Янис Варуфакис: Инфлацията като следствие от объркала се политическа игра на власт

Според левия икономист, печатането на пари, нарушените вериги на доставки и войната в Украйна само частично обясняват сегашната висока инфлация

Shutterstock    ©  Shutterstock
Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция и преподавател по икономика в Атинския университет, в статия за Project Syndicate.
Темата накратко
  • Погрешна тактика е да се търси едно единствено обяснение на сегашната инфлация
  • Мерките за справяне с кризата от 2008 г. доведоха до стагнация на заплатите и огромно нарастване на цените на активите
  • За да стабилизират икономиката, властите трябва да спрат печатането на пари и създаването на евтини дългове

Соченето какво е причинило растящите цени продължава. Дали централните банки твърде дълго изпомпваха твърде много пари, което доведе до покачване на инфлацията? Китай ли е виновен, тъй като по-голямата част от физическото производство се беше преместило в страната преди пандемията да я вкара в локдаун и да наруши глобалните вериги за доставки? Беше ли Русия, чиято инвазия в Украйна изтри голяма част от глобалните доставки на газ, петрол, зърнени храни и торове? Може би е виновна някаква прикрита смяна в политиката от строги икономии преди пандемията към неограничена фискална щедрост след?

Отговорът никога не може да се появи на изпитване в училище: всичко гореизброено е както вярно, така и погрешно.

Ключовите икономически кризи често имат множество обяснения, които са правилни, но същевременно пропускат смисъла. Когато Уолстрийт се срина през 2008 г., предизвиквайки глобалната рецесия, бяха предложени най-различни обяснения: регулаторно завладяване на държавата от финансисти, които бяха заменили индустриалците в капиталистическия ред; културна склонност към рисково финансиране; провал на политици и икономисти да разграничат нова парадигма от масивен балон; и много други теории. Всички бяха валидни, но никой не стигна до същността на въпроса.

Различни обяснения

Същото важи и днес. Монетаристите, повтарящи, че са ни предупредили, предвиждат висока инфлация откакто централните банки масово разшириха балансите си през 2008 г., ми напомнят за радостта, изпитана през същата година от левите (като мен), които постоянно "предсказват" близката смърт на капитализма - и в двата случая подобно на спрял часовник, който сочи вярното време два пъти на ден. Разбира се, създавайки огромни овърдрафти за банкерите с фалшивата надежда, че парите ще се стичат в реалната икономика, централните банки предизвикаха епична инфлация на цените на активите (процъфтяващи пазари на акции и жилища, мания за криптовалути и други).

Но разказът на монетаристите не може да обясни защо големите централни банки не успяха от 2009 до 2020 г. дори да увеличат количеството пари, циркулиращи в реалната икономика, да не говорим за повишаване на инфлацията на потребителските цени до целта си от 2%. Нещо друго трябва да е предизвикало инфлацията.

Прекъсването на фокусираните в Китай вериги за доставки очевидно изигра значителна роля, както и инвазията на Русия в Украйна. Но нито един от факторите не обяснява рязката "смяна на режима" на западния капитализъм от преобладаващата дефлация към нейната противоположност - всички цени да се покачват едновременно. Това би изисквало инфлацията на заплатите да изпревари инфлацията на цените, като по този начин да доведе до самоподдържаща се спирала - покачването на заплатите да води до по-нататъшни покачвания на цените, което от своя страна да кара заплатите да нарастват отново, до безкрай. Само тогава би било разумно централните банкери да изискват работниците "да се жертват веднъж за отбора" и да се въздържат от търсене на по-високи заплати.

Но днес да се изисква работниците да се откажат от по-високи заплати е абсурдно. Всички доказателства сочат, че за разлика от 70-те години на миналия век заплатите се повишават много по-бавно от цените и въпреки това нарастването на цените не просто продължава, а се ускорява.

И така, какво всъщност се случва? Моят отговор: една половинвековна игра на власт, водена от корпорации, Уолстрийт, правителства и централни банки, сериозно се обърка. В резултат на това властите на Запада сега са изправени пред невъзможен избор: да тласнат конгломерати и дори държави към каскадни фалити или да позволят на инфлацията да остане неконтролирана.

Нова игра на власт

В продължение на 50 години американската икономика поддържа нетния износ на Европа, Япония, Южна Корея, след това Китай и други нововъзникващи икономики, докато лъвският дял от печалбите на тези чужденци се насочи към Уолстрийт в търсене на по-висока възвръщаемост. На фона на това цунами от капитали, насочващо се към САЩ, финансистите изграждаха пирамиди от частни пари (като опции и деривати), за да финансират корпорациите, изграждащи глобален лабиринт от пристанища, кораби, складове, складови площадки, пътен и железопътен транспорт. Когато сривът от 2008 г. изгори тези пирамиди, целият завладян от финансовия сектор лабиринт от глобални вериги за доставки "в последната секунда", беше застрашен.

За да спасят не само банкерите, но и самия лабиринт, централните банкери се намесиха, за да заместят пирамидите на финансистите с публични пари. Междувременно правителствата съкращаваха публичните разходи, работните места и услугите. Този процес представляваше не по-малко от пищен социализъм за капитала и сурови лишения за труда. Заплатите се свиха, а цените и печалбите бяха в застой, но цената на активите, закупени от богатите (и по този начин тяхното богатство) нарасна до небесата. По този начин инвестициите (спрямо наличните пари) спаднаха до най-ниските си нива, капацитетът се сви, пазарната мощ нарасна и капиталистите станаха по-богати и по-зависими от парите на централните банка от всякога.

Това беше нова игра на власт. Традиционната борба между капитала и труда за увеличаване на съответните им дялове от общия доход чрез надбавки и увеличения на заплатите продължи, но вече не беше източник на повечето ново богатство. След 2008 г. универсалните строги икономии доведоха до ниски инвестиции (търсене на пари), което, съчетано с обилната ликвидност предоставена от централните банки (парично предлагане), поддържаше цената на парите (лихвените проценти) близо до нула. Тъй като производственият капацитет (дори при строителството на нови жилища) намалява, добрите работни места са оскъдни, а заплатите стагнират, богатството триумфира на пазарите на акции и недвижими имоти, които се отделиха от реалната икономика.

След това дойде пандемията, която промени едно голямо нещо: западните правителства бяха принудени да насочат някои от новите реки от пари, създавани от централните банки, към затворените вкъщи маси в икономики, които през десетилетията изчерпаха капацитета си да произвеждат неща, а с пандемията се изправиха и пред счупени вериги за доставки. Тъй като затворените милиони хора похарчиха част от парите си за отпуск за оскъден внос, цените започнаха да се покачват. Корпорациите с голямо хартиено богатство отговориха, като експлоатираха огромната си пазарна сила (породена от намаления им производствен капацитет), за да избутат цените до тавана.

След две десетилетия на поддържан от централните банки купон на покачващи се до небесата цени на активите и нарастващ корпоративен дълг, всичко, което беше необходимо, за да сложи край на играта на власт, която оформи света след 2008 г. в образа на възродена управляваща класа, беше малко ценова инфлация. И така, какво предстои оттук нататък?

Вероятно нищо добро. За да стабилизират икономиката, властите първо трябва да сложат край на прекомерната власт, предоставена на едно дребно малцинство от политическите процеси на печатане на хартиено богатство и създаване на евтини дългове. Но малцината няма да предадат властта без борба, дори ако това означава да завлекат обществото със себе си.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал