Янис Варуфакис: Съчувствие към Германия

Това, което няма да се върне, е германският модел: голяма част от приходите на Volkswagen ще отидат в Китай, откъдето идват технологиите за батерии, а планините от стойност ще се изместят към секторите, свързани с изкуствения интелект

   ©  Цветелина Белутова
Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция, преподавател по икономика в университета в Атина, в коментар за Project Syndicate

Никога не е лесно да се събудите с новината, че бизнес моделът на вашата страна е провален. Трудно е да се признае очевидното: че вашите политически лидери или са били заблудени, или са ви излъгали, когато са ви уверявали в продължение на десетилетия, че вашият трудно спечелен жизнен стандарт е в безопасност. Че вашето близко бъдеще сега зависи от волята на чужденци, решени да ви смажат. Че Европейският съюз, на който се доверихте, е участвал в постоянно прикриване. Че вашите партньори от ЕС, към които сега се обръщате за помощ, гледат на вас като на злодей, възмездието за когото отдавна е закъсняло. Че икономическите елити във вашата страна и извън нея търсят нови начини да гарантират, че страната ви ще остане в застой. Че трябва да понесете масивни, болезнени промени, които да гарантират, че нищо не се променя.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция, преподавател по икономика в университета в Атина, в коментар за Project Syndicate

Никога не е лесно да се събудите с новината, че бизнес моделът на вашата страна е провален. Трудно е да се признае очевидното: че вашите политически лидери или са били заблудени, или са ви излъгали, когато са ви уверявали в продължение на десетилетия, че вашият трудно спечелен жизнен стандарт е в безопасност. Че вашето близко бъдеще сега зависи от волята на чужденци, решени да ви смажат. Че Европейският съюз, на който се доверихте, е участвал в постоянно прикриване. Че вашите партньори от ЕС, към които сега се обръщате за помощ, гледат на вас като на злодей, възмездието за когото отдавна е закъсняло. Че икономическите елити във вашата страна и извън нея търсят нови начини да гарантират, че страната ви ще остане в застой. Че трябва да понесете масивни, болезнени промени, които да гарантират, че нищо не се променя.

Гърците познават това чувство. Изпитахме го в началото на 2010 г. Днес германците са тези, които са изправени пред стена от снизхождение, антипатия и дори подигравки. Колкото и иронично да изглежда, никой европеец не е в по-добра позиция от гърците да разбере, че германците заслужават нещо по-добро; че сегашното им затруднение е резултат от нашия колективен европейски провал и че никой - най-малко многострадалните гърци, южни италианци, испанци и португалци - няма полза от злорадството.

Масата беше обърната срещу Германия, защото нейният икономически модел разчиташе на потиснатите заплати, евтиния руски газ и високите постижения в среднотехнологичното машиностроене - особено производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене. Това доведе до огромни търговски излишъци по време на четири отделни фази след Втората световна война:

  • под ръководената от САЩ система Бретън Уудс, която осигуряваше фиксирани обменни курсове и пазарен достъп до Европа, Азия и Америка;
  • после след краха на Бретън Уудс, когато единният европейски пазар се оказа изключително доходоносен за германския износ;
  • отново след въвеждането на еврото, когато финансирането от доставчици отвори шлюзовете както за стоки, така и за капитали, които текат от Германия към периферията на Европа;
  • и накрая, когато гладът на Китай за междинни и крайни производствени продукти намаля, след като кризата с еврото сви търсенето на германски стоки в Южна Европа.

Сега германците бавно се примиряват със залеза на своя икономически модел и започват да прозират многостранната Голяма лъжа, която техните елити повтаряха в продължение на три десетилетия: фискалните излишъци не бяха предпазливост в действие, а по-скоро монументален провал през дългите години на свръхниски лихви в инвестирането в чиста енергия, критична инфраструктура и двете ключови технологии на бъдещето - батерии и изкуствен интелект. Зависимостта на Германия от руския газ и китайското търсене никога не е била устойчива в дългосрочен план. И това не са просто грешки, които могат да бъдат изгладени.

