Краят на истинските социални мрежи

Гигантските онлайн платформи разклащат самите основи на човешката комуникация и социалното сближаване, като заместват истинските мрежи с изкуствени

Нито една от предишните медийни иновации не промени самата природа на човешките мрежи по начина, по който го правят социалните медии днес
Нито една от предишните медийни иновации не промени самата природа на човешките мрежи по начина, по който го правят социалните медии днес
Нито една от предишните медийни иновации не промени самата природа на човешките мрежи по начина, по който го правят социалните медии днес    ©  Shutterstock
Нито една от предишните медийни иновации не промени самата природа на човешките мрежи по начина, по който го правят социалните медии днес    ©  Shutterstock
Дарън Асемоглу, преподавател по икономика в Масачузетския технологичен институт и съавтор на "Защо нациите се провалят" в коментар за Project Syndicate

Не само че милиарди хора по света са залепени за мобилните си телефони, но и информацията, която консумират, се е променила драстично - и то не към по-добро. В доминиращите медийни платформи като Facebook изследователите са документирали, че лъжите се разпространяват по-бързо и по-широко от съдържанието, което съдържа точна информация. Въпреки че потребителите не търсят специално дезинформация, алгоритмите, които определят това, което хората виждат, са склонни да предпочитат сензационно и подвеждащо съдържание, защото това е, което генерира "ангажираност", и по този начин - приходи от реклама.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Дарън Асемоглу, преподавател по икономика в Масачузетския технологичен институт и съавтор на "Защо нациите се провалят" в коментар за Project Syndicate

Не само че милиарди хора по света са залепени за мобилните си телефони, но и информацията, която консумират, се е променила драстично - и то не към по-добро. В доминиращите медийни платформи като Facebook изследователите са документирали, че лъжите се разпространяват по-бързо и по-широко от съдържанието, което съдържа точна информация. Въпреки че потребителите не търсят специално дезинформация, алгоритмите, които определят това, което хората виждат, са склонни да предпочитат сензационно и подвеждащо съдържание, защото това е, което генерира "ангажираност", и по този начин - приходи от реклама.

Някои твърдят, че дори настоящата социално-медийна среда да е коварна, проблемът е преходен. И припомнят, че печатните и електронните издания също са използвани за дезинформация, но обществото се е приспособило и е успяло да овладее негативните им ефекти. Но този аргумент не успява да отговори на дълбочината на проблема. Социалните медии не само създават ехо камери, разпространяват лъжи и улесняват разпространението на екстремистки идеи. Те разклащат самите основи на човешката комуникация и социалното сближаване, като заместват истинските социални мрежи с изкуствени.

Ние се отличаваме от другите животни със способността да се учим от нашата общност и да натрупваме опит. Нашите най-дълбоки идеи и съкровени понятия не идват изолирано или от четене на книги, а чрез вграждане в социална среда и взаимодействие чрез аргументация, образование, представяне и т.н. Проверените и доказани източници играят незаменима роля в този процес. И нито една от предишните медийни иновации не промени самата природа на човешките мрежи по начина, по който го правят социалните медии днес.

И въпреки че в крайна сметка бихме могли да се адаптираме към тази промяна и да намерим начини да неутрализираме нейните най-пагубни ефекти, това не е резултат, на който трябва да разчитаме предвид посоката, в която се движи индустрията.

Най-разяждащите ефекти на социалните медии започват да изглеждат точно като това, което културният критик Нийл Постман очакваше преди почти четири десетилетия в своята забележителна книга "Забавляваме се до смърт". "Американците вече не говорят помежду си, те се забавляват взаимно. Те не обменят идеи, те обменят образи. Те не дебатират с предложения, а с външен вид, знаменитости и реклами", написа още тогава той.

Сравнявайки "1984" на Джордж Оруел с "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли, Постман добавя: "Оруел се страхуваше от онези, които биха забранили книгите. А Хъксли се страхуваше, че няма да има причина да се забрани книга, тъй като нямаше да има някой, който да иска да я прочете. Оруел се страхуваше от онези, които биха ни лишили от информация. Хъксли се страхуваше от онези, които биха ни дали толкова много, че да ни обземе пасивност и егоизъм. Оруел се опасяваше, че истината ще бъде скрита от нас. Хъксли се опасяваше, че истината ще се удави в море от ирелевантност."

Докато Постман се тревожеше повече за бъдещето, описано от Хъксли, отколкото за описаното от Оруел, социалните медии въвеждаха и двете едновременно. Управляващите се въоръжават със средства, които могат да манипулират възприятията ни за реалността, както и да ни потопят в пасивност, а нашите виртуални "приятели" все повече контролират мислите ни. "Добродетел" става това, което нечий изкуствен онлайн социален кръг казва, че е; и в много случаи почива на лъжливи основания.

Хана Аренд, друг далновиден мислител от XX век, предупреди докъде може да доведе това. "Ако всички винаги ви лъжат, резултатът не е, че вярвате в лъжите, а по-скоро, че никой вече не вярва на нищо." В този момент социалният и политическият живот стават невъзможни.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Новият ядрен шантаж на Путин

Новият ядрен шантаж на Путин

Да ви разкажем нещо интересно?

Да ви разкажем нещо интересно?