Украйна и Северна Македония - прилики и разлики по пътя

Признаването на собствена националната идентичност на постсъветските страни е необходимо за изграждане на защита срещу империалистка Русия

Проведените през 1991 г. референдуми в Украйна и Македония завършиха с почти еднакъв резултат: 90-95% в полза на независимостта
Проведените през 1991 г. референдуми в Украйна и Македония завършиха с почти еднакъв резултат: 90-95% в полза на независимостта
Проведените през 1991 г. референдуми в Украйна и Македония завършиха с почти еднакъв резултат: 90-95% в полза на независимостта
Проведените през 1991 г. референдуми в Украйна и Македония завършиха с почти еднакъв резултат: 90-95% в полза на независимостта
Витали Портников, журналист, дългогодишен сътрудник в демократични медии в Централна и Източна Европа, автор на проекта за постсъветското пространство "Пътища към свободата" на Radio Free Europe/Radio Liberty, в статия за visegradinsight.eu

Решението на Константинополската патриаршия да признае каноничния статут на Охридската архиепископия - църквата на Северна Македония, напомни за тежкото положение на един народ, чиято идентичност се оспорва от почти всички негови съседи. Само по себе си решението на Вселенския патриарх засяга сблъсъка на идентичности. Въпросът за статута на Македонската православна църква трябва да бъде решен от нейния синод със синода на Сръбската православна църква. А въпросът за името на църквата - със синода на Гръцката православна църква.

Сръбската православна църква оспорва правото на народа на Северна Македония да има собствена автокефална църква, а Гръцката православна църква оспорва правото тази църква да носи името "Македонска православна църква". Но има и Българска православна църква. Тя оспорва и двете. В България всъщност са сигурни, че македонската нация не съществува.

От гледна точка на сърбин, грък или българин моята гледна точка вероятно изглежда доста изкривена. Случи се така, че през годините многократно съм посещавал Северна Македония, изучавал съм нейната история, култура и журналистика и дори правих стаж във вестник "Нова Македония". Разбрах, че съседите могат дълго и упорито да спорят за историческите сблъсъци, довели до "появата на държавата Северна Македония на картата на света".

Тези съседи могат да настояват за промяна на знамето, на емблемата, за поправки в учебниците по история. Но това не променя най-важното - в Република Македония живеят хора, които се смятат за македонци. Това е тяхната идентичност и самочувствие (разбира се, да не забравяме значителното албанско население, политическата цялост на Северна Македония е в процес на създаване, но това е друга история). В съседна България дори на държавно ниво се твърди, че появата на македонците е резултат от "политическо инженерство".

Всички европейски нации са проект

Но ако се замислите, появата на всяка европейска нация е резултат от "политическо инженерство", като единствените разлики са в историческия момент и обстоятелствата на това "инженерство". А пренебрегването на онези народи, които са успели да се сформират, да се защитят и да създадат свои държави по-късно, е довело до много европейски трагедии.

Когато за пръв път изучавах Северна Македония, открих един очевиден паралел между нейната съдба и тази на моята собствена страна - Украйна. Статията за независимостта на Република Македония, която написах за московския вестник "Независимая газета" през септември 1991 г., беше озаглавена "Украйна на Балканите".

Украйна обяви независимост 15 дни преди референдума за независимост в Македония. Украинският референдум се проведе на 1 декември 1991 г. И двата завършиха с почти еднакъв резултат: 90-95% в полза на независимостта.

Още тогава разбрах, че пътят на Украйна към независимостта няма да е лесен. И към нея има същите съмнения и възражения, както по отношение на македонската идентичност и право на държавност. Но въпреки че в София и до днес отричат националната идентичност и историята на македонците, както и самия македонски език, именно България беше първата страна, която призна независимостта на Република Македония. И това е съвсем логично - ако наистина смятате народа на съседната държава за свой, няма да предприемете действия, които да унищожат просперитета му.

Отричането на национална идентичност води до геноцид

Както виждаме, действията на Русия спрямо Украйна показват обратното. Президентът Путин твърди, че руснаците, украинците и беларусите са един народ, и отрича правото на украинците да имат своя идентичност. Това твърдение, основано на митологизираната история на самата руска държава, се споделя от милиони руснаци.

В продължение на няколко века тя е защитавана от руски мислители, политици и културни дейци. Но войната, разпалена от Путин, показа, че е възможно едновременно да се пропагандира митът за "един народ" и да се унищожават представители на този "един народ" с ракетни атаки. Или чрез това, което се случи в Буча.

Всички трябва да се съгласим с една проста мисъл: националната идентичност е въпрос на избор. Казвам това като човек, срещу чиято национална идентичност се е борила великата комунистическа държава, която се опитваше с всички възможни средства да докаже, че е срамно да си евреин. Но не успя - макар че добре си спомням как научих идиш, когато нямаше еврейски училища, езикови курсове, театри, музикални групи, на практика нищо. Но това не спря мен и стотици хиляди хора, които искаха да запазят своята национална и културна същност дори в условията на всекидневно унижение.

Защо това трябва да се случва с украинците, които са мнозинство в собствената си страна и на собствената си земя? С македонците? С босненците? Как може да се отнеме правото на човек да се изразява? Правото на самоизразяване на цяла нация? Как това право може да бъде унищожено от правителствени решения и балистични ракети?

Европейската мисия за мир

В Европа след Втората световна война имаше ясно разбиране, че решаването на сложни национални и религиозни проблеми е въпрос на сътрудничество. Добре си спомням един въпрос от собственика на малък хотел в Южен Тирол в Италия. Той ме попита дали знам какво се е случило там преди повече от сто години.

Знаех, разбира се. Знаех, че в резултат на Първата световна война Южен Тирол става част от Италия. И това беше отворена рана за хората в региона. Знаех как Мусолини е отказал на хората от Южен Тирол правото им на идентичност - въпреки съюзническите им отношения с Адолф Хитлер.

Но в рамките на Европейския съюз са намерени инструменти, които помагат за заздравяване на раните. Ето защо съм убеден, че след като Северна Македония се присъедини към ЕС, никой от съседите ѝ вече няма да се съмнява в идентичността на македонците. И че всеки ден съжителство в европейското семейство ще помага да се забравят миналите претенции и да се изобличи тяхната архаичност и недалновидност.

Но какво да правим, ако правото ни на съществуване се сблъска с агресия - като агресията на Русия срещу Украйна? Не вярвам, че в близките години ще успеем да убедим руските власти и общество, че зачитането на това право е естествен подход и за отделния човек, и за всяка уважавана държава.

За това свидетелства не само войната, разпалена от Путин. Възстановяването на значимостта на съветската история също свидетелства за това. Както и срамният процес на русификация на народите в рамките на самата Руска федерация. Тези народи са лишени от своята идентичност, култура и майчин език. Младите буряти и якути са се превърнали в пушечно месо във войната, която Путин поведе.

Ето защо отговорът на това предизвикателство е европейската и евроатлантическата интеграция на страните, чието право на съществуване Кремъл отрича. Взаимно уважение, солидарност и готовност на демокрацията за самозащита - това е планът за нашето бъдеще.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    obb391114619 avatar :-|
    obb391114619

    Много елементарна статия. България първа призна независимоста на Македония. Президентът Желев убеди и Елцин да го направи. Изключителен ход. По време на югоембаргово им държахме икономиката жива. Преди войната от 2001 г. ги снабдихме с танкове и гаубици, като без последните щяха да са загубени. Още много неща, някой от които не са публични. Постоянна подкрепа, като взамяна - постоянна кофронтация, ненавист и т.н.
    Статията е изключително повърхностна и ме кара да се замисля, за какво плащам абонамент?

    Нередност?
  • 2
    lxa16474504151107799 avatar :-|
    Васил Рангелов

    До коментар [#1] от "obb391114619":


    До коментар [#1] от "obb391114619":

    Да, защото авторът залага на една единствена неолиберална ценност за да развие своята теза - "правото на избор", което е недостатъчно. Легализира и политичедсото инженерство.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Кога ще ги стигнем хърватите

Кога ще ги стигнем хърватите