Руската "пета колона" е в партии, медии, спецслужби, университети, култура

Изненада е огромният процент бивши висши офицери, които се оказаха пропутински привърженици

Медиите са едно от направленията, в които Кремъл се опитва да влияе
Медиите са едно от направленията, в които Кремъл се опитва да влияе
Медиите са едно от направленията, в които Кремъл се опитва да влияе
Медиите са едно от направленията, в които Кремъл се опитва да влияе
Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията, в интервю за Deutsche Welle

За да имаме систематична представа какви са каналите и средствата, с които влиянието на Кремъл прониква в България, са необходими и многогодишни системни усилия на специализирани институции - контраразузнавателните и финансовите, каквито очевидно няма. Но можем да си дадем сметка за много примери за "персонални канали" на това влияние в политически партии и политици, медии и журналисти, военни и служители от специалните служби, преподаватели в университети, хора на културата и дори духовници.

Ако приемем дефиницията за "пета колона" на франкисткия генерал Мола, може да се каже, че петата колона на Русия в България стана доста видима 1-2 месеца преди началото на войната в Украйна и особено след това. Терминът "пета колона" се появява през 1936, когато генерал Мола казва, че е повел войниците си в четири колони към Мадрид, където имало и "пета колона", която трябвало да подкопае усилията на републиканското правителство отвътре.

Сега като че ли най-ясно "петата колона" в България се видя в политиката. Но е трудно да се прецени в настоящия момент до каква степен трите политически партии, които се смятат за проруски - БСП, "Възраждане" и новата партия на генерал Янев "Български възход" - просто се борят за проруския електорат и/или получават "указания" от Кремъл.

В международен план такова свидетелство е включването на водещи европейски политици в бордовете на големи руски компании. Вероятно най-известният пример е Герхард Шрьодер в борда на "Газпром", но си заслужава да се спомене и името на бившия премиер на Италия Матео Ренци, на бившите канцлери на Австрия Кристиан Керн и Волфганг Шюсел, както и на бившия премиер на Финландия Еско Ахо. За България единственото известно име засега е на Ирина Бокова - българския кандидат за председател на ООН, която бе включена в борда на PJSC Phosagro.

За мен най-голяма изненада бе огромният процент български бивши висши офицери, които се оказаха пропутински привърженици. Това, от една страна, бе очаквано заради факта, че България бе най-лоялният член на Варшавския договор, но от друга страна, след 32 години демократично общество и 18 години членство в НАТО ситуацията в армията е шокираща.

Вероятно най-интересното направление, в което Кремъл се опитва да влияе в България, са медиите. Има случаи на журналисти, които видимо получават финансиране от Русия, когато са пращани например в Сирия, за да правят репортажи за руските успехи. При това се оказа, че материалите им се разпространяват и в други източноевропейски страни. Впечатляващо бе как тези журналисти са снабдявани от руските специални служби с документи от българските митници, българските военни заводи, български пристанища и летища, които очевидно те самите не са предоставили.

Друго място със силна "пета колона" според мен е българската контраразузнавателна служба. Изтичането на секретни документи през 2015 г. е само един от многото примери за проблемите там. Случаят с опита за убийството на Емилиян Гебрев се появи като тема три години по-късно, след опита за убийството на Скрипал и след журналистическо разследване на Bellingcat.

Интересно е също, че представителите на силовите групировки като цяло симпатизират на Русия на Путин, въпреки че тяхното поведение е противоречиво. От една страна, се бият през 90-те години срещу опита на руските криминални структури да завладеят техни източници на доход, а от друга страна, помагат на руските служби да доставят нефтопродукти в Сърбия. Сега впечатленията ми са, че безспорно симпатизират на Русия. Едва ли е случайно, че при задържането в Украйна на Евелин Банев-Брендо е намерен позлатен телефон с лика на Путин. Разбира се, трябва да се каже, че хората от старите силови структури вече имат много ограничено икономическо влияние. Те са станали по-скоро рентиери, получаващи доходи от хотели, паркинги, недвижими имоти.

Трудно се доказват случаите, в които Кремъл използва корупцията като инструмент в България. Според различни световни експерти обаче има много индиректни данни за корупционни плащания, особено в българската енергетика.