Срамният провал на управляващите с втората инстанция за екооценките

Една от най-скандалните законови поправки на ГЕРБ оцеля, а мнозинството изненада електората си, на който обеща прозрачно управление

Когато през 2017 г. мнозинството на ГЕРБ и патриотите, подкрепяно от ДПС, премахна втората съдебна инстанция за обжалване на екооценките за обекти от национално значение, мнозина определиха това като емблематичен пример за лобистки закон. Беше първата подобна акция на Данаил Кирилов, одиозния председател на правната комисия, който наложи свой отпечатък в законотворчеството на ГЕРБ - мракобесни закони, прокарани светкавично без обществено обсъждане, с видимо конюнктурни цели. (Сред тях - опитът да се забрани съдийското сдружаване, за да се удари Съюзът на съдиите в България, вдигането на таксите по административни дела, с които се атакуват актове на властта, вкарването в антикорупционния закон на изричен текст, че дори при оправдателни присъди може да се проведе гражданска конфискация, защото ГЕРБ реши, че това ще е механизмът да трича опонентите си и т.н.) А в случая с екооценките - желанието на ГЕРБ, ДПС и присъдружния им бизнес-клан, да си осигурят бързо и безпрепятствено разпределяне на държавните и европейски средства за крупните инфраструктурни проекти, сред които само един конкретен пример бе строителството на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле.

След силна обществена съпротива през 2017 г. президентът наложи вето върху премахването на втората инстанция, за което го призоваха и 27 неправителствени организации, и пет извънпарламентарни партии, и редица други експерти. Неуспешно, разбира се. Казусът стигна до Конституционния съд, който обаче отмени само по-високите такси по тези дела, въведени пак по инициатива на Данаил Кирилов и ГЕРБ. Този текст остана като един от примерите за конюнктурно до престъпност законодателство.

Точно пет години по-късно новото управляващо мнозинство трябваше да пререши въпроса като върне втората съдебна инстанция за екооценките на национални обекти. Всички го очакваха. Вместо това, управляващите скандализираха собствения си електорат като първо предложиха да остане обжалването само на една инстанция, а след бурната обществена реакция само формално върнаха втората инстанция, но за след две години - от 1 юли 2024 г. Най-потискащото бе, че се мотивираха със същите аргументи, които сочеше Данаил Кирилов - да не могат недобросъвестни участници да блокират важни проекти като злоупотребяват с правото на обжалване.

Въпросът опира до правото на хората на здравословна среда и чиста природа, които няма как да са по-маловажни от инфраструктурата и други проекти. А ако са - трябва властите изрично да го заявят.

Но той засяга и чистотата на политиката. Най-добре го формулира Крум Зарков в пленарната зала миналия четвъртък: "Критерият за истински политик е, когато като управляващ защитаваш същите позиции, които си защитавал като опозиция". Управляващите обещаха прозрачност, а вместо това ни оставиха да се чудим чий интерес защитават и по кой точно проект или проекти. Защото сериозни мотиви не се чуха, нищо по-различно от твърденията на Данаил Кирилов.

Иначе, след две години не се знае кой ще управлява и с какви аргументи отново ще се бори да не се разширява съдебният контрол върху това как плановете и проектите на властите се отразяват на околната среда, в която всички живеем.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал