Дебат: За левите – или зло, или нищо

Във времена, в които не знаем какво идва утре, създаването на условия за публична сфера, която да закриля критическата рефлексивност, е от първостепенна важност

В безпрецедентни времена най-силно се нуждаем от безпрецедентни идейни намеси
В безпрецедентни времена най-силно се нуждаем от безпрецедентни идейни намеси
В безпрецедентни времена най-силно се нуждаем от безпрецедентни идейни намеси
В безпрецедентни времена най-силно се нуждаем от безпрецедентни идейни намеси
Рая Апостолова е доктор по социология и главен асистент в Института по философия и социология, БАН

"Петиция за мир и солидарност: Русия незабавно да прекрати военните действия срещу Украйна!", писана на 24 февруари от леви активисти и публикувана на сайта на списание "Диверсия", разкъса желязната предубеденост и прилежно граденото единомислие, че в целостта си лявото в България подкрепя Путин. Петицията привлече интерес едва на 22 март, когато проф. Искра Баева я сподели в социалните мрежи и бе нападната отляво. Ден след това журналистът Диян Иванов ѝ придаде допълнителна публичност, като разказа за нея пред читателите на вестник "Сега". Оттогава насам не минава и ден, в който да не се сблъскаме с объркани интерпретатори в символичната и широкомащабната Фейсбук прокуратура. Петицията - рамкирана като "безпрецедентна" предвид политическата ориентация на нейните автори - осъжда Путин и заявява, че Русия трябва да спре войната в Украйна незабавно. Въпреки ясната антиокупационна и анти-Путин позиция на авторите ѝ "лявото" бе хомогенизирано, а оттам и морално осъдено заради исканията си за мир със средствата на мира и демокрацията, а не със средствата на войната.

Най-широк отзвук получи текстът на Евгений Дайнов, озаглавен "Далеч от истината: как левите оправдават войната на Путин в Украйна", който реши да поучи "левичарите" как да се самоинтерпретират и как да правят леви доктрини.

Встрани от мистичните "европейски левичари", от разговори, с които проф. Дайнов съди за набъбването на някаква още по-мистична провоенна лява доктрина, авторът се обръща към читателите си, за да ги предупреди, че дори петицията на пръв поглед да изглежда приемлива, "поставянето на равна нога на Кремъл и Вашингтон е стар похват на западните леви и никога не е бил верен". Изглежда, проф. Дайнов е пропуснал актуалните критики на украински социалисти, отправени към западни "левичари", в които се осъжда неспособността им да разнищят съдържателните и логистични различия между американския и руския империализъм или разочарованието на биещите се на терен леви украинци, че някои техни съмишленици вляво се въвличат в антиимпериализъм на идиотите, който държи сметка единствено на САЩ, но не и на Русия и Иран. Тезата на Дайнов, че "левичарите" са се снишили и чакат свише някаква доктрина, не се потвърждава нито от горното, нито от разгорещените дебати в масово посетената транснационална Асамблея срещу войната, нито от организираната от "Руско социалистическо движение" конференция, която даде глас на руското антивоенно движение, или от ежеседмичните Събрания срещу войната в София; все събития, които предхождат неговия коментар.

Невъзможно и безотговорно е да говорим за доктрина вляво. От години "лявото" в България и по света се тресе от вътрешнополитически и идейни конфликти. Множество леви коментатори не един и два пъти са писали за необходимостта от идейно обновление, което да възроди антирасистките и феминистките устои, борбата срещу обезценяването на работната сила, битките за достъп до адекватни социални инфраструктури и грижи и да противостои на поелата по консервативния път БСП, впила се в битки срещу инакомислещи с "партиен билет". Даже в новото ляво идейното противопоставяне не е новост и въпроси като сексуалност, миграции на хора от страни извън Европейския съюз и женските борби са давали повод за немалко раздори. Дори и по-видими леви синдикалисти да застават на проруски позиции, привиждайки в управлението на Зеленски нацизъм, то тези гледища се оспорват в множество от публикациите на български леви сайтове и в редица онлайн дискусии.

Докато днес някои леви виждат в Путин единственото спасение за руските жертви на нацистки отряди в Украйна, то групи като "Диверсия", "ЛевФем", "Феминистки мобилизации", КОИ, хората около манифеста "Време е!" и немалко други виждат в Путинова Русия нищо повече или по-малко от репресивен режим, който не само потиска всяка прогресивна съпротива, но и си служи с едни от най-безчовечните механизми на присвояване на обществени блага, облагодетелствайки по пътя си шепа олигарси за сметка на милионите руснаци, лишени от демократични права и с обезстойностена работна сила.

Разногласията вляво в България не са от днес или от началото на войната и те не засягат единствено бинарността про-/анти-Путин, про-/анти-Русия и т.н., и т.н. Тази хетерогенност като че ли е нарочно пренебрегвана от някои коментатори в либералния, ляво-либералния и десния спектър. Съдейки по публични коментари както в пресата, така и в социалните мрежи, интелектуалци, смятащи че имат задълбочено разбиране за лявото, сведоха множеството течения вляво до "лявото по принцип" и че "левите - нови и стари" са "любители на силната ръка", които "симпатизират на един нацистки режим".

Петицията като че засили необходимостта от подобен дискурсивен похват, който да заличи различията вляво за сметка на изграждането на монолитен образ, който веднъж и завинаги да си получи заслуженото. Окачествяването на петицията като "безпрецедентна" се дължи не на друго, а на факта, че нейните автори са леви. Огромният интерес към петицията не е насочен толкова към нейното послание (видимо и от това кога доби публичност) - спрете окупацията, санкционирайте Путин и руските олигарси, заемете антивоенна позиция - а към факта, че тя наруши границите на лесно смилаемото позициониране на политическите сили в страната: левите подкрепят Путиновата "денацификация", десните осъждат руската агресия в суверенна Украйна.

Този голям разказ е лесен, обидно лесен. Той утвърждава границата между "неморалното" ляво и "моралното" дясно; установява опозиционни двойки, които организират знанието ни за това що е ляво и що е дясно и насочва действията и мислите ни в зависимост от това с коя политическа традиция се идентифицираме. Нарушаването на този баланс бе посрещнато с невиждана морална паника.

От гледна точка на авторите на петицията, сред които съм и аз, този неин отзвук не изведе дебата в посока, която да е конструктивна за обществото ни, камо ли пък да има някаква полезна стойност за украинци и руснаци. Такива въпроси биха били например: Кои икономически лостове в света правят наказателната мощ на санкциите в пъти по-жестока за обикновения руски гражданин, отколкото за който и да било олигарх или политик в Русия? Дали затварянето на въздушното пространство е решението, което ще спре смъртта и нищетата, или ще проточи войната във времето и пространството? Сигурни ли сме, че украинските бежанци получават адекватна социална подкрепа в обеднената ни, ксенофобирана и етно национализирана страна?

В безпрецедентни времена най-силно се нуждаем от безпрецедентни идейни намеси. Но безпрецедентността не се крие в морализаторски клишета, че "лявото по принцип" е про-Путин. Във времена, в които не знаем какво идва утре и в които военната и икономическата мощ са съсредоточени в малко на брой ръце, създаването на условия за публична сфера, която да закриля критическата рефлексивност, е от първостепенна важност.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • mwg17615242

    Тази фенка на Путин беше преди месеци при Волгин и благославяше и боготвореше Путин. Сигурно някой от нейните родители е следвал в съюза или мама е рускиня. И това обяснява всичко. После къде работи обяснява по-нататък нещата. Нейното писание е явна руска пропаганда. Не мога да си обясня как Капитал изобщо е пуснал тази гнусна статия. Сега не е време за "всички гледни точки". Прочетете петицията и ще се съгласите с мен. Започват с това, че са против войната. Ама после снакциите да не са насочени руските граждани а срещу олигарсите. да де ама не казват кад да са точно такива санкциите. Да се изгради система за посрещане на емигрантите. Ами девойката да беше отишла девойката доброволка. После приравняват САЩ и Русия в едно - стар номе от типа всички са маскари. И така нататък и така нататък. Срам и позор на такива "научни кадри" ДА си ходи в Русия!

    Нередност?
  • 3
    gh avatar :-|
    G. H.

    До коментар [#1] от "mwg17615242":

    Дотук ли стига анализаторския потенциал на жълтопаветното реститутно малцинство и шайката на любимия на САЩ олигарх, М-р П, довчера селски тарикат на горбачовската номенклатура, днес медиен магнат и български Порошенко. Жалки отрпепки и твари, от родители лизачи на Райха и подлги в Партията, до деца лизачи на демократите с бомби зад океана.

    Нередност?
  • 4
    gh avatar :-|
    G. H.

    Един файтон хора сте, обаче сте толкова нагли и толкова дразните народа, че да не ви се размине една гора бой! А що се отнася до наведената ни "лява" интелигенция, дето толкова много иска да се разграничава от русофилския народ, за да се хареса на либералите (един файтон хора), че не вижда как става съучастник в престъплението им, не е странно, хранилката им е една и съща.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал