Война в свят, който не стои зад нищо

Капиталистическият пазар - този, който захранва руския военен мотор, изостави Украйна

Освен руските олигарси "нормалният" капитализъм също генерира лумпенбуржоазия
Освен руските олигарси "нормалният" капитализъм също генерира лумпенбуржоазия
Освен руските олигарси "нормалният" капитализъм също генерира лумпенбуржоазия
Освен руските олигарси "нормалният" капитализъм също генерира лумпенбуржоазия
Славой Жижек, международен директор на Института по хуманитарни науки Birkbeck към Лондонския университет, в статия за Project Syndicate

Т.нар. олигарси в Русия и други бивши комунистически страни са буржоазен аналог на това, което Маркс нарича лумпенпролетариат: немислеща и податлива на политически манипулации кохорта. За разлика от пролетариата обаче, лумпенбуржоазията, която се появи в тези страни от края на 80-те години насам, контролира капитала - благодарение най-вече на дивата "приватизация" на държавни активи.

Такъв например е случаят с Рок Снежич, сътрудник и приятел на десния премиер на Словения Янез Янша. Като "независим данъчен съветник" Снежич помага на словенските компании да се преместят в юрисдикцията на Република Сръбска (сръбската част на Босна и Херцеговина) с по-ниски данъци. Той самият е изтрил собствените си минали данъчни сметки, като е обявил фалит. И все пак Снежич обикаля с нови луксозни коли и има средства да плаща за големи рекламни билбордове. Води се официално нает във фирма, собственост на съпругата му, където получава месечна заплата 37 хил. евро в брой.

Но "нормалният" капитализъм също генерира лумпенбуржоазия. Снежич не е толкова по-различен от Доналд Тръмп, който процъфтява по подобен начин точно защото не стои зад нищо, мотивиран единствено от парите и атрибутите на материалното богатство.

Пазарните стойности определят и контурите на руската война в Украйна, чийто президент Зеленски мина бърз курс за това как глобалният капитализъм и демокрацията наистина работят. От началото на войната Европа изпрати на Русия почти 40 милиарда долара за петрола и газа, откъдето е и неговото наблюдение, че западните страни са по-загрижени за цените на енергията, отколкото за живота на украинците. Капиталистическият пазар - този, който захранва руския военен двигател, изостави Украйна. Прекратяването на тази кървава търговия ще изисква правителствата да изоставят своята зависимост от пазарните механизми и да започнат да организират директно доставките на енергия, както и справянето с глобалните продоволствени кризи, които войната на Русия генерира. (Освен че са два от най-големите износители на пшеница в света, Русия и Украйна също са основни източници на химически торове за Европа.)

Като се има предвид, че западната солидарност е ограничена от икономически интереси, украинците ще трябва да приемат, че освен "защитаването на Европа" ще трябва да защитят и руския народ от саморазрушението на Владимир Путин и неговата лумпенбуржоазия.

Русия планира да направи с Украйна това, което Бертолт Брехт описва в стихотворението си "Решението" от 1953 г. - да разпусне народа и да избере друг. Като четем налудните бълнувания на пропагандистите наред с твърдението на Путин, че Ленин е изобретил Украйна, можем да разберем настоящата руска позиция. Украйна има двама бащи: Ленин, който я е изобретил, и Хитлер, който вдъхновил днешните "укронацита" да осъществят изобретението на Ленин.

Какво означава това за геополитическото мислене на Русия? Тимофей Сергейцев, автор на статията "Какво Русия трябва да направи в Украйна", публикувана от руската държавна агенция РИА "Новости", обяснява: "Русия има голям потенциал за партньорства и съюзници със страни, които Западът е потискал от векове и които няма да се върнат отново под неговото иго. Денацификацията на Украйна е в същото време нейната деколонизация. С други думи, Русия трябва радикално да се преориентира, прекъсвайки връзките си със Запада, за да изгради нови връзки с всички онези страни, които са били брутално експлоатирани от западните колониални сили. Русия е тази, която ще води глобален процес на деколонизация."

Бруталната експлоатация на Глобалния юг от западните имперски сили е истина, която никога не трябва да се забравя. Но е странно да се чуят такива приказки от Русия, с нейната дълга история на същото поведение. През XVIII век Екатерина Велика завладява Югоизточна Украйна и територия от Сибир до Аляска и Северна Калифорния. Сега ни се казва, че Казахстан, Азербайджан, Грузия и Украйна ще бъдат "деколонизирани" чрез... руска колонизация. Териториите ще бъдат освободени против волята на техния народ (който ще трябва да бъде превъзпитан или в противен случай разпуснат).

Ако трябва да се избегне нова световна война, това ще стане чрез "горещ мир", с огромни военни инвестиции, поддържащи крехък нов баланс на силите. Нестабилността на ситуацията произтича не само от противоречиви икономически интереси, но и от противоречиви интерпретации на реалността, което не означава само само установяване на факти. Опитът да се докаже, че руските твърдения са фалшиви, пропуска идеята, изразена от Александър Дугин, придворния философ на Путин: "Постмодерността показва, че всяка т.нар. истина е въпрос на вяра. И това е единственият начин да се дефинира истината. Така че ние имаме нашата специална руска истина, която трябва да приемете."

Според "особената руска истина" руските войници не са оставили след себе си труповете на цивилни граждани в Буча и други украински населени места, а западните пропагандисти са организирали тези зверства.

Предвид тези обстоятелства западняците трябва да спрат да предлагат Зеленски да се срещне с Путин за преговори за мирно споразумение. Това е глупавазадача. Всички евентуални преговори ще трябва да се водят от бюрократи на по-ниско ниво. Путин и най-близкото му обкръжение са престъпници, които трябва да бъдат игнорирани колкото е възможно повече. В крайна сметка значителна част от руското население трябва да види това.

В стар виц за корумпираните полицаи един се прибира неочаквано вкъщи и заварва жена си гола в леглото. Подозирайки, че любовникът й се крие под него, той се навежда и секунди по-късно се изправя с думите "всичко е наред, няма никой", като бързо пъха пачка банкноти в джоба си.

В известен смисъл всички ние сме този полицай. В Русия страдащото население е компенсирано не с банкноти, а с евтина патриотична гордост. А на Запад позволяваме на пазара да диктува силата на нашия ангажимент към правата на човека в Украйна и навсякъде другаде.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал