Мирът в Украйна ще е възможен само след победа, и то още сега

Политическата и военна логика диктуват, че не можем да си позволим тази война да се проточи и не трябва да чакаме повече

През осемте години след първата руска агресия срещу страната силите на Украйна се трансформираха от числено незначителна и зле въоръжена армия в една от най-мощните и силно мотивирани в Европа
През осемте години след първата руска агресия срещу страната силите на Украйна се трансформираха от числено незначителна и зле въоръжена армия в една от най-мощните и силно мотивирани в Европа
През осемте години след първата руска агресия срещу страната силите на Украйна се трансформираха от числено незначителна и зле въоръжена армия в една от най-мощните и силно мотивирани в Европа    ©  Shutterstock
През осемте години след първата руска агресия срещу страната силите на Украйна се трансформираха от числено незначителна и зле въоръжена армия в една от най-мощните и силно мотивирани в Европа    ©  Shutterstock
Александър Темерко, бивш младши министър на отбраната на Русия при президента Борис Елцин, понастоящем британски индустриалец и политик, член на борда на Института по икономически въпроси в Лондон, в коментар за европейския "Политико"

На 24 август светът отбеляза мрачен момент: шест месеца от нахлуването на руския президент Владимир Путин в съседната независима и демократична Украйна.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Александър Темерко, бивш младши министър на отбраната на Русия при президента Борис Елцин, понастоящем британски индустриалец и политик, член на борда на Института по икономически въпроси в Лондон, в коментар за европейския "Политико"

На 24 август светът отбеляза мрачен момент: шест месеца от нахлуването на руския президент Владимир Путин в съседната независима и демократична Украйна.

Подобно на нацистка Германия преди нея Русия започна войната си с опит за блицкриг. Пропагандистите и военно-политическото й ръководство бяха уверени, че Киев ще бъде превзет до две седмици и че до месец цяла Украйна ще бъде окупирана от сили, които украинците ще посрещнат с хляб и сол.

Но след месеци на тежки боеве героичният украински народ превърна "специалната военна операция" на Москва в пълномащабна война, чийто изход все още не е известен дори за Русия и нейния народ. Но ако искаме свят без енергийно и ядрено изнудване, свят, в който международното право и добросъседството са норма, ако искаме да спрем марша на диктаторите, тогава е наложително Западът да предотврати поражението на Украйна - и не можем да чакаме повече.

През осемте години, откакто Русия предприе агресията си срещу Украйна, анексира Крим и превзе части от региона на Донбас, украинските сили се трансформираха от числено незначителна и зле въоръжена армия в една от най-мощните и силно мотивирани в Европа. С мобилизационния потенциал на Украйна, човешките ресурси и подкрепата, която тя получава от около 40 цивилизовани страни, включително САЩ, Обединеното кралство и други членове на НАТО, нейните въоръжени сили се изправиха лице в лице с Русия.

Понастоящем силите на двете враждуващи страни са почти балансирани. Модерните, високотехнологични оръжия, предоставени от Запада на Украйна, се използват за противодействие на безброй остарели и неефективни, но все още смъртоносни постсъветски оръжия, а украинските войски към момента превъзхождат руските в зоната на бойните действия. В същото време руските сили страдат от нисък морал, изразяван и чрез грабежи, насилие и дори геноцид на територията, която окупират.

През това време западните държави подкрепят непоколебимите украинци. Дори европейските политици, чиито страни са зависими от руския газ, разбират, че мирът може да бъде осигурен само след като едната страна постигне победа на бойното поле, както и това, че Украйна не би се отказала от земя срещу мир.

Не искам да звуча като войнолюбец - мирът е най-искрената ми надежда. И все пак думите на Цицерон отпреди две хилядолетия звучат силно в ушите ми, както и в ушите на всички украинци: Мирът трябва да бъде спечелен с победа, а не с договорки.

Разбира се, някои се притесняват, че ако продължим да увеличаваме доставките на оръжия за Украйна, сигурността на Запада може да бъде накърнена. Производството на нови оръжия и предоставянето на оръжия на Украйна наистина са в голямо разминаване. Но политическата и военна логика диктува, че не можем да си позволим тази война да се проточи повече, дори и поради страх да не излезе извън контрол и да се превърне в глобална катастрофа.

За да приключи войната бързо обаче, е необходима една-единствена съкрушителна победа и тази победа трябва да бъде заявена в битката за Херсон. По-голямата част от боеспособните украински и руски войски в момента са съсредоточени в Херсонската и Запорожката област в Южна Украйна, а руските сили очевидно са в лоша кондиция, тъй като са силно очукани от предишни сражения и са отрязани от логистика за лесно снабдяване.

Западът се надява на военен подвиг в Украйна. И в момента украинските сили имат много реален шанс да победят 30-хилядната руска армия, окопана на десния бряг на река Днепър, и да започнат настъпление към Мелитопол.

Но това трябва да стане преди есенните дъждове и падането на температурите с настъпването на зимата. Защото след това, възползвайки се от паузата в боевете, Русия ще може да извърши частична мобилизация, да подсили военния си персонал и оборудване и да поправи логистиката си за пролетта.

За да се избегне рискът от още една година война, нестабилност и икономически сътресения в Европа и САЩ, войната трябва да бъде уредена в Херсон и Запорожието до октомври тази година.

Всяко забавяне само ще създаде допълнителна несигурност за Европа и нови заплахи за суверенитета на Украйна. Сега е моментът западните и украинските лидери да се обединят около общата цел за освобождаване на Херсон, Каховка и Мелитопол.

Западните страни трябва да оставят настрана страховете си от изчерпване на запасите от оръжия и боеприпаси - нашата отбранителна промишленост е в състояние да попълни запасите с високотехнологични оръжия и боеприпаси през следващите няколко години. И в рамките на един месец да предоставим много повече военна техника на Украйна, за да осигурим успешна офанзива и освобождаване на нейния юг.

Смятам, че тази допълнителна помощ ще възлиза на около 20 процента най-много от това, което вече е доставено на украинските въоръжени сили. Но резултатите може да доведат до ранен край на войната.

Все още няма коментари
Нов коментар