Войната показа колизия между свободната търговия и свободата

Руската инвазия в Украйна е третият голям удар по глобализацията за едно десетилетие. Първо бяха търговските войни на президента Доналд Тръмп. Последва пандемия, при която трансграничните потоци на капитали, стоки и хора почти спряха. Сега войната в страната, която e житницата на Европа, обсадените черноморски пристанища и санкциите срещу Русия предизвикват шок в предлагането, който разкъсва световната икономика. Цените на пшеницата са се повишили с 40%, европейците може да изпитат недостиг на газ по-късно тази година, а никелът, използван в батериите, включително за електрически автомобили, поскъпна рязко. По целия свят много фирми и потребители се борят с вериги за доставки, които наново се оказаха твърде крехки.

Ако погледнем отвъд хаоса, разпалването на войната от Владимир Путин също повдига неудобен за свободните търговци въпрос за глобализацията. Разумно ли е отворените общества да поддържат нормални икономически отношения с автократични държави като Русия и Китай, които злоупотребяват с човешките права, застрашават сигурността и стават все по-агресивни, колкото повече забогатяват. По принцип отговорът е прост: демокрациите трябва да се стремят да увеличат максимално търговията, без да застрашават националната сигурност. На практика обаче такава черта е трудна за теглене. Войната на Русия показва, че е необходимхирургично прецизен редизайн на веригите за доставки, за да не могат автократичните страни да тормозят либералните. Това, от което светът не се нуждае, е опасно залитане към самодостатъчност.