Какво означава за НАТО опозицията на Турция за Швеция и Финландия

Случаят с двете северноевропейски страни е изпитание за единството и идеологическата кохезия на стратегическия съюз

Роналд Съни, преподавател по история и политически науки в университета в Мичиган, в статия за The Conversation

След десетилетия на неутралитет двете скандинавски държави, които досега останаха извън Организацията на Северноатлантическия договор, реагираха на инвазията на Русия в Украйна, като обявиха намерение да се присъединят към водения от Америка съюз. Но по пътя им има голяма пречка - Турция.

Все по-автократичният и антидемократичен президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че няма да се съгласи с влизането на тези две държави. И като член на НАТО одобрението на Турция е необходимо, за да могат Швеция и Финландия официално да се присъединят.

Ердоган е единствен сред лидерите на НАТО, който публично заявява, че е против членството на двете страни в алианса.

Прикриване на терористи или злоба?

Опозицията на турския президент се основава на мнението му, че Финландия и Швеция подкрепят "терористи". Това, което Ердоган има предвид, е, че и двете страни са предоставили защита и пребиваване на членовете на Кюрдската работническа партия (ПКК) - голямата въоръжена групировка, която засилва съпротивата срещу суровото отношение на Турция към милионите й кюрдски граждани. Тежкото положение на кюрдите в страната, част от голяма, но бездържавна етническа група в региона, отдавна е ябълка на раздора между Турция и части от международната общност.

Въпреки че ПКК е сред изброените от САЩ и ЕС като терористични групи, Финландия и Швеция не са склонни да екстрадират членовете й в Турция поради опасения за нарушаване на човешките права. Ердоган отговори, като нарече Швеция "люпилня" за тероризъм, и заяви, че нито една от страните няма "ясно, открито отношение" към терористичните организации, добавяйки: "Как можем да им вярваме?"

Гневът на Ердоган към двете страни се засили и от това, че приемат също така и последователи на турския учен и духовник Фетхуллах Гюлен. Тези хора са част от образователно и политическо движение, с което Ердоган беше съюзник, но с което скъса, когато то започна да става все по-мощно. Турският президент обвинява гюленистите в организирането на неуспешния преврат срещу управлението му през 2016 г.

Цялата международна политика е локална

Сякаш това не беше достатъчно, неутралните северни европейци осъдиха и нахлуването на Турция в Сирия през 2019 г. В тази операция турците се насочиха към Рожава - социалистически, феминистки автономен кюрдски анклав близо до турската граница. За да се усложни още повече въпросът, сирийците от Рожава бяха - въпреки връзките си с ПКК - съюзници на американските сили. Кюрдите от Рожава изиграха решаваща роля в борбата срещу терористичната групировка "Ислямска държава" в Сирия, но по-късно бяха изоставени от администрацията на Тръмп, която изтегли американските войски от турската граница, позволявайки на съюзника си от НАТО да започне военна операция срещу кюрдите.

Външната политика почти винаги е тясно свързана с вътрешните проблеми. В случая турското правителство смята, че кюрдите са сериозна заплаха за властта му, както и международният натиск срещу репресиите, предприети от режима на Ердоган.

На турското кюрдско население не е разрешено провеждането на свободни избори в източния анадолски регион, където те са мнозинство. Междувременно образователните и културните институции на кюрдски език са изправени пред де факто забрана.

Дилемата пред НАТО

Финландия и Швеция са неутрални държави и нямат задължението за стратегическите компромиси, които Съединените щати и НАТО са принудени да направят, за да поддържат алианса заедно. И двете страни досега са били свободни да заемат морална позиция спрямо нарушаваните права на кюрдите в Турция и официално протестираха срещу преследването на дисиденти, учени, журналисти и малцинствени групи. А страните от НАТО се изказаха двусмислено по тези въпроси, като се съгласиха да определят ПКК като терористична организация.

И така, къде води всичко това кандидатурата на Финландия и Швеция за членство в НАТО? Правилата за влизане в стратегическия алианс изискват единодушно решение от настоящите членове. Това означава, че Турция може ефективно да наложи вето на влизането им.

Противостоенето отразява основен проблем, пред който е изправен алиансът. НАТО трябва да бъде съюз на демократични държави. И все пак няколко от членовете й - по-специално Турция и Унгария - се отдалечиха твърдо от либералната демокрация към етнонационалния популистки авторитаризъм.

Финландия и Швеция, от друга страна, изпълняват показателите за членство в НАТО по-ясно от няколко настоящи членове на алианса. Тъй като Съединените щати обявяват, че войната в Украйна е борба между демокрация и автокрация, опозицията на Турция срещу скандинавците е изпитание за единството и идеологическата кохезия на НАТО.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679
    • - 1

    На теория обективен анализ би следвало да представи поне отгоре-отгоре двете гл.т. и чак тогава авторът да не се въздържи да излее пристрастията/зависимостите си.
    Ако се ограничи само с второто - както тук - става съмнително.
    Още по-съмнително става защо Капитал упорито занимава публиката единствено с гл.т. на спонсорите си.

    В коментара на учителя по история Р.Съни - вероятно от непознаване - не става ясна турската гл.т., че PYD-YPG са военно крило на Кюрдската работническа партия (ПКК). Което е обратното на твърденията на скандинавските политици. че ПКК е забранена и от тях като терористична опганизация, но PYD-YPG нямат нищо общо с нея и са просто борци за свобода. Или за каквото там се борят...

    Тъй като публиката на Капитал е достатъчно интелигентна, давам линк към много подробно огласяване на турската позиция от Ибрахим Калън, официалния представител на турския президент. Изключително ерудиран мъж.

    https://www.hurriyet.com.tr/gundem/ibrahim-kalin-isvec-ve-finlandiya-gorusmelerini-hurriyete-anlatti-somut-ve-net-adimlar-istedik-42072353

    Позициите на Финландия и на Швеция към турските искания, които по същество са за пълното им резигниране от кюрдската тема, са в диапазона от категоричен отхвърляне (Швеция) до опит всичко да си остане както досега (Финландия).

    Няма как да стане нито едното, нито другото. Грешен подход, който ще вкара ситуацията в задънен коридор.
    Не се е родил политик, който ще диктува на Ердоган. Поне доколкото съм наясно с психологическия му профил и растящата стратегическа роля на Турция в района и в нато.

    И за да подсили позицията си по темата, Турция отмени планирани военноморски учения на нато в Черно море. Оправда се с Конвенцията от Монтрьо.

    Неслучайно Западът искаше да се отърве от Реджеп с пуча през юни 2016 г. Толкова проблеми щеше да си реши!
    Да припомням ли, че тогава, въпреки крайно обтегнатите руско-турски отношения, заради сваления руски Су-24 над Сирия, Путин спаси Ердоган от сигурна смърт?

    Нередност?
  • 2
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • + 1

    Султан Ердоган с идеята за възраждане на Османската империя си е 1;1 с Путлер... Редовно бомбардира кюрдското население не само около Диарбекир, но и в Ирак, Сирия.. Редовно се намесва в работите на Азербайджан, Туркменистан, Армения, Кипър и Сирия.. дори България.. ДПС къде им е проВатана...Гърция... Либия?.. Кой има един маалък Донбас в Кипър?.. Турция, макар и това да не е Ердоганова заслуга... Заселиха тая хм... република с бежанци от България 1989...
    Кой направи Хагия София отново действаща джамия?.. И плаши редовно Европа как ще пусне цялата мидълийст паплач към същата тая Швеция и Финландия... щото те в Босна или Сърбия не искат да се заселват..
    Откриха газ точно срещу Бургас... но кво декларираха - газа е наш, а ако и БГ се опита разработка - ше му спретнем на Боко Родопска република.... тоя султански ибрикчия...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал