А дали наистина ще има рецесия?

Развитите икономики са изправени пред големи предизвикателства, но това не оправдава преобладаващия песимизъм

Изглежда почти всички вярват, че развитите страни се насочват към или вече са в рецесия.
Изглежда почти всички вярват, че развитите страни се насочват към или вече са в рецесия.
Изглежда почти всички вярват, че развитите страни се насочват към или вече са в рецесия.    ©  pexels.com
Изглежда почти всички вярват, че развитите страни се насочват към или вече са в рецесия.    ©  pexels.com
Джим О'Нийл, бивш председател на Goldman Sachs Asset Management и бивш британски финансов министър, в коментар за Project Syndicate

При толкова много говорене за стагнация, инфлация и стагфлация през последните месеци си струва да се запитаме дали преобладаващият песимизъм е оправдан. Въпреки че аз също казах по-рано, че тази година може да е "лоша за пазарите", започвам да размишлявам върху предишните си възгледи по четири причини.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Джим О'Нийл, бивш председател на Goldman Sachs Asset Management и бивш британски финансов министър, в коментар за Project Syndicate

При толкова много говорене за стагнация, инфлация и стагфлация през последните месеци си струва да се запитаме дали преобладаващият песимизъм е оправдан. Въпреки че аз също казах по-рано, че тази година може да е "лоша за пазарите", започвам да размишлявам върху предишните си възгледи по четири причини.

Първо, поразен съм от това колко широко разпространен е станал разказът за рецесията. Изглежда, почти всички вярват, че развитите страни се насочват към или вече са в рецесия. Дадох множество интервюта на бизнес консултанти и всички искаха да знаят "как да се подготвят за рецесията". Както отбелязах пред един от тях - не знам за предишна рецесия, която да е била толкова уверено очаквана, както тази, която уж ни очаква сега.

В крайна сметка основната причина "рецесия" да е толкова страшна дума е, че рецесиите обикновено са неочаквани. Икономическите прогнозисти са склонни да не ги виждат, докато вече не са пристигнали. Това се случи през 2007-2008 г. (което несъмнено беше доста уникално) и отново през 2020 г. след COVID-19. Но сега дори някои централни банки (като Bank of England) открито прогнозират рецесия по-късно тази година. Дали икономическото предвиждане внезапно се е подобрило, или се случва нещо друго?

Вярно е, че две последователни тримесечия на отрицателен растеж на БВП обикновено се приемат като знак, че икономиката е в рецесия, а БВП на САЩ наистина, изглежда, е спаднал през първите две тримесечия на тази година. Но със сигурност трябва да разгледаме конкретните причини за видимото свиване. Някои от тях - като значителния спад в запасите, разказват история за по-широката икономика, която е в противоречие с други показатели. Докладът за заетостта през юли на Бюрото по трудова статистика на САЩ например беше значително по-силен от очакваното. В светлината на тези данни не бих се изненадал, ако Националното бюро за икономически изследвания (официалният арбитър) обяви, че САЩ не са в рецесия.

Втората причина за моя скептицизъм относно преобладаващия наратив е, че не всички средносрочни и дългосрочни индикатори сочат към устойчива по-висока инфлация. Внимателно наблюдаваният индекс на петгодишните инфлационни очаквания на Университета на Мичиган може за кратко да се е повишил над 3%, но оттогава е паднал обратно до 2,9%, което предполага, че средните потребители смятат огромния скок на инфлацията тази година за временен. Да, ако сте в борда на Федералния резерв, твърде рано е да бъдете уверени в тази констатация. Но ако потребителските настроения продължат да се успокояват през следващите месеци, подозирам, че Фед ще стане по-малко ястребски настроен.

Трето, въпреки че цените на много стоки остават значително повишени спрямо преди година, те също се понижиха през последните седмици. Ако останат относително стабилни, основната инфлация в много страни ще започне да спада - може би значително. Интересното е, че докато прогнозата на Bank of England за рецесия и дори по-висока инфлация привлече много внимание, малцина, изглежда, са забелязали, че централната банка в крайна сметка очаква инфлацията да спадне рязко от очаквания си по-висок пик през по-голямата част от 2023 г.

И накрая, в повечето изследователски бележки на инвестиционни банки има силно предположение, че централните банки не могат да си позволят да оставят финансовите условия да се облекчат в настоящата среда на ниска безработица, натиск за повишаване на заплатите и опасения относно инфлацията. Въпреки че това със сигурност е посланието, което човек чува от централните банкери, аз съм склонен да разчитам на поговорката: "Ако можете да сте сигурни в нещо, то е, че централните банкери в един момент ще променят мнението си относно икономическия климат."

Никой не е ясновидец. Припомнете си, че през 2020 г. и голяма част от 2021 г. консенсусът сред централните банкери беше, че инфлацията е преходна. Въпреки че оттогава са променили мелодията си, може да се окаже, че все пак не са сгрешили напълно.

Отново, твърде рано е да бъдем твърде оптимистични. Не искам да създавам впечатлението, че страховете от рецесията са неоснователни. Ако неотдавнашният спад в инфлационните сигнали (като цени на стоки, жилища и употребявани автомобили) и дългосрочните инфлационни очаквания се обърнат, ще трябва да отстъпя. Но тъй като съм живял и дишал на финансовите пазари през по-голямата част от последните 40 години, винаги съм заинтригуван, когато има толкова силен консенсус за нещо - особено когато някои от действителните доказателства са против него.

Във всеки случай се надявам песимизмът да се окаже прекален. Развитите икономики са изправени пред големи предизвикателства, не на последно място постоянно слаб растеж на производителността, който има отрицателни последици за много други области на социалния и икономическия живот. Ще се изправим пред масивни, повтарящи се предизвикателства през следващите години, независимо какви. Но няма да е кой знае какво облекчение да научим, че сме позволили да надделее чувството за обреченост.

Все още няма коментари
Нов коментар