Англосферата спасява Украйна, докато ЕС спасява кожата си

Военната помощ, предоставена главно от САЩ и Великобритания, пази европейската демокрация

Във вторник Конгресът на САЩ одобри нов пакет с военна и икономическа помощ за Украйна за 40 млрд. долара, с част от които ще бъдат подпомогнати и регионалните й съюзници
Във вторник Конгресът на САЩ одобри нов пакет с военна и икономическа помощ за Украйна за 40 млрд. долара, с част от които ще бъдат подпомогнати и регионалните й съюзници
Във вторник Конгресът на САЩ одобри нов пакет с военна и икономическа помощ за Украйна за 40 млрд. долара, с част от които ще бъдат подпомогнати и регионалните й съюзници
Във вторник Конгресът на САЩ одобри нов пакет с военна и икономическа помощ за Украйна за 40 млрд. долара, с част от които ще бъдат подпомогнати и регионалните й съюзници
Д-р Оуен Дреа, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания "Уилфрид Мартенс", в коментар за Politico.

Съдейки по броя на лидерите на Европейския съюз, посетили Украйна през последните седмици, би било лесно да се предположи, че Брюксел е изцяло отговорен за въоръжаването на смелата съпротива на украинския президент Владимир Зеленски и неговия народ.

Но докато председателят на Европейския съвет Шарл Мишел говори за "безпрецедентния" отговор на ЕС на руската агресия, казвайки, че ЕС е "решен да направи всичко възможно, за да подкрепи Украйна", тъжната реалност е, че под цялата реторика, общи снимки и рециклирани обещания ЕС продължава да се измъква, докато англосферата е заета реално да помага на Украйна да се спаси.

Всъщност, ако украинците разчитаха само на ЕС, войната може би вече щеше да е приключила. И щяхме да наблюдаваме една слаба, разпарчетосана и контролирана от Русия Украйна. Монолозите за "европейското бъдеще" на Украйна от лидерите на ЕС не спират руските танкове и не изваждат от строя руската артилерия.

Не ЕС предотвратява покоряването на Украйна. По-скоро споделянето на оръжия, материален ресурс и разузнавателна информация, предоставени незабавно и без условия от англосферата - по-специално Съединените щати и Великобритания - са от решаващо значение за това украинските войници да имат шанс да се борят за свободата на страната си.

През първия месец на конфликта военната помощ от САЩ - близо 4,4 милиарда долара - беше повече от два пъти по-голяма от предлаганата от страните - членки на ЕС, и европейските институции, взети заедно. И това беше преди молбата на президента на САЩ Джо Байдън към Конгреса за допълнителни 20 милиарда долара пряка военна подкрепа, с допълнителни 12 милиарда долара за икономическа и хуманитарна помощ.

Дори Великобритания, да, ненадеждната, далечна, вбесяваща всички Великобритания, предостави на Украйна повече военна помощ през този ключов период, отколкото която и да е страна - членка на ЕС. И тази подкрепа наскоро беше разширена, след като премиерът Борис Джонсън направи обръщение към украинския парламент. Реакцията на Великобритания беше толкова бърза, че дори президентът Зеленски призна, че другите западни страни трябва "да следват примера на Обединеното кралство".

Дотук с идеята, че на Вашингтон и Лондон не им пука за Европа.

Забележително е, че докато САЩ и Великобритания са заети да помагат за въоръжаването на Украйна и защитата на европейската демокрация, единствената ядрена сила на ЕС, Франция, остава до голяма степен неoтзитчива по отношение на военната помощ. И подкрепата от най-голямата икономика в Европа трябва да бъде извличана от Берлин като един от онези полупразни военни складове за доставки на Бундесвера, докато Италия, както винаги, е видима, но безнадеждно безполезна.

Дори страните от ЕС, предоставящи смислена помощ за Украйна, главно Естония, Полша, Литва, Словакия и Чехия, бяха улеснени от това, че САЩ попълва (и модернизира) военните им запаси. Този подход позволи на чешките танкове, словашките системи за противовъздушна отбрана и още много материали да помогнат в Украйна - подход, който в крайна сметка беше възприет от Германия като част от по-широката международна коалиция, водена от САЩ.

Но истинският урок от всичко това е, че реториката за европейската "стратегическа автономия" е парижка фантазия, раздута от Брюксел. Brexit остави ЕС без член с водещ военен и разузнавателен капацитет на световно ниво. Продължаващият конфликт обаче гарантира, че британските въоръжени сили - и оборудване - ще трябва да останат важен елемент от стратегията за колективна сигурност на ЕС, независимо от преобладаващия политически климат.

И най-важното, тази война показа, че НАТО с подкрепата на САЩ и Великобритания и с източноевропейските му членове като една здрава основа е бъдещето на европейската сигурност. Скандинавско-балтийска дъга, вероятно включваща Финландия и Швеция, простираща се от Балтийско море до Адриатическо море - тези обединени сили ще бъдат снабдени в преобладаващата си част с американско оборудване, британско разузнаване и логистичната подкрепа на НАТО.

Бъдещото лидерство на отбраната на Европа трябва да лежи в изтока й, но за Брюксел сега предизвикателството е да съпостави представата си за грандиозния си образ с реалността на доминирана от англосферата защита на украинската свобода - и на европейските ценности. За да се случи това, е необходимо малко смирение. ЕС няма да може да се защитава скоро. Той не може да проектира сила в непосредственото си съседство, нито да действа като важен военен партньор на САЩ или Великобритания.

Брюксел трябва да ухажва Вашингтон, Лондон, Отава и Канбера. Обявявайки доставката на бронирани машини за Украйна, австралийският премиер Скот Морисън каза, че "тази битка е важна, защото в нея са заложени не само украинските животи и земи, но и принципите на свободата и върховенството на правото".

И единственият начин ЕС да оцелее е, ако англосферата продължи да подкрепя тези принципи, които вдъхновиха неговото създаване.