Случаят "Шрьодер": Как обществото губи, когато политиците се облагодетелстват

С участието си в бордовете на "Газпром" и "Роснефт" бившият канцлер е предал доверието и интересите на германския народ

Заплитането на Шрьодер с енергийния сектор на Русия има ясни последици днес
Заплитането на Шрьодер с енергийния сектор на Русия има ясни последици днес
Заплитането на Шрьодер с енергийния сектор на Русия има ясни последици днес    ©  Imago Images
Заплитането на Шрьодер с енергийния сектор на Русия има ясни последици днес    ©  Imago Images
Катарина Пистор, професор по сравнително право и директор на Центъра за глобална правна трансформация към Юридическия факултет на Колумбийския университет в САЩ, в коментар за Project Syndicate.

Три месеца след като Русия започна втората си война срещу Украйна в рамките на едно десетилетие, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер най-накрая подаде оставка като председател на борда на директорите на "Роснефт" - руският държавен петролен конгломерат. Той зае този поста през 2017 г., но заплитането му с доходоносния енергиен сектор на Русия е много по-отдавна и още по-обезпокояващо.

На 8 септември 2005 г., докато все още е канцлер, Шрьодер финализира сделката с руския президент Владимир Путин за изграждане на газопровод под Балтийско море. Проектът беше спорен от самото начало, тъй като позволи на Кремъл да прекъсне доставките на природен газ за Украйна, Полша и балтийските държави. Само десет дни по-късно Шрьодер загуби изборите от Ангела Меркел. А почти веднага след като в края на ноември тя стана канцлер, на Шрьодер беше предложена позиция в борда на "Газпром", руския държавен газов гигант, който трябваше да построи и експлоатира газопровода, разрешен от Шрьодер. Въпреки критиките у дома и в чужбина, Шрьодер не се поколеба да приеме предложението.

Достатъчно е наличието на здрав разум, за да се съгласим с думите на съпредседателят на германските Зелени - че действията на бившия канцлер "смърдят". С официална заплата от 600 000 долара годишно само от борда на "Роснефт" Шрьодер остана вкопчен в тази позиция дори когато Русия отново нахлу в Украйна и принуди Германия да плаща сметката за енергийната си зависимост, за чието създаване неговата помощ е ключова. Пренебрежителен към всякакви критики, през април той заяви пред New York Times: "Не практикувам mea culpa (лат. "вината е моя")."

Виждайки необходимостта от "tua culpa" (вината е твоя), Европейският парламент препоръча на Европейската комисия да постави Шрьодер в списъка със санкции на ЕС, наред с други европейци, които са останали свързани с руските държавни корпорации. На 19 май бюджетната комисия на германския Бундестаг отмени привилегията на Шрьодер след канцлерството - офис и персонал, платени от държавата, което струва на германските данъкоплатци над 400 000 евро годишно и напрактика без контрол как тези пари се харчат. Вероятно ще има и други реакции, включително изключване на Шрьодер от Социалдемократическата партия (СДП).

Шрьодер е особено ярък пример за много по-голям проблем: въртящата се врата между политиката и бизнеса. Десетки други свързани с политиката европейски фигури напуснаха руските корпоративни бордове след инвазията в Украйна, сред които бивше канцлер и външен министър на Австрия и бивши премиери на Италия и Финландия.

Дали и кога е подходящо бившите политици да се възползват от доходоносни бизнес възможности е въпрос от основно значение за демокрациите. Въпреки това поразително малко държави имат изрично написани правила по въпроса. Повечето мълчат за това какво се смята за неправилно поведение, след като тези служители се оттеглят от постовете си.

Законът на бизнес организациите предлага някои интересни съвети. Корпоративните мениджъри и директори се смятат за попечители и техните действия са предмет на стандарти за поведение в американското законодателство. "От попечителя се очакват по-високи стандарти от нормите на пазара. Стандартът на поведение изисква не просто честност, а изключителна чувствителност и педантичност в изпълнението на една висша чест", са запомнящите се думи на съдия Бенджамин Кардозо от Върховния съд на САЩ от 30-те години на миналия век.

Съгласно закона на Делауеър (предпочитаният закон за учредяване в Съединените щати), компаниите могат да освободят своите служители и директори от отговорност за това, че са се възползвали от корпоративна възможност за себе си, при условие че техните корпоративни харти изрично разрешават това. Но без одобрение от борда на компанията мениджърите не могат да се възползват лично от вземането на нещо, което принадлежи на корпорацията.

Този принцип е установен в дело от 1939 г., свързано с Pepsi-Cola. Когато Чарлз Гут, президентът на компанията за бонбони Loft, научава за възможността да придобие тайната рецепта на Pepsi, той веднага се възползва от нея. Но го прави не за Loft, а за собствена частна компания. Без да казва на никого, той ползва ресурсите и персонала на Loft, за да разработи нова напитка. Съдът в крайна сметка задължава Гут да прехвърли акциите на собствената си компания на принципала Loft, който е ощетен от действията му.

Подобно на Гут и Шрьодер е съчетал отговорността си като държавен служител със своите лични финансови интереси - като прие доходоносна работа в компания, която се възползва от решенията му като канцлер. И в ущърб на интересите на принципала, който в случая е германският народ.

Поведение, което е неправилно за довереник в бизнеса, едва ли може да е подходящо за политик. Напротив, идеята на Кардозо за "нещо по-строго от морала на пазара" трябва да се прилага за политиците с още по-голяма сила. Добре ще е германският канцлер Олаф Шолц да преосмисли усилията си да защити Шрьодер от включване в списъка със санкции на ЕС. Не изглежда пресилено бивш канцлер да бъде лишен от ползите на личните богатства, които е натрупал, като е предал доверието на хората, на които се е заклел да служи.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    borodino avatar :-|
    borodino
    • - 2
    • + 3

    Двойните стандарти са унизителни.
    Ако Шрьодер е морално укорим за неща след мандата му, то какво да кажем за тогавашния вицепрезидент на САЩ Джозеф Байъдън (сега президент), който с политически натиск и злоупотреба с власт прикрива далаверите в Украйна на сина си Хънтар?
    Всъщност в САЩ скандалът далеч не е утихнал и госпожата като е тръгнало да изследва политическата корупция да вземе да огледа и своя (американски) двор.
    Или вижда само сламката в чуждото око, а не и гредата с своето (американско) око?

    Нередност?
  • 2
    ahj21578679 avatar :-P
    ahj21578679
    • + 1

    Ами Курц? Парите на big tech в Силициевата долина в САЩ по-малко смрадливи за бивш канцлер, изгонен заради корупция ли са?

    Нередност?
  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • + 2

    Германците се излагат.

    Нередност?
  • 4
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • + 2

    Мдааа... какво ако.... Путлер всъщност влагаше печалбите за да имат в Мордор пътища, приличен транспорт, благоустройство и развитие вместо кал, боклуци и тотална корупция?...
    Наблюдаваше от дебилните си дворци... нападна не само Украйна, също Грузия, Молдова... дори се намеси в Казахстан.... Иска Украйна, царь Совецкий, ама без украинците... макар да са голяма част там, дето бомбардира килимно, рускоезични и чисти мужици... Ама и казаците не му много зигят... дори в Белгород и Воронеж....

    В тоя списък требе да се включи за конфискация и оная ... австрийката...
    Путлер и ходи на сватба... И тя в Роснефт меринджей... Карин Кнайсел..
    https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a5/Vladimir_Putin_at_the_wedding_of_Karin_Kneissl_ %282018-08-18%29_07.jpg/220px-Vladimir_Putin_at_the_wedding_of_Karin_Kneissl_%282018-08-18%29_07.jpg

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал