Преоткриването на нацизма за нуждите на държавната пропаганда

Речите на Путин целят пълна ревизия на политическите и моралните понятия, които определяха европейския консенсус след Втората световна война

"Денацификацията" трябва да оправдае масовите убийства в Украйна
"Денацификацията" трябва да оправдае масовите убийства в Украйна
"Денацификацията" трябва да оправдае масовите убийства в Украйна
"Денацификацията" трябва да оправдае масовите убийства в Украйна
Иля Будрайтскис, преподавател в Московското училище за социални и икономически науки и Института за съвременно изкуство в Москва, в статия за republic.ru.

Преводът е на Ангелина Александрова

Вече е съвсем ясно, че нахлуването на Кремъл в Украйна има не само геополитически цели, като например възстановяване на "историческа Русия" или задържане на НАТО. Речите на Владимир Путин и официалната линия на пропагандата, която ги следва, показват и една амбициозна идеологическа цел - пълна ревизия на политическите и моралните понятия, които определяха европейския консенсус след Втората световна война.

Основата на този консенсус е известна от десетилетия с лаконичната формула "Никога повече/Never again/Nie wieder". Предполагаше се, че тази страница от историята, в която нацизмът като идеология и набор от практики е бил възможен, е затворена завинаги и че връщането към нея е невъзможно под каквато и да е форма. В продължение на десетилетия това разбиране се основаваше на споделена памет, чието пространство надхвърляше всякакви национални граници и която не можеше да бъде обект на конфликт на държавни интереси. Но поколенията се сменят, спомените губят специфичните си черти и от нацизма остава само статутът на абсолютно зло без никакво оправдание. И именно в този си статут нацизмът се превръща в ключов елемент в руското оправдание за войната. "Денацификацията" на Путин означава преди всичко, че тази война е не само допустима, но и морално необходима.

Във войната срещу нацизма няма полутонове и цената на победата е без значение. В борбата между доброто и злото е невъзможно да се постигне мирно споразумение - защото всеки компромис със злото води до изкривяване и влошаване на доброто. Нацизмът презира всички човешки закони и затова за самите нацисти не важат никакви универсални права. С нацистите, както и с терористите, не се преговаря - тях ги унищожават. Но ако Украйна се е превърнала в нацистка държава, а целият западен свят - в неин колективен подбудител, само Русия получава изключителната възможност за морална справедливост. Удивително е, че тя придобива правото да възстанови универсалната хуманност въпреки самото човечество, което е загубило имунитета си срещу нацизма.

Такава е например чудовищната логика на неотдавнашната статия на Тимофей Серхийцев, която всъщност представлява морално оправдание за клането в Буча. Борбата срещу нацизма, както пише Сергейцев, вече е "чисто руско дело" поради "антифашистката вътрешна природа" на "руската цивилизация". Ако Украйна бъде "денацифицирана" според сценария на Сергеев - чрез масови убийства и "превъзпитание" на "нацифицираното" население в концентрационни лагери - така ще изглежда победата на доброто над злото в един нов свят, свободен от нацизма. Или, както казва Сергейцев, "идеологията на денацификатора не може да бъде оспорвана от виновната страна, подложена на денацификация". Алтернативата тук е проста: или нацизмът ще бъде унищожен, без да се спира пред никакви жертви, или руснаците ги очаква "нов Холокост".

В известната си книга "Произход на тоталитаризма" Хана Аренд пише, че Хитлер (за разлика от Сталин) е "морален престъпник от нов тип", защото не търси оправдание в изкривения хуманистичен морал на миналото, а се стреми да създаде принципно нов морал. Този нов морал разрушава самата представа за човека като такъв (и следователно за неговите естествени права) и я заменя с борба между расите като неравностойни по природа биологични видове. По този начин правото на живот и смърт не бива универсално, а постоянно динамично предефинирано в екзистенциалната расова битка за жизнено пространство.

Друг проницателен изследовател на нацизма, Франц Нойман, се занимава подробно с деформацията на съдебната система в Хитлерова Германия въз основа на "феноменологично" разбиране за правото. Това означава, че нацисткият съд е основал присъдата си на същността, а не на деянието, и е отговорил преди всичко на въпроса "кой", по отношение на който въпросът "какво" е бил напълно второстепенен. Следователно съдът не е заемал безпристрастна позиция, а е бил само инструмент за защита на расата, като я е предпазвал от всички заплахи за нейната чистота и вътрешно единство. Релативността на морала и закона спрямо природните закони, преобърната в непрекъснатата политическа и военна борба на антагонистични расови "същности", представлява ключов елемент на нацистката идеология. Именно тази представа за реалността претърпя поражение във Втората световна война и именно тя не биваше никога повече да се възражда (неизбежно пораждайки нови войни).

Чудовищното преобръщане на понятията, което Кремъл се опитва да приложи днес, се състои в това, че самият нацизъм се дефинира стриктно в съответствие с нацисткия метод. Нацизмът губи всякакви универсални черти и се превръща в инструмент за постоянно създаване на врагове. Да различиш нацист от не-нацист вече е равносилно на способността да различиш своя от чуждия. А тази способност от своя страна зависи единствено от чистата сила, от чисто военното господство. Основната награда в украинската война от гледна точка на Путин ще бъде възможността да нарече нацист всеки, който откаже да се подчини на диктата (и по този начин да го лиши от правото на съществуване).

Това очевидно се отнася и за победите от миналото: ако през Втората световна война Съветският съюз, както смята Путин, е бил само аватар на вечната "историческа Русия", то нашата страна е органичен "антифашист", а всички външни противници са потенциални "нацисти". Борбата срещу абсолютното зло на нацизма в тази конструкция се оказва напълно идентична с борбата за глобално господство на Русия. Моралът и геополитиката тук се сливат в едно принципно неразривно цяло, а носителите на идеи (добри или зли) са цели народи само според своята "същност" - "историческата съдба", която не подлежи на промяна от страна на съвременниците.

Тази картина на света - вечната борба на квазиестествени колективни образувания, в която побеждава най-силният, всъщност формира идеологическата рамка на почти всеки вид фашизъм. Запълването му с еклектични боклуци - било то расовата теория или "деукраинизацията" - е въпрос на специфични исторически обстоятелства. Онези, които смятат, че фашизмът се ражда от фанатичната масова обсебеност от някакви "големи идеи", дълбоко се заблуждават. Напротив, фашизмът се основава на най-дълбок цинизъм, на най-голямо презрение към способността на хората да вярват в някакви идеи и да ги следват докрай. В края на краищата, всяка идея или понятие, както учи фашизмът, винаги се оказва само трик в животинската борба на интереси: за разлика от всички универсални права и свободи, които се оказват само лицемерни хрумвания, "същността" ("расов инстинкт", "човешка природа", "цивилизационен кодекс" и т.н.) никога няма да излъже.

Двайсетте години управление на Путин в Русия систематично проповядват подобен цинизъм, който разяжда обществото от горе до долу. Логичният резултат от този ширещ се цинизъм днес е идеологическото оправдание на военните престъпления и дехуманизацията на цял един народ. Истинската денацификация на собствената ни страна ще представлява трудната задача на бъдещето. И централно място в него трябва да заемат преосмислянето и преодоляването на онази опасна смесица от презрение към слабите и апология на насилието, която може да върне нацизма към живот отново и отново.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал

Лято за размисъл, есен за избор

Лято за размисъл, есен за избор