Кръгом и марш на изток

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

"Рационалните решения" в политиката понякога могат да бъдат много опасен капан. Това беше едно от условията, което президентът постави пред служебното правителство - в енергетиката да се взимат "рационални решения", като се ръководят от сигурността на доставките и цената на газа/петрола. На теория това е напълно правилно. В политиката обаче решенията имат значение в различни плоскости и ако гледаш само една от тях, създаваш огромни рискове.

Рационално погледнато, например за Путин нямаше абсолютно никаква изгода да започва война с Украйна. Очевидните краткосрочни и дългосрочни загуби от това са неизмеримо по-големи от печалбите. Да водиш война за територия в глобализирания свят е толкова безсмислено, колкото да строиш вятърни мелници след изобретяването на парната машина. Но ето - вече пет месеца ръководството на Русия смазва Украйна с война като отпреди 100 години, в абсолютно нерационален опит да си върне старата слава на Съветския съюз. Опитите за рационално отношение към Москва често не завършват добре.

Попитайте например германците. Рационално погледнато, за тях беше най-добре да купуват руски газ. Те не обръщаха никакво внимание на воплите от Украйна, Полша и балтийските държави, че изграждането на газопровода "Северен поток-2", в комбинация с "Турски поток" прави Украйна много уязвима спрямо Русия. "Да вземем рационално решение", казали са си вероятно тогава политиците в Берлин - "да видим как да защитим интересите на германските граждани и германската икономика".

Сега се вижда ефектът от много сериозното разминаване, защото за Русия това далече не е била обикновена сделка - газ срещу пари. Допълнителната - емоционална и политическа стойност вече се плаща от Германия. Очевидната несигурност на руските доставки и високата цена на алтернативите ще натисне още по-силно спирачката на германската икономика. Закъснялата диверсификация има огромна цена.

За България рисковете от "рационално" връщане към руския газ са дори по-големи. Прекратяването на отношенията с "Газпром" беше политически ход и едно от най-сериозните решения на предишното правителство. То помогна много и за промяна на имиджа на България - показа, че тук се случва нещо различно от клишето "най-бедната-и-корумпирана-страна-в-ЕС-и-троянския-кон-на-Москва".

Ако служебното правителство сега обърне тази политика или дори изпрати само намек в тази посока, щетите за имиджа на България ще бъдат сериозни. Залепването на същото клише ще бъде много по-силно и съответно по-трудно за опровергаване, ако някой отново събере достатъчно смелост да взима самостоятелни решения.

В новия брой са събрани няколко текста, които описват основните задачи пред служебното правителство и рисковете пред него - от опасността за връщане на "Газпром", през политиката за износ на оръжие за Украйна, до надеждите за демонстрация на нова концепция за съдебна реформа. Накратко, големият въпрос сега е какъв танц ще избере служебното правителство - дали след две стъпки напред, няма да има една назад.

Временният кабинет едва ли ще има време да се занимава с друго освен с непосредствени задачи. За някои сектори това е много лоша новина. В темата на броя е разказана историята на здравната ни система в момента. След над 10 години управление на ГЕРБ и ДПС положението там е, накратко казано, зловещо - феодализация и корупция, цената от които се измерва с години по-малко живот на хората. Последното управление не успя да направи нищо в тази област, но с надежда за следващото, сегашното състояние е описано подробно, но интересно.

В броя ще видите още:

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Кога ще ги стигнем хърватите

Кога ще ги стигнем хърватите

България е наполовина добре

България е наполовина добре