Границите са задръстени заради Горбачов

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

Опашките в България почти винаги са признак на лошо управление. Още от времето на соца и кризите през 90-те проблемите в икономиката създаваха дефицити и съответно много хора, които чакат, за да получат липсващите стоки. Пак тогава опашките за визи пред посолствата на западните държави бяха унизително доказателство за неуспеха на България да изпълни мечтата на поколения хора - да стане "нормална, европейска държава".

В този брой на "Капитал" се занимаваме отново с подобна тема, защото, както знае всеки, опитал се да излезе и влезе в България с кола или камион през тази година, опашките на сухоземните граници са сериозни. Особено през лятото на граничните пунктове с почти всички съседни държави се чака с часове. И това е оптимистичният период, ако се минава с кола, за камионите задържането се измерва с дни. Това е проблем по много причини.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Опашките в България почти винаги са признак на лошо управление. Още от времето на соца и кризите през 90-те проблемите в икономиката създаваха дефицити и съответно много хора, които чакат, за да получат липсващите стоки. Пак тогава опашките за визи пред посолствата на западните държави бяха унизително доказателство за неуспеха на България да изпълни мечтата на поколения хора - да стане "нормална, европейска държава".

В този брой на "Капитал" се занимаваме отново с подобна тема, защото, както знае всеки, опитал се да излезе и влезе в България с кола или камион през тази година, опашките на сухоземните граници са сериозни. Особено през лятото на граничните пунктове с почти всички съседни държави се чака с часове. И това е оптимистичният период, ако се минава с кола, за камионите задържането се измерва с дни. Това е проблем по много причини.

Загубата на време има съвсем конкретни икономически измерения, особено за транспортните фирми. Два дни забавяне увеличава техните разходи, а още по-дразнещото е, че според тях няма друга граница в Европа, на която да се чака толкова. Тоест проблемът има решение.

Причините за опашките по границите сега са различни на различните места:

Границата със Сърбия е задръстена през лятото най-вече от транзитния трафик към Турция - емигрантите в Германия и други западни страни, които отиват при семействата си за лятната отпуска.

Входът към Гърция се натоварва от рязкото увеличение на туристите там, като основната причина пак не са българите, а румънците. През последните години доходите там се увеличиха сериозно и все повече хора могат да си позволят почивка на юг. В момента ГКПП Кулата е границата на България и Румъния с Гърция. Граничният пункт обаче, както и Капитан Андреево, е проектиран по съвсем различно време. Тогава България беше заобиколена от врагове и трафикът със съседните държави беше изключително малък. Това беше и причината пътищата на юг да са малки и трудно проходими - за да не минават лесно танковете на Запада през тях. Това, разбира се, отдавна се промени, а вече и инфраструктурата се отърва от враждебния манталитет. През последните години обаче изграждането на магистрали в България накара много хора да минават оттук, войната в Украйна също пренасочи някои маршрути. Има и други причини - вижте ги в темата на броя. Крайният ефект от всички е, че граничните пунктове отесняха, и то сериозно.

Решения на това има и те не са свързани само с нов дизайн на граничните пунктове, който да обработва повече трафик по по-нормален начин. Влизането на България в Шенген например би премахнало опашките с Румъния и Гърция веднага - границата тогава ще бъде само една табела.

И между другото за това, че сега на границите с Гърция и Турция има опашки от туристи, а не от танкове, бодлива тел и минни полета, главна роля играеше последният президент на Съветския съюз - Михаил Горбачов. През тази седмица той отиде при другите велики политици от края на XX век - Франсоа Митеран, Хелмут Кол, Маргарет Тачър, Роналд Рейгън... Те създадоха условията за промяната, а Горбачов отказа да пази с ядрено оръжие руините на соцлагера и прогнилата съветска империя. Благодарение на това България получи шанса да бъде част от свободния свят - да решава сама какво иска. Шанс, който в момента например Украйна няма. Дължим на Горбачов дълбоко уважение за това. (Вижте негов портрет тук.) И, разбира се, границите не са задръстени точно заради него - хората пътуват повече заради свободата, която имат, но опашките са заради лошото управление. То си е от нас.

Все още няма коментари
Нов коментар