Как Западът си отрови парите

Днес няма оптимален лихвен процент, който да възстанови баланса между търсенето на пари и предлагането на пари, без да предизвика масивна вълна от частен и публичен фалит

След финансовия срив от 2008 г. и особено по време на пандемията се случи странно нещо: парите запазиха обменната си стойност (която инфлацията намалява), но цената им се понижи, превръщайки се в много случай в отрицателна стойност.
След финансовия срив от 2008 г. и особено по време на пандемията се случи странно нещо: парите запазиха обменната си стойност (която инфлацията намалява), но цената им се понижи, превръщайки се в много случай в отрицателна стойност.
След финансовия срив от 2008 г. и особено по време на пандемията се случи странно нещо: парите запазиха обменната си стойност (която инфлацията намалява), но цената им се понижи, превръщайки се в много случай в отрицателна стойност.
След финансовия срив от 2008 г. и особено по време на пандемията се случи странно нещо: парите запазиха обменната си стойност (която инфлацията намалява), но цената им се понижи, превръщайки се в много случай в отрицателна стойност.
Янис Варуфакис, преподавател по икономика в университета в Атина и бивш финансов министър на Гърция, в коментар за Project Syndicate

Капитализмът завладя света, превръщайси в стока почти всичко, което имаше стойност, но не и цена, като по този начин вби остър клин между стойностите и цените. Същото направи и с парите. Обменната стойност на парите винаги е отразявала готовността на хората да предават ценни неща срещу някаква сума в брой. Но при капитализма и след като християнството прие идеята за отпускането на заем да има такса, парите също придобиха пазарна цена - лихвения процент.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Янис Варуфакис, преподавател по икономика в университета в Атина и бивш финансов министър на Гърция, в коментар за Project Syndicate

Капитализмът завладя света, превръщайси в стока почти всичко, което имаше стойност, но не и цена, като по този начин вби остър клин между стойностите и цените. Същото направи и с парите. Обменната стойност на парите винаги е отразявала готовността на хората да предават ценни неща срещу някаква сума в брой. Но при капитализма и след като християнството прие идеята за отпускането на заем да има такса, парите също придобиха пазарна цена - лихвения процент.

След финансовия срив от 2008 г. и особено по време на пандемията се случи странно нещо: парите запазиха обменната си стойност (която инфлацията намалява), но цената им се понижи, превръщайки се в много случай в отрицателна стойност. Политици и централни банкери по невнимание бяха отровили "отчуждената способност на човечеството" (поетичната дефиниция за парите на Карл Маркс). Отровата, която те прилагаха, беше политиката след 2008 г. в Европа и САЩ на жестоки икономии за повечето, за да се финансира социализмът за малцина.

Подобно на запасите от картофи, които никой не иска да купи на преобладаващата цена, цената на парите - лихвеният процент - пада, когато търсенето им се задържи под наличното количество за даване назаем. Но тук е съществената разлика: докато бързо падащата цена на картофите лекува бързо всеки проблем със свръхпредлагането, когато цената на парите пада бързо, се случва обратното. Вместо да се радват, че вече могат да заемат по-евтино, инвеститорите си мислят: "Централната банка трябва да мисли, че нещата са мрачни, за да позволи лихвените проценти да паднат толкова много. Няма да инвестирам, дори да ми дадат безплатни пари!" Дори след като централните банкери намалиха рязко официалната цена на парите, инвестициите не успяха да се възстановят - и цената на парите продължи да пада, докато достигна отрицателна територия.

Това беше странна ситуация. Отрицателните цени имат смисъл за лошите, не за добрите. Когато една фабрика иска да премахне токсичните отпадъци, тя начислява отрицателна цена за това: нейните мениджъри плащат на някого, за да се отърват от тях. Но когато централните банки започнат да се отнасят към парите така, както производителите на автомобили се отнасят към отработените газове или атомните електроцентрали - към своите радиоактивни отпадъчни води, човек разбира, че има нещо гнило в царството на финансизирания капитализъм.

Някои коментатори сега се надяват, че западните пари се пречистват в пламъците на инфлацията и повишаването на лихвените проценти. Но инфлацията не прогонва отровата от паричната система на Запада. След повече от десетилетие на пристрастяване към отровените пари, не се представя очевиден метод за детоксикация.

Инфлацията днес не е същият звяр, с който Западът се сблъска през 70-те и началото на 80-те години. Този път тя застрашава труда, капитала и правителствата по начини, по които не би могла преди 50 години. Тогава работниците бяха достатъчно организирани, за да изискват увеличения на заплатите, които предотвратиха криза на разходите за живот, и нито държавите, нито частните корпорации разчитаха на безплатни пари, за да продължат.

