путин.

На неформална среща във Версай миналата седмица френският президент Еманюел Макрон призова останалите лидери от ЕС да се съсредоточат първо върху целите, които трябва да постигнат заедно, а да оставят дискусиите за пътя дотам за по-късно. Това беше мъдро предложение от лидер, който осъзнава, че новите политически инструменти, които може да наложат повече споделяне на трудностите между отделните държави членки, обикновено са много по-разделящи от общите цели.

Така лидерите на ЕС изразиха своя ангажимент "решително" да засилят инвестициите в отбранителни способности. Германия например ще отпусне допълнителни 100 милиарда евро за отбрана тази година. И ЕС представи план за намаляване на вноса на руски газ с две трети през 2022 г. и прекратяване на зависимостта си от руски изкопаеми горива изцяло до 2030 г. - процес, който ще изисква ускорен зелен преход.

Но лидерите на ЕС не отчетоха напълно общите усилия, които ще са необходими за постигането на целите им, особено в момент на бързо завихрящ се икономически насрещен вятър. Всъщност европейските политици изглежда силно подценяват предстоящите икономически предизвикателства.

Европа със заровена в пясъка глава

Мълчанието на европейските лидери по тези въпроси е озадачаващо, защото войната в Украйна толкова очевидно трансформира глобалния макроикономически пейзаж. В ЕС, повече от където и да е другаде по света, националните правителства ще трябва да увеличат значително публичните разходи, за да увеличат своите отбранителни способности, да изградят нова енергийна инфраструктура, да подкрепят домакинствата и предприятията, изправени пред нарастващите разходи за енергия, и да се справят с мащабната бежанска криза. За да отговорят на тези нужди, правителствата ще поемат повече дълг и ще го направят в момент, когато техните баланси вече са натежали от дълговете, възникнали след финансовата криза от 2008 г. и по време на пандемията.

Нарастващата инфлация ще усложни проблема. Войната изостря и удължава скоковете в цените на суровините и затрудненията в предлагането, които подхранваха инфлацията през последните две години. Резултатите ще бъдат увеличаване на бремето на публичния дълг, натиск за повишаване на реалния процент при лихвите, волатилност в растежа на производството и вероятен скок на рисковите премии в някои страни, което може да доведе до финансова фрагментация.

Засега Европейската комисия не прави много, за да смекчи тези рискове. Тя обсъжда икономически пакет с три стълба: пренасочване на заеми, отпуснати в рамките на европейския фонд Next Generation EU за възстановяване от пандемията; поемането на нов дълг за събиране на пари за заеми в случай на скокове в цените на енергията; и нови насоки за бързото одобрение на държавни субсидии. Но след срещата във Версай изглежда, че само третата мярка ще получи подкрепа. Дори не е сигурно дали лидерите на ЕС ще се съгласят да отложат възстановяването на фискалните правила на съюза, които бяха суспендирани по време на пандемията от COVID-19.

Подобно тревожно и неоправдано чувство за сигурност се демонстрира и от Европейската централна банка. На 10 март тя обяви графика за отмяна на покупките на активи и публикува забележително оптимистични макроикономически прогнози за еврозоната.

ЕЦБ очаква среден ръст на реалния БВП през тази година от 3.7%, само с 0.5 процентни пункта по-нисък от оценката й от декември 2021 г. През 2023 г. тя прогнозира все още стабилен темп на растеж от 2.8%, отразяващ ревизия надолу от едва 0.1 процентни пункта. Междувременно експертите на банката очакват инфлацията да достигне 5.1% тази година, след което да спадне до 2.1% през 2023 г.

Ясно е, че ЕЦБ не очаква сериозно реакция на производството към инфлацията в близкото бъдеще, камо ли еврозоната да попадне в клопките на стагфлацията.

Реалността е отрезвяваща

Финансовите пазари със сигурност не са убедени в оценката на ЕЦБ. Пазарът на инфлационни суапове сочи към очакване, че хармонизираният индекс на потребителските цени, който ЕЦБ използва за измерител на инфлацията в еврозоната, ще бъде на ниво от 4% през февруари 2024 г.

ЕЦБ убликува забележително оптимистични и неоправдани макроикономически прогнози за еврозоната.

Подобни прогнози изглеждат доста по-правдоподобни от прогнозите на ЕЦБ. Европейските компании вече се борят с недостига на доставки и скока на цените на суровините. Въпреки че реалната икономика все още не показва ясни признаци на забавяне, всички знаци сочат към масивен шок в предлагането, който ще доведе до значително по-високи производствени разходи.

ЕЦБ може да не очаква необходимост от тежък компромис между растежа и инфлацията, но не след дълго този мрачен избор може да стане неизбежен. Ще предприеме ли ЕЦБ строги действия срещу инфлацията, дори ако еврозоната е затънала в рецесия? И дали ще го направи, дори когато фискалните власти увеличат публичните разходи с приблизително 1.5-2% от БВП, най-вероятно финансирани чрез национален дълг? Не е трудно да се види, че комбинацията от фискално разхлабване и парично затягане ще натовари както публичните финанси, така и икономическите резултати.

Нова икономическа реалност

Днес ЕС се изправя пред изключително предизвикателство. Обичайните решения на съюза, съсредоточени в цели за инфлацията и фискалните правила, няма да проработят. А мерките, за които блокът постигна съгласие - включително временното разхлабване на правилата за държавна помощ (така че правителствата да могат да помагат на компании, сблъскващи се с проблеми в ликвидността заради санкциите, наложени на Русия) и усилията да се намали зависимостта от руската енергия - са недостатъчни. Колкото по-бързо лидерите на Европа осъзнаят това, толкова по-добре.

Добрите новини са, че ЕС вече е доказал, че може да сe справя с изключителни предизвикателства, въвеждайки иновативни политически инструменти и приемайки необходимостта от споделяне на рисковете между държавите членки. Когато пандемията започна, блокът бързо измисли и постигна съгласие за Next Generation EU, който, финансиран чрез поемането на общ дълг за първи път в историята, насочи над 800 млрд. евро към икономическо възстановяване и реконструкция. Схемата, подкрепена от програмата за спешни покупки на активи при пандемия (PEPP) на ЕЦБ в размер на 750 млрд. евро, даде възможност за мощна комбинация от фискална и монетарна подкрепа за икономиките.

Но ЕС не е федерация и способността му да провежда единна политика в условията на криза е обект на политически и правни ограничения. Това може да попречи на действията, които са необходими днес. По-малко от две години след изключителния отговор на пандемията, много европейци може да сметнат призив за още по-специални мерки като подозрителен. Изключителни обстоятелства или не, това, което се повтаря, според тях може да остане за постоянно.

Мерките, от които ЕС се нуждае, за да се справи с войната в Украйна, наистина имат много общо с приложените в отговор на пандемията. ЕС се нуждае от нов условен механизъм за финансиране на спешните разходи, които ще бъдат необходими, заедно с ангажимент на ЕЦБ да въведе програма, подобна на PEPP, ако е необходимо, за осигуряване на ликвидност на пазара и борба с финансовата фрагментация. При такива несигурни обстоятелства ЕЦБ трябва да вземе предвид гъвкавостта в географското разпределение на покупките на активи и да прояви голяма предпазливост при оттеглянето на монетарна подкрепа.

Преди всичко, паричните и фискалните власти на ЕС трябва да координират и калибрират инструментите, които използват в отговор на кризата. Фискалните инструменти са по-добре подготвени да се справят с проблемите между инфлацията и производството, тъй като те могат да бъдат по-прецизно насочени от монетарната политика. А монетарната политика е необходима, за да се подкрепи функционирането на пазара и да се попречи хетерогенните рискове в различните държави да доведат до финансова фрагментация в еврозоната.

Историята ясно показва, че изграждането на капацитет за провеждането на обща отбранителна и външна политика, което лидерите на ЕС се ангажираха да направят, ще изисква изграждане на общ икономически капацитет. Сега ЕС трябва да адаптира икономическото си управление към този императив. След десетилетие, в което единствената сигурна величина беше повишената волатилност, ЕС трябва да може да приложи мерките, от които се нуждае, независимо колко "изключителни" може да изглеждат те, по навременен и съгласуван начин.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Лято за размисъл, есен за избор

Лято за размисъл, есен за избор