Мерките срещу инфлацията: в капана на оцеляването

Предложенията да се компенсират високите цени показват всички проблеми на коалицията зад кабинета

Историята никога не се пише от средноаритметичните решения. Политиката може и да е умението на компромиса, но най-честият резултат от него не е движение напред, а оцеляване. Мерките за компенсиране на инфлацията, които правителството тази седмица обяви, са добро доказателство за това.

Общо всички български данъкоплатци ще отделят около два милиарда лева, за да се смекчат ефектите от увеличението на цените през последните месеци. Ще се направят опити за компенсиране на цените на горивата, ще се увеличат пенсиите, намалява се ДДС на парно и газ, премахва се ДДС на хляба и пр. (вижте текста "Мерки срещу (инфлацията) народното недоволство").

Както почти всичко през последните месеци, и това раздели мненията на "за" и "против". Инфлацията е наистина сериозна и поставя в риск от значително обедняване голяма група хора. На тези с много ниски доходи наистина трябва да се помогне и по това няма никакви спорове. Проблемите започват нататък.

Повечето други мерки са практически масови - намаляването на ДДС засяга както нарязания бял хляб в кварталните магазинчета, така и няколко пъти по-скъпия хляб от ръчно смлени между камъни пет сорта древна пшеница. Всички ще получават еднакви компенсации за горива, парно, еднаква данъчна отстъпка за деца и пр.

Въвеждането на данък "свръхпечалба" за производителите на ток, с който частично ще се компенсират тези мерки, отваря вратата на политически произвол с големи рискове. Ако днес някой прецени, че централите трябва да имат по-високи данъци, утре ще го реши и например за банките. Вдругиден - за продалите недвижими имоти с по-голяма печалба

Икономическите аргументи против продължават и с друго важно - тези мерки компенсират временно и частично някои хора за увеличените цени, но те не решават проблема с инфлацията, а го задълбочават.

Щетите от всичко това обаче не са толкова икономически - сумата от два милиарда за компенсации изглежда внушителна, но те в по-голямата си част ще отидат за увеличаване на пенсиите. Проблемът е в аргументацията за част от мерките и начина, по който се стигна до тях.

Правителството може да бъде обвинявано в много неща, но точно за увеличените цени то има нула вина. В средите на управляващите обаче изглеждат убедени, че много хора хвърлят цялата вина за инфлацията върху кабинета. Това всъщност е и впечатлението, което най-масовите медии създават. В особеното състояние на българското общество високите цени създават опасност от нова вълна на популизъм, която може да бъде по-силна от тази срещу ковид или солидарността с Украйна, защото засяга директно хората. Това може да отслаби и дори свали сегашното управление и да изпрати отново страната в не особено ефективен цикъл от служебни правителства, както и да увеличи риска от раждането на популистко проруско мнозинство, чиято цел ще е да ни отдалечи още повече от Европа.

И така се стигна до парадокса популизмът да се бори с популистки "антиинфлационни" мерки. Това е много показателно за състоянието на сегашната коалиция. Поне две от партиите в нея - БСП и ИТН, когато им се отвори възможност да прокарат такъв ход, скачат и с двата крака. Проблемът е обаче, че освен това те правят и друго - спират реформите, които са необходими, защото обикновено носят поне в началото и негативи.

В особената ситуация на сегашната власт смелите решения често се оказват блокирани, а популистките ултиматуми минават, в името на оцеляването. И когато към това се добави жегата от контролираните протести, които тази седмица опитаха да организират присъдружни на ГЕРБ организации, става ясно защо мерките за компенсиране на инфлацията изглеждат като блед спомен от реформаторската искра в коалицията. Те са жертва на компромиси и политическото средноаритметично, което ще запази властта, но няма да влезе в историята.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Лято за размисъл, есен за избор

Лято за размисъл, есен за избор