Осем урока от войната в Украйна

Случващото се налага да преосмислим някои от досегашните възгледи за войната и търговията, както и да научим отново стари уроци

Най-важният урок е и един от най-старите и най-познатите: войната е непредвидима
Най-важният урок е и един от най-старите и най-познатите: войната е непредвидима
Най-важният урок е и един от най-старите и най-познатите: войната е непредвидима
Най-важният урок е и един от най-старите и най-познатите: войната е непредвидима
Джоузеф Най - младши, професор по политология в Харвардския университет и автор на книгата Do Morals Matter? Presidents and Foreign Policy from FDR to Trump, в статия за Project Syndicate

Когато руският президент Владимир Путин започна инвазията си в Украйна на 24 февруари, той очакваше бързо превземане на Киев и смяна на правителството - аналогични на съветските интервенции в Будапеща през 1956 г. и Прага през 1968 г. Но съдбата не му отреди това. Войната все още бушува и никой не знае кога и как ще свърши.

Докато някои наблюдатели настояват за бързо прекратяване на огъня, други подчертават колко е важно руската агресия да бъде наказана. В крайна сметка резултатът ще се определи от фактите на терен. Тъй като е твърде рано да се гадае дори кога ще приключи войната, скокът към някои заключения очевидно е преждевременен. Например аргументите, че епохата на танковата война е приключила, бяха опровергани с преместването на бойните действия от северните предградия на Киев към източните равнини на Донбас.

Но дори на този ранен етап има поне осем урока - някои стари, някои нови - които светът научи (или си припомни) от войната в Украйна:

Първо,ядреното възпиране работи, но зависи повече от относителните залози, отколкото от способностите. Западът е възпрян, но само до известна степен. Заплахите на Путин попречиха на западните правителства да изпратят войски (макар и не оборудване) в Украйна. Този резултат не отразява някакво превъзходство на руския ядрен капацитет; по-скоро отразява пропастта между определението на Путин за Украйна като жизненоважен национален интерес и дефиницията на Запада за Украйна като важен, но не толкова жизненоважен интерес.

Второ, икономическата взаимозависимост не предотвратява войната. Въпреки че този урок беше широко признат - особено след избухването на Първата световна война между водещите световни търговски партньори, той беше игнориран от германските политици като бившия канцлер Герхард Шрьодер. Правителството му увеличи вноса на Германия и зависимостта на страната от руски петрол и газ може би с надеждата, че прекратяването на търговските връзки би струвало твърде скъпо и за двете страни. Но докато икономическата взаимозависимост може да повиши цената на войната, тя очевидно не я предотвратява.

Трето, неравната икономическа взаимозависимост може да бъде превърната в оръжие от по-малко зависимата страна, но когато залозите на двете страни са симетрични, взаимната зависимост не дава много сила. Русия зависи от приходите от износа на енергия, за да финансира войната си, но Европа е твърде зависима от руската енергия, за да я спре напълно. Енергийната взаимозависимост е приблизително симетрична. (От друга страна, в света на финансите Русия е по-уязвима към западните санкции, които с времето могат да й нанесат повече щети.)

Четвърто, докато санкциите могат да повишат разходите за агресорите, те не определят резултатите от агресията в краткосрочен план. Смята се, че директорът на ЦРУ Уилям Бърнс (бивш посланик на САЩ в Русия) се е срещнал с Путин миналия ноември и го е предупредил, без резултат, че инвазия в Украйна ще предизвика санкции срещу Русия. Путин може би се е съмнявал, че Западът може да запази единство по отношение на санкциите. (От друга страна, китайският президент Си Дзинпин предложи само ограничена подкрепа на Путин, въпреки че обяви приятелство с Русия "без ограничения" - може би поради опасенията му, че Китай може да се заплете във вторичните санкции на САЩ.)

Пето, информационната война има значение. Както Джон Аркила от RAND посочи преди две десетилетия, резултатите от съвременната война зависят не само от това чия армия побеждава, но и от "чия история печели". Внимателното разкриване на разузнавателна информация от страна на Америка относно военните планове на Русия се оказа доста ефективно за "предварително развенчаване" на разказите на Путин в Европа и допринесе значително за западната солидарност, когато нахлуването се случи, както беше предвидено.

Шесто, имат значение както твърдата, така и меката сила. Докато принудата превъзхожда убеждаването в краткосрочен план, меката сила може да доведе до промени във времето. "Умната сила" представлява способността да се комбинират твърда и мека сила, така че те да се укрепват една друга, а не да си противоречат. Путин не успя да направи това. Бруталността на Русия в Украйна създаде такова отвращение, че Германия най-накрая реши да спре газопровода "Северен поток 2" - резултат, който американският натиск в продължение на няколко години не успя да постигне. За разлика от тях украинският президент Володимир Зеленски, бивш актьор, използва своите професионални умения, за да представи атрактивен портрет на страната си, осигурявайки на Украйна не само симпатии, но и военно оборудване, което е от съществено значение за твърдата сила.

Седмо, киберкапацитетът не е магическо оръжие. Русия е използвала кибероръжия, за да се намеси в управлението на електропреносната мрежа на Украйна поне от 2015 г., и много анализатори прогнозираха киберблиц срещу инфраструктурата и правителството на страната в началото на инвазията. И все пак, докато е имало много докладвани кибератаки по време на войната, нито една не е била определяща за по-широките резултати от военните действия. Когато сателитната мрежа Viasat беше хакната, Зеленски продължи да комуникира със световната публика чрез множеството малки сателити, предоставени от Starlink Илън Мъск.

Освен това с обучение и придобиване на опит украинската киберзащита се подобри. Веднъж като започне войната, кинетичните оръжия осигуряват по-голяма навременност, прецизност и оценка за щетите за командирите, отколкото кибероръжията. С кибероръжията невинаги се знае дали атаката е успешна или е била спряна и поправена навреме. Но въздействието на експлозивите е видимо и може да се направи оценка на нанесените щети.

И накрая, най-важният урок е и един от най-старите и най-познатите: войната е непредвидима. Както Шекспир е написал преди повече от четири века, за лидер е опасно да насъсква разпри, "развързал кучетата на войната". Обещанието за кратка война е опасно съблазнително. През август 1914 г. европейските лидери са очаквали войските "да се приберат до Коледа". Вместо това те отприщват четири години война и четирима от тези лидери губят троновете си. Непосредствено след американското нахлуване в Ирак през 2003 г., мнозина във Вашингтон предсказаха, че войната ще бъде като кратка разходка в парка ("Мисията е изпълнена" се четеше на знамето на военния кораб през май), но САЩ затънаха в Ирак с години.

Сега Путин е този, който развърза кучетата на войната. Те все още може да се обърнат срещу него.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bgd36646789 avatar :-|
    bgd36646789
    • - 11

    Американски глупотевини. Ако имаха некаква аналитична мисъл изобщо немаше да затънат в това блато.

    п.с. Щом дават дипломи на такива като наш Кирчо, йебем ти и университет ... Закривай!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Лято за размисъл, есен за избор

Лято за размисъл, есен за избор

"Възраждане" по модела на Путин

"Възраждане" по модела на Путин