Свободата на медиите се нуждае от защитници

Световният ден на свободата на печата на 3 май беше добър момент да си припомним защо е важно медиите да са свободни

Нека проведем мисловен експеримент. Ако в Русия имаше свободни медии, колко руснаци биха подкрепили инвазията на Владимир Путин в Украйна? Ето още един експеримент: как щяха да се развият първите дни на COVID-19, ако вирусът първоначално се беше появил в страна със свободна преса, а не в Китай? Би ли могло правителството на такава страна да скрие появата на вируса в тези решаващи ранни седмици?

На 3 май пристрастените към новините празнуваха Световния ден на свободата на печата, струва си в този контекст да си припомним защо тя има значение. Свободната преса може да разследва силните на деня, да разкрива корупцията и да възпира злоупотребите. Наполеон Бонапарт веднъж се оплакал, че един тиранин трябва да се страхува повече от "четири враждебни вестника, отколкото от 1000 байонета". Свободният поток на информация е жизнената сила на демокрацията. Без него избирателите не могат да направят информиран избор. Правителствата трудно забелязват или коригират грешките си. А свободните медии улесняват разпространението на добри идеи и полезна информация, като по този начин ускоряват напредъка.

И все пак свободата на печата е в упадък по целия свят. Около 85% от хората живеят в държави, където свободата на медиите е била ограничена през последните пет години. Сега тя е толкова осакатена, колкото през 1984 г., по време на студената война. Естеството на цензурата обаче се е развило оттогава. Стотици репортери все още са в затвора, а десетки биват убити всяка година. Но повечето съвременни автократи се преструват, че подкрепят свободата на медиите, като избират по-фини оръжия, с които да я атакуват.

Държавните рекламни бюджети се пилеят за умилкващи се на властта зависими публикации, докато критичните към правителството медии получават данъчни проверки и глоби за клевета. Подобен тормоз може да бутне към фалита финансово затруднени медийни компании. Някои от тях впоследствие биват придобивани от близки до управляващата партия бизнесмени, които често нямат нищо против телевизионните им станции да губят пари, стига да удовлетворяват хората, които раздават обществените поръчки. Путин беше пионер в този подход, но той е вече широко имитиран.

Технологиите се използват срещу "нахалните драскачи", така че животът им да стане ад. Новите инструменти улесняват шпионирането на журналисти. Миналата година разследвания установиха, че софтуерът за подслушване Pegasus е бил вмъкнат тайно в мобилните телефони на почти 200 журналисти, за да чете техните съобщения, да ги проследява и да идентифицира техните източници. Социалните мрежи могат да се използват за тормоз на журналисти. Проучване установи, че почти три четвърти от жените журналисти са се сблъскали с тормоз онлайн. Това е най-страшно, когато е организирано и среща мълчаливата подкрепа на управляващата партия. В Индия например критиците на министър-председателя Нарендра Моди се сблъскват с порои от заплахи за смърт и изнасилване от индуистки националистически тролове, които понякога публикуват техните адреси и подбуждат към саморазправа.

Дори в либералните демокрации често се злоупотребява със законите срещу клеветата и нахлуването в личния живот. Олигарси от други държави съдят разследващи журналисти в Лондон, надявайки се да им наложат пагубни съдебни разходи и безкрайни главоболия. В Полша един популярен вестник, Gazeta Wyborcza, беше атакуван с повече от 60 дела през последните години, много от които бяха заведени от лидери на управляващата партия. Срещу малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която разкриваше корупцията в страната, се водеха над 40 дела, когато беше убита през 2017 г.

Как защитниците на свободата на печата могат да отвърнат на атаките? Като за начало либералните правителства лесно биха могли да премахнат архаичните закони, криминализиращи клеветата, които все още са изненадващо често срещани. Те също така трябва да ограничат фалшивите съдебни дела - нещо, което в момента обмисля Европейската комисия. След това независимите медии трябва да намерят нови източници на финансиране. Благотворителните организации могат да помогнат, както и схеми за групово финансиране и богати собственици, които ги е грижа за свободата на словото. Обществените радиа и телевизии могат да играят полезна роля, но само ако имат достатъчно гаранции за истинска независимост.

В по-репресивните режими задачата е по-трудна, но технологиите може да помогнат. Там, където репортажът на място е твърде рискован, сателитните изображения и масивите от големи данни позволяват на журналистите да събират истории отдалеч. Свободните страни трябва да им предложат убежище и безопасно място да продължат работата си. В условията на строга цензура гражданите могат да използват виртуални частни мрежи (VPN) за достъп до блокирано съдържание и онлайн инструменти за заснемане на уеб страници, преди да бъдат цензурирани.

Журналистите в свободните страни могат да помогнат на тези в автокрациите. Трансграничното сътрудничество разкри скандали като Pegasus и Panama Papers. Базираната в облак система за публикуване на Washington Post позволи на Apple Daily, продемократичен таблоид в Хонконг, да продължи да публикува много по-дълго, отколкото иначе щеше да може, преди да преустанови дейността си (Apple Daily спря да излиза в средата на юни 2021 г., след като властите в Хонконг замразиха активите му под предлог закона за националната сигурност и така го принудиха да фалира - бел. ред.).

Борбата ще бъде трудна. Пандемията даде на правителствата правдоподобно извинение да ограничат свободата на печата: близо 100 държави направиха това в името на обществената безопасност. Доналд Тръмп показа как един демагог може да подкопае доверието в медиите, а други го копират. В едно проучване от миналата година почти 60% от респондентите в 28 държави заявиха, че журналистите умишлено подвеждат обществото. Някои го правят, разбира се, но Световният ден на свободата на печата е момент за журналистите, които се радват на защита, да се запитат дали използват най-добре свободата си.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved