Геополитическият Давид: S8 на малките изглежда добре пред хаоса в G7 и G20

Тъй като малките държави не хранят илюзии, че могат да наложат волята си, тяхно предимство е готовността за гъвкавост и промяна в свят, който изисква адаптивност

Инициативата за S8 е вдъхновена от книгата "Твърде малки, за да се провалят: Как някои малки нации прекрояват света" от Джеймс Брейдинг
Инициативата за S8 е вдъхновена от книгата "Твърде малки, за да се провалят: Как някои малки нации прекрояват света" от Джеймс Брейдинг
Инициативата за S8 е вдъхновена от книгата "Твърде малки, за да се провалят: Как някои малки нации прекрояват света" от Джеймс Брейдинг    ©  Amazon.com
Инициативата за S8 е вдъхновена от книгата "Твърде малки, за да се провалят: Как някои малки нации прекрояват света" от Джеймс Брейдинг    ©  Amazon.com
Харолд Джеймс, професор по история и международни отношения в Принстънския университет, в статия за Project Syndicate

Този септември, когато Общото събрание на ООН се събира за годишната си среща, не само движението по улиците на Ню Йорк е задръстено. Подобна е картината и в умовете на дошлите от цял свят представители - изглежда, че всички са фрустрирани и всъщност интригата е чия страна се справя най-зле.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Харолд Джеймс, професор по история и международни отношения в Принстънския университет, в статия за Project Syndicate

Този септември, когато Общото събрание на ООН се събира за годишната си среща, не само движението по улиците на Ню Йорк е задръстено. Подобна е картината и в умовете на дошлите от цял свят представители - изглежда, че всички са фрустрирани и всъщност интригата е чия страна се справя най-зле.

САЩ например са погълнати от дълбокото разделение и намеренията на Републиканската партия да не приеме резултатите от междинните избори. Вместо да се фокусират върху страховете от инфлация и рецесия, републиканците решиха да мобилизират малката си твърдолинейна база с изключително непопулярна програма със забраната на абортите и нечовешкото отношение към имигрантите.

Обединеното кралство се бори с хаоса след Брекзит и фискалната дестабилизация, които ще се влошат, докато новото правителство изпълнява своята програма, която предполагаемо е насочена към растеж.

Италия избра крайнодясно управление, след като отстрани способно и надеждно правителство, оглавявано от бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги, и то няма да направи нищо за страната - освен да задълбочи разделенията. Във Франция коментаторите са отчаяни от неспособността на президента Еманюел Макрон да започне нова програма за реформи. В Германия новото правителство се бори да изпълни най-неотложната част от своя дневен ред: преразглеждане на отбранителната си политика - след като смело обяви епохална промяна (Zeitenwende),.

На изборите в Швеция този месец основният победител беше крайнодясна партия, атакуваща ключови стълбове на предишния политически консенсус.

А в Европа като цяло политиците, интелектуално изтощени от десетилетие на дебати за взаимодействията между паричната и фискалната политика, намират за почти невъзможно да измислят обща енергийна стратегия.

И автокрациите не са по-добре. Всъщност те изглеждат затруднени дори повече от демокрациите, що се отнася до поуките от скорошни бедствия и обръщане на курса. Китай установи, че е невъзможно да излезе от своята все по-скъпа стратегия "нулев ковид". А Русия служи като ужасен и ужасяващ пример за това колко бързо безотговорните автокрации могат да изпаднат в саморазрушително безумие.

Всички тези страни са заклещени в капани, създадени от техните собствени исторически мании. И както руските лидери бързо научават, мечтите за хегемония неизбежно водят до съпротива, хаос и самоунищожение.

Но докато големите исторически сили отчаяно търсят начини да излязат от политическата си задънена улица, в сравнение с тях някои по-малки страни изглеждат устойчиви и стабилни. За да ги обедини в противовес на G7 и G20 и други склерозирали групи, нова базирана в Швейцария инициатива се опитва да създаде лига от малки държави, позната като S8.

Четири от осемте основателки - Дания, Финландия, Ирландия и Сингапур, имат по 5-6 млн. население и организаторите са включили към тях други изненадващо устойчиви държави със същия размер като Коста Рика, Норвегия и Словакия. Във всеки случай S8 представлява мнението, че очевидните предизвикателства пред това да бъдеш малък трябва да се разглеждат като импулс за предоставяне на продуктивни решения, а не като извинение за потъване в отчаяние.

Помислете за Украйна, която очевидно е силно уязвима (макар и не малка в обичайния смисъл). Тя успя да използва своята уязвимост в забележителна поредица от отговори на руската агресия. Докато нейните политически лидери мобилизираха военна и финансова подкрепа от приятели и съюзници по целия свят, нейните талантливи разработчици на софтуер работят денонощно, за да противодействат на руските кибератаки и да стартират свои собствени.

За малките, уязвими страни, без уникално изгодно географско положение (както в случая с Швейцария), заплахите за сигурността създават необходимостта от силни съюзи, които от своя страна могат да бъдат политически и икономически стабилизиращи. Освен това за страна, която е фокусирана върху остра външна заплаха, е много по-малко вероятно да изпадне в остри вътрешни борби. Няма по-лесна плячка за по-голям агресор от малка държава, която е политически разделена. Политиката на консенсус в Швейцария и Скандинавия е построена върху основите, създадени в отговор на заплахата от нацистка Германия през 30-те години на миналия век.

Тъй като малките държави не хранят илюзии, че могат да наложат волята си на другите, те споделят готовността си да приемат гъвкавостта и промяната в свят, който изисква адаптивност. В този смисъл малките държави също са "велики", ако предлагат конкретни и практически примери за това как политиката и управлението могат да бъдат подобрени. Като Естония например, която засили демократичната легитимност с електронно гласуване.

Ако светът се отдалечава от мултилатерализма и се насочва към система от конкуриращи се блокове, по-малките страни ще бъдат под още по-голям натиск от големите сили. По тази причина ще трябва да продължат да правят иновации както в политиката, така и в технологиите. Те трябва да превърнат представителното управление в реално, а не в символично, като демонстрират, че е по-добре да се ръководи чрез пример, отколкото чрез стратегическо господство.

Все още няма коментари
Нов коментар