Твърдението, че германският модел е съвместим с европейския валутен съюз, също се разкрива като невярно. С липсата на фискален и политически съюз ЕС винаги щеше да натовари правителствата, банките и корпорациите от Club Med с неизплатими дългове, което в крайна сметка щеше да принуди Европейската централна банка да избира между това да остави еврото да умре или да поддържа постоянен проект за прикриване на банкрут.

Германците осъзнават това днес, когато наблюдават една ограничена ЕЦБ, която ще бъде обвинявана, ако повиши значително лихвените проценти (което ще причини имплозия в Италия и други страни), както и ако не го направи (позволявайки главоломна инфлация). Въпреки че работата на ЕЦБ никога не е трябвало да бъде да спасява еврото от погрешните му основи, германците виждат, че техните политици са ги излъгали, че икономическият им модел може да оцелее след кризата от 2008 г., стига другите страни от еврозоната да практикуват достатъчно строги икономии. Те започват да разбират също, че тяхната фобия от стимули е довела до постоянен социализъм за южноевропейските олигарси, френско-германските банкери и различни зомбирани корпорации.

Преди време онези от нас, които критикуваха идеята, че всяка страна от еврозоната трябва да стане като Германия, възразиха, че германският модел работи само защото никой друг не го е възприел. Днес, с края на евтиния газ и новата студена война на Америка с Китай, германският модел е капут дори за Германия. Да, германският износ ще се възстанови, подпомогнат от ниската стойност на еврото. Volkswagen ще продаде много повече електрически автомобили, след като веригите за доставки бъдат възстановени. BASF ще се възстанови, след като енергийните доставки бъдат осигурени. Това, което няма да се върне, е германският модел: голяма част от приходите на Volkswagen ще отидат в Китай, откъдето идват технологиите за батерии, а планините от стойност ще се изместят от химическата индустрия към секторите, свързани с изкуствения интелект.

Някои германски приятели възлагат надеждите си на падащото евро да възстанови здравето на германския модел. Няма да стане. Страните с ниски спестявания и структурен търговски дефицит, като Гърция или Гана, наистина печелят от девалвацията. Страните с големи спестявания и структурен търговски излишък - не. Всичко, което се случва, е, че по-бедните местни потребители субсидират по-богатите износители, което е точно обратното на това, от което се нуждае германската социална икономика.

Моето послание към германските приятели е просто: спрете да скърбите. Зарежете отричането, гнева, пазаренето и депресията и започнете да проектирате нов икономически модел. За разлика от гърците, вие все още имате достатъчно суверенитет да правите това без разрешението на кредиторите.

Но първо трябва да разрешите една критична политическа дилема: искате ли Германия да запази политически и фискален суверенитет? Ако е така, вашият нов модел никога няма да работи в тази наша еврозона. Ако не искате да се връщате към германската марка, имате нужда от модел, вграден в една пълноценна, демократична европейска федерация. Всичко друго ще продължи Голямата лъжа, с която сега болезнено се примирявате.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    lob18635382 avatar :-|
    пРезидента!
    • + 4

    Варуфакис гледа на германската икономика от грешната страна. Това, което той не взима предвид е, че докато един източноевропеец навира всичките си пари в имане, в пасиви, западноевропеецът инвестира в бизнес. Двигателят на западната икономика е предприемчивост и склонност към финансов риск у отделния индивид. Германците имат стари традиции в създаването на бизнес и технологии. Това е причината Германия да има автомобилни концерни, а гърците не. Това няма да се промени и за голямо учудване на Варуфакис, Германия ще продължи да е икономическа и технологична сила. А гърците, които бяха ограбени и фалирани от Мицотакис и днес биват управлявани от Мицотакис или да го напиша по друг начин, гърците сега са там, където бяха пред 10 г, там, където бяха и преди 20 г и ще ги намерим там и след 50 г с поредния Мицотакис след поредния фалит 🤣

    Нередност?
  • 2
    baza avatar :-P
    Божидар Здравков

    Хайде да се обзаложим, че след 10 години Германия пак ще бъде водещата икономика в Европа. И южните страни пак ще имат огромни дългове. И не Германия ще има дългове в трилиони, въпреки че от много време и дават съвет да харчи повече.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал