Няма демокрация и международни правила, ако никой не ги защитава

Битката със силите на автокрацията не е абстрактна - тя изисква армии, стратегии, оръжия и дългосрочни планове

Украинците демонстрираха, че демокрацията може да бъде по-силна и яростна от своите опоненти
Украинците демонстрираха, че демокрацията може да бъде по-силна и яростна от своите опоненти
Украинците демонстрираха, че демокрацията може да бъде по-силна и яростна от своите опоненти
Украинците демонстрираха, че демокрацията може да бъде по-силна и яростна от своите опоненти
Ан Епълбаум, историчка и публицистка, носителка на награда "Пулицър" и старши научен сътрудник в университета "Джонс Хопкинс", в статия за The Atlantic

През февруари 1994 г. в голямата бална зала на кметството в Хамбург, Германия, президентът на Естония произнесе забележителна реч. Застанал пред изисканата публика във вечернo облекло, Ленарт Мери изтъкна ценностите на демократичния свят, към който Естония тогава се стремеше. "Свободата на всеки индивид, свободата на икономиката и на търговията, както и свободата на ума, културата и науката са неразривно свързани помежду си", каза той пред хамбургските бюргери. "Те формират предпоставките за една жизнеспособна демокрация." Страната му, възвърнала независимостта си от Съветския съюз три години по-рано, вярва в тези ценности: "Естонският народ никога не е изоставил вярата си в тази свобода през десетилетията на тоталитарно потисничество."

Но Мери също така беше дошъл да отправи предупреждение: свободата в Естония и в Европа скоро може да бъде застрашена. Руският президент Борис Елцин и кръговете около него се завръщаха към езика на империализма, говорейки за Русия като първата сред равни в бившата съветска империя. През 1994 г. Москва вече кипеше с езика на агресията и имперската носталгия; руската държава развиваше нелиберална визия за света. Ленарт Мери призова демократичния свят да приложи натиск: Западът трябва "категорично да даде на руските управляващи да разберат, че друга империалистическа експанзия няма да има шанс".

При тези думи зам.-кметът на Санкт Петербург Владимир Путин стана и излезе от залата.

Страховете на Мери по това време се споделяха от всички бивши пленени от СССР нации от Централна и Източна Европа и бяха достатъчно силни, за да убедят правителствата им да водят кампании за прием в НАТО. Те успяха, защото никой във Вашингтон, Лондон или Берлин не вярваше, че новите членове ще имат значение. Съветският съюз си отиде, зам.-кметът на Санкт Петербург тогава не беше важна личност и Естония никога нямаше да има нужда да бъде защитавана. Ето защо едва през 2014 г. администрацията на Обама най-накрая разположи малък брой американски войски в региона, до голяма степен в опит да успокои съюзниците след първата руска инвазия в Украйна.

Никой друг никъде в западния свят не почувства някаква заплаха. В продължение на 30 години западните петролни и газови компании се тълпяха в Русия, като си партнираха с руски олигарси, които открито бяха откраднали активите, които контролираха. Западните финансови институции водеха доходоносен бизнес в Русия, създавайки системи, позволяващи на същите тези руски клептократи да изнасят откраднатите си пари и да ги държат анонимно паркирани в западни имоти и банки. Самозаблуждавахме се, че няма нищо опасно в това да обогатяваме диктаторите и техните приближени. Търговията, както си представяхме, ще ги трансформира. Богатството би насърчило либерализъм. Капитализмът ще донесе демокрация, а демокрацията ще донесе мир.

Случвало се и преди. След катаклизма от 1939-1945 г. европейците наистина колективно изоставиха войните за имперско, териториално завоевание. Вместо това континентът, който беше източник на двете най-опустошителни войни в историята на света, създаде Европейския съюз - организация, предназначена да намира общи решения на конфликтите и да насърчава сътрудничеството и търговията. Поради метаморфозата на Европа - и особено поради изключителната трансформация на Германия от нацистка диктатура в двигател на интеграцията и просперитета на континента, и европейци, и американци вярваха, че са създали набор от правила, които ще запазят мира не само на собствените им континенти, но в крайна сметка и в целия свят.

Този либерален световен ред разчиташе на мантрата "Никога повече". Никога повече няма да бъдем излъгани от диктатори, които използват езика на масовите убийства. Поне в Европа щяхме да знаем как да реагираме, когато го чуем.

Но докато живеехме щастливо с илюзията, че "Никога повече" означава нещо реално, лидерите на Русия, собственици на най-големия ядрен арсенал в света, реконструираха армия и пропагандна машина, предназначени да улеснят масовите убийства. Както и мафиотска държава, контролирана от малък брой мъже и нямаща нищо общо със западния капитализъм. Пазителите на либералния световен ред отказваха да разберат тези промени. Те извърнаха поглед, когато Русия "умиротвори" Чечня, като изби десетки хиляди хора. Когато Русия бомбардира училища и болници в Сирия, западните лидери решиха, че това не е техен проблем. Когато Русия нахлу в Украйна за първи път, успяха да намерят причини да не се притесняват - със сигурност Путин ще се задоволи с анексирането на Крим. Когато Русия нахлу в Украйна за втори път, окупирайки част от Донбас, те бяха сигурни, че той ще бъде достатъчно разумен да спре дотам.

Пазителите на либералния световен ред извръщаха поглед, когато Русия "умиротвори" Чечня, бомбардира училища и болници в Сирия, анексира Крим и нахлу в Донбас.