Днес няма оптимален лихвен процент, който да възстанови баланса между търсенето на пари и предлагането на пари, без да предизвика масивна вълна от частен и публичен фалит. Това е дългосрочната цена на отровените пари. Правителството на САЩ е изправено пред невъзможната дилема да ограничи вътрешната инфлация и да принуди корпоративна Америка и много приятелски правителства да изпаднат в криза на платежоспособността, която ще застраши собствената стабилност на Америка. Нещата са далеч по-лоши в еврозоната, където политиците отказаха да направят очевидното за банковите провали след 2008 г.: да създадат правилната основа на федерация - фискален съюз. Вместо това те оставят Европейската централна банка да прави "каквото е необходимо", за да спаси еврото. Само чрез отравяне на собствените си пари обаче ЕЦБ би могла да осигури шоуто на еврото да продължи. Днес ЕЦБ притежава огромни количества италиански, испански, френски, дори гръцки дълг, които вече не може да оправдава като средство за постигане на целта си за инфлацията, но не може и да се откаже от тях, без да постави под въпрос съществуването на еврото.

Докато размишляваме върху неразрешимата главоблъсканица, пред която са изправени Европа и Америка, това може би е добър момент да обмислим по-дълбоката причина, поради която парите могат да бъдат отровени (което не е същото като да бъдат обезценени от инфлацията). Добро начало е да вземем назаем идеята на Алберт Айнщайн, че можем да разберем светлината само ако приемем, че тя има две различни поведения: това на частиците и това на вълните.

Парите също имат две природи. Първоначалната им природа - тази на стока, която търгуваме с други стоки, никога не може да обясни защо парите някога биха придобили отрицателна цена. Но втората им природа го прави: парите, подобно на езика, също са отражение на нашата връзка един с друг и с нашите технологии. Отразяват как трансформираме материята и оформяме света около нас. Те определят количествено нашата "отчуждена способност" да правим нещата заедно, като колектив. След като разпознаем втората природа на парите, всичко придобива много по-голям смисъл.

Социализмът за банкерите и строгите икономии за повечето от останалите осуетиха динамизма на капитализма, потапяйки го в състояние на позлатен застой. Отровните пари течаха в потоци, но не и в сериозни инвестиции, добри работни места или нещо, способно да съживи изгубения животински дух на капитализма. И сега, когато призракът на инфлацията витае над нас, никоя парична политика не може да пречисти парите, да възстанови равновесието или да насочи инвестициите там, където човечеството има нужда от тях.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    ajq421111679 avatar :-P
    ajq421111679

    Самият автор очевидно е заразен от някакви странни мисли и се опита да ни ги предаде и на нас. Трдно разбираема теория...

    Нередност?
  • 3
    borodino avatar :-|
    borodino

    Брентън-удската система трещи по шевовете, след като СА продава на Китай 1/3 от петрола си за юани. Европа стръмно се деиндустреализира и погребва еврото. Прав е Янис.

    Нередност?
  • 4
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Възможни са различни методи за европейски финанси.
    Сега Европейският съюз употребява намаляващ покупателната способност на еврото метод за европейски финанси. Неправилната европейска финансова политика е водещата причина за сегашната инфлация. Европейската централна банка няма компетентност за прекратяване на европейската грешка.
    Правителството от съответна държава от еврозоната взима заеми за да плати щети от допусканата слабост. Възникващите щети са неограничени. Ресурсите за плащане на тези щети са ограничени. Трудностите се увеличават.
    Сигурният подход за европейска стопанска катастрофа е запазване на намаляващия покупателната способност на еврото метод за европейски финанси.
    С подобрен метод за европейски финанси, еврозоната е с възможност за устойчиво развитие.

    Нередност?
  • 5
    knd24619640 avatar :-|
    knd24619640

    Прочетох статията, опитах се да разбера какво има предвид автора. После видях името му и се сетих в кое правителство беше министър. Имаше едни заигравки със северното джудже и заплахи, че Гърция ще търси подкрепа от там за дълговата криза. И сега изпълзял от някоя дупка да громи отново западния модел и еврото. Убеден съм, че като нашите петоколонници, преводите не ги получава в рубли.

    Нередност?
  • 6
    kosuma avatar :-|
    Ме

    Грък икономист ми звучи като Макс и Енгелс миньори....

    Нередност?
Нов коментар