Дори когато руснаците, забогатели от клептокрацията, на която съдействахме, купуваха западни политици, финансираха крайнодесни екстремистки движения и провеждаха кампании за дезинформация по време на американски и европейски демократични избори, лидерите на Америка и Европа все още отказваха да ги приемат сериозно. Не смятахме, че сме във война с Русия. Вместо това мислехме, че сме свободни и в безопасност, защитени от договори, от гаранции за уважение на международните граници и от нормите и правилата на либералния световен ред.

С третото, още по-брутално нахлуване в Украйна празнотата на тези вярвания беше разкрита за всички. Армията на руския президент атакува цивилни цели, болници и училища с цел да предизвика бежанска вълна и така да дестабилизира Западна Европа. "Никога повече" се оказа изпразнен от съдържание лозунг, докато геноциден план се оформи пред очите ни по източната граница на ЕС.

Не можем да върнем часовника назад към 1994 г., за да видим какво щеше да се случи, ако се бяхме вслушали в предупреждението на Ленарт Мери. Но можем да се изправим пред бъдещето без илюзии, да назовем предизвикателствата и да се подготвим да ги посрещнем.

Няма естествен либерален световен ред и няма правила, ако не бъдат прилагани. Освен ако демокрациите не се защитават заедно, силите на автокрацията ще ги унищожат. Може да не искаме да се конкурираме с тях или дори да не ни пука много за тях, но ние сме важни за тях. Те разбират, че езикът на демокрацията, справедливостта и борбата с корупцията е опасен за тяхната власт - и знаят, че този език произхожда от нашия свят.

Няма такова нещо като естествен либерален световен ред. Ако демокрациите не намерят начин да се защитават, силите на автокрацията ще ги унищожат

Тази битка не е абстрактна. Тя изисква армии, стратегии, оръжия и дългосрочни планове. Необходимо е много по-тясно съюзническо сътрудничество не само в Европа, но и в Тихия океан, Африка и Латинска Америка. НАТО трябва да започне да действа както по време на студената война - с презумпцията, че инвазията може да дойде по всяко време.

Търговията с автократи насърчава автокрацията, а не демокрацията. През последните месеци Конгресът постигна известен напредък в борбата срещу глобалната клептокрация и администрацията на Байдън беше права да постави борбата срещу корупцията в центъра на своята политическа стратегия. Но можем да отидем много по-далеч, защото няма причина собствеността върху която и да е компания, имот или тръст да бъдат анонимни. Всеки щат на САЩ и всяка демократична страна трябва незабавно да направят собствеността прозрачна. Данъчните убежища трябва да станат незаконни. Единствените хора, които биха искали да пазят къщите, бизнеса и доходите си в тайна, са мошениците.

Милиардите долари, които дадохме на Русия, Иран, Венецуела и Саудитска Арабия, постлаха пътя за едни от най-ужасните и корумпирани диктатори в света. Преходът от нефт и газ към други енергийни източници трябва да се случи с много по-голяма скорост и решителност. Всеки долар, похарчен за руски петрол, помага за финансирането на артилерията, която стреля по украински цивилни.

Вземете демокрацията насериозно. Усъвършенствайте я, защитавайте я. Може и да няма естествен либерален световен ред, но има отворени и свободни общества, които предлагат по-добър шанс на хората да живеят пълноценен живот, отколкото затворените диктатури. Нашите общества не са перфектни, имат дълбоките си недостатъци, разделения, ужасни исторически рани. Но това е още една причина да ги браним.

Може би в тази криза можем да научим нещо от украинците. В продължение на десетилетия ние водим културна война между либералните ценности, от една страна, и мускулестите форми на патриотизъм, от друга. Украинците ни показват начин да съчетаем и двете. Веднага щом започна инвазията, те преодоляха многобройните си политически разделения, които са не по-малко ожесточени от нашите, и взеха оръжие, за да се борят за своя суверенитет и своята демокрация. Те демонстрираха, че е възможно да си патриот и вярващ в отворено общество, че демокрацията може да бъде по-силна и по-яростна от своите опоненти.

Точно защото няма естествен либерален ред, ние трябва да се борим яростно за ценностите си, ако искаме нашите отворени общества да продължат да съществуват.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    popopo avatar :-|
    popopo
    • - 4

    До коментар [#1] от "bvo40646753":

    Троле, троле, тролее.

    Нередност?
  • 3
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi
    • - 1
    • + 4

    Живеем в самозаблуда. Никога не е имало истинска свобода, а само едни или други преобладаващи ценности, който са били налагани от силните за деня. Разликата е, че част от нещата се налагат малко по софистицирано. Забравяме ли отказа на САЩ техни компании с поделения в Европа да бъдат съдени от европейски съдилища или възражението им относно изискванията за храните и т.н. Малко по-глобално погледнато приемаме, че човек може сам да избере да е будист, мюсюлманин или атеист, но сякаш изключваме варианта, в който дадено общество смята за по-добре един или няколко човека да взимат всички решения понеже така е по-лесно. Да и на мен ми харесва да има демократични избори и аз да взимам решенията за мен и семейството ми, но като живеем в демокрация последните 2 години колко от нас имаха правото да решим дали ЕС ще печата евро и да затваря бизнеси или да не печатаме евро и да оставим всеки да реши как и при какви условия да работи в пандемията. Не казвам кое от двете е правилно, а дали ни питаха кое искаме, защото за нашите ценности е по-важно да вземем демократично пък било то и грешно решение.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал