Гледайте на запис конференцията: "Банките и бизнесът"
Close

Мнение | В България в момента няма десни партии

За решение на всички проблеми партиите в момента предлагат държавни инструменти и от това общата ни "фирма" - България, страда

Десните инструменти за развитие на България са табу за всички сериозни политици в момента
Десните инструменти за развитие на България са табу за всички сериозни политици в момента
Десните инструменти за развитие на България са табу за всички сериозни политици в момента    ©  Shutterstock
Десните инструменти за развитие на България са табу за всички сериозни политици в момента    ©  Shutterstock
Никола Янков е основател и управляващ съдружник на Expat Capital. Работил е на различни позиции в мултинационални компании в периода от 1995 до 2001 г. След това, по време на управлението на НДСВ, влиза в държавното управление като заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г. с ресор развитие и регулиране на промишления сектор. От 2003 до 2005 г. е заместник-министър на транспорта и съобщенията, където следи държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и отговаря за привличането на частни инвестиции в големи инфраструктурни проекти като летища и пристанища. Бил е представител на държавата в надзорния съвет на "Лукойл - Нефтохим".

През последните три парламентарни избора - а и в сегашната кампания - стана ясно, че политически партии, предлагащи десни политики за управление на страната, просто няма. Това пролича и по време на коалиционното правителство, когато всички участници в коалицията подкрепяха левичарски и популистки мерки.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Никола Янков е основател и управляващ съдружник на Expat Capital. Работил е на различни позиции в мултинационални компании в периода от 1995 до 2001 г. След това, по време на управлението на НДСВ, влиза в държавното управление като заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г. с ресор развитие и регулиране на промишления сектор. От 2003 до 2005 г. е заместник-министър на транспорта и съобщенията, където следи държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и отговаря за привличането на частни инвестиции в големи инфраструктурни проекти като летища и пристанища. Бил е представител на държавата в надзорния съвет на "Лукойл - Нефтохим".

През последните три парламентарни избора - а и в сегашната кампания - стана ясно, че политически партии, предлагащи десни политики за управление на страната, просто няма. Това пролича и по време на коалиционното правителство, когато всички участници в коалицията подкрепяха левичарски и популистки мерки.

Лявото и дясното е въпрос преди всичко на възприятие за ролята на държавата в обществото. Повече ресурси и права за държавата значи повече ляво. Повече ресурси и права за гражданите и частния сектор (корпоративните граждани) значи повече дясно. Колкото повече държавата се меси в икономиката, преразпределя през бюджета, участва в търговския оборот през държавни фирми и се опитва да определя цени и ограничава пазарните механизми, толкова по-ляво е едно управление. Това важи и за сфери като образование, здравеопазване и култура например.

При левите политически платформи

Държавата се опитва да доминира във всички сфери

чрез големи разходи и държавни инвестиции, като с това изтласква оттам гражданите и частните инвеститори. Изземвайки от гражданите финансовия ресурс, който хората са готови да отделят за образование, здравеопазване и култура например, и харчейки го по усмотрение на държавни чиновници, правителствата не позволяват на този ресурс да достигне до частните инвеститори и участници на тези пазари. Така се ликвидира възможността за тяхното конкурентно, динамично и независимо развитие. Същото важи за сектори като енергетика, транспорт и инфраструктура. Ако държавата реши да построи две атомни централи, едва ли ще има частен инвеститор, който ще иска да построи трета в същия ограничен пазар. Ако държавата реши да построи магистрала, няма да има частен инвеститор, който ще иска да направи паралелна магистрала на държавната с частни капитали - просто размерът на пазара няма да позволи изплащането на инвестицията. Същото важи за болници, училища и всичко друго, за което можете да се сетите. Логиката на левите политици е, че всеки проблем може и трябва да бъде решен с държавни разходи, направени по усмотрението на държавни чиновници под политическия контрол на управляващите. От общите пари. Частният сектор е често заклеймяван и е максимално изолиран от участие в решаването на обществените проблеми.

Дясното разбиране за политика е точно обратното.

Там логиката е, че ако има един проблем в обществото, той трябва да бъде решен от гражданите и частния сектор. Ако не може, чак тогава и само тогава да се намесва държавата. Държавата трябва да помага на хората и фирмите да решават проблемите, като стимулира определен тип поведение (насочване на частен финансов ресурс и икономическа активност) чрез подходящи регулации, данъчна политика и по-рядко държавни програми за субсидиране или финансиране на желани от обществото дейности. Отпечатъкът на държавата в търговския оборот трябва да е нулев, защото изначално не е нейна роля да се конкурира с частните инвеститори в който и да е сектор, където пазарът може да функционира нормално. Преразпределението на обществен ресурс през бюджета също трябва да е минимално, защото ефективността на разходите и инвестициите е много по-висока, когато се правят от частния сектор в конкурентна среда.

Данъците трябва да отиват за специфичните функции на държавата

Това са сигурност, опазване на обществен ред, правораздаване и правоприлагане и социална защита на тези категории граждани, които се нуждаят от такава. Социалните програми за подпомагане на непривилегированите граждани (според обективни и строго регламентирани критерии) могат да са различни по размер и обхват, но и за тях държавата няма нужда да създава паралелна на частния сектор обществена инфраструктура - държавни болници, държавни училища, държавни жилища, държавни електроцентрали, държавни магазини, държавни ферми, държавни фабрики за обувки, за коли, за телевизори и т.н. Вместо това може да им даде еквивалента на пари - чрез ваучерни програми за храна, за подпомагане на сметките за битова енергия, за образование, за медицински застраховки, за транспорт и т.н., така че тези нуждаещи се хора да са пълноценни участници в обществения живот с достойно съществуване. Но те ще могат да потребяват (тоест да си закупуват) необходимите им стоки и услуги на пазара, тоест от частния сектор, както всички останали. Няма никаква нужда да се създава паралелна "държавна" икономика за бедни хора. Роналд Рейгън може би най-точно е успял да събере цялата дясна политическа философия в едно кратко изречение: "Държавата не е решението, държавата е проблемът."

Това са азбучни истини. В същото време обаче тези ясни критерии за дясно и ляво, тоест за ролята на държавата в обществото, отсъстват от политическия дебат в България. Причината за това е проста - днес в България всички основни политически партии са леви. Програмите за управление на всички следват един и същ модел:

  • констатира се, че обществото ни има проблем в някоя сфера - енергетика, транспорт, инфраструктура, здравеопазване, образование, култура и т.н.;
  • предлага се "решение" на проблема чрез нови големи държавни разходи или инвестиции в съответната сфера.

Това е.

Това е моделът в програмите и на БСП, и на ПП, и на ИТН, и на ГЕРБ, и на "Демократична България". Разликите между партиите са в размера на държавните разходи по сектори и в преразпределението им по пера - повече в тази сфера спрямо по-малко в другата, и разпределението им между инвестиции и текущи разходи. Но общото между всички български партии в момента е лявото разбиране, че единствено ДЪРЖАВАТА може да реши проблемите на обществото и че решението задължително минава през нови, още по-големи държавни харчове.

Съществува ляв политически консенсус между основните партии за ролята на държавата в обществото ни

Причината за това е основно липсата на принципни идейни платформи, върху които тези партии да са възникнали. Много от тях са всъщност конюнктурни политически проекти, създадени (най-често неспонтанно) с конкретна цел или около конкретна кауза, но без идейна основа. Затова те демонстрират идейна "всеядност" и коалиционна "поливалентност".

Вместо по оста ляво-дясно политическите партии в България днес се разграничават една от друга по-скоро по ниво на полулизъм. Всички са леви, но някои са силно популистки, докато други са по-малко популистки и залагат на по-разумни политики и послания. Това е жалко и е може би причината голяма част от гражданите да не гласуват и да се чувстват непредставени. Предприемачите и хората от професионалния елит на страната добре знаят, че ако един мениджърски екип се провали в постигането на целите или в решаването на проблемите, той бива уволняван. В същото време политическите партии в момента предлагат точно обратното. Предлага се повсеместно провалилия се мениджър - държавата - да продължи да управлява и да търси решения на все по-сериозните проблеми пред обществото ни, като на всичкото отгоре заявките са да й се дадат още нови огромни общи пари за харчене. Нищо, че същите тези държавни чиновници вече са похарчили огромни пари до момента, без да решат задоволително нито един проблем. Даже са създали и задълбочили повечето проблеми, поради което общата ни фирма - Република България - е на опашката по почти всички показатели за развитие в Европейския съюз.

Нито една партия в момента не предлага смяна на модела

Тоест не се предлага намаляване на ролята на държавата, на държавния отпечатък в икономиката и в другите обществени сфери, а точно обратното. В енергетиката се предлага да се запази моделът, при който основен доставчик и производител на енергия е държавата. Има заявка и за нови държавни инвестиции в сектора, но приватизации на НЕК, "Булгаргаз" и АЕЦ "Козлодуй" не се предлагат. В жп транспорта се предлагат нови държавни инвестиции, но приватизации на БДЖ и на "Български пощи" не се предлагат. Предлагат се държавни инвестиции в нови държавни училища и детски градини, както и вдигане на заплати на държавните учители, но не се предлага ваучерен модел, при който парите следват ученика, така че частните училища и детски градини да могат да поемат все по-голяма роля в българското образование. В здравеопазването се предлагат нови инвестиции в държавни болници, но не се предлага демонополизация на НЗОК и насърчаване на инвестиции в частно здравеопазване. Предлага се държавно финансиране за строеж на нови магистрали, тунели и мостове, но не се предлага концесионен модел, при който същите тези обекти ще могат да се изградят бързо и качествено с нула разходи от държавния бюджет от частни инвеститори.

При това огромните по размер проекти ще значат големи преки чужди инвестиции в икономиката на страната, което значи икономически растеж и фискална стабилност за десетилетие напред. Говори се за "подпомагане" на частния сектор, но конкретни програми за насърчаване на частни инвестиции няма в нито едно направление. Вместо това обаче често се споменава за повишаване на минималната работна заплата и осигуровките.

Разликата в програмите на българските политически партии днес не е в тяхната философия

Разликата е в това доколко са готови да жертват фискалната стабилност на страната. Има партии - като БСП и ПП например - за които маастрихтските критерии за бюджетен дефицит, инфлация и дълг не са приоритет. Съответно присъединяването към еврозоната за тях не е приоритет, а е по-скоро пожелателно, или даже нежелателно. За други - като ГЕРБ и ДБ - фискалната стабилност е важна и техните програми декларират без конкретни цифри, че въпреки левите заявки за повече държавни разходи във всички направления макрорамката в страната трябва да отговаря на маастрихтските критерии, така че присъединяването към еврозоната да не е застрашено. Но само по себе си това не прави техните програми десни. Разделението "за" и "против" по-голяма интеграция в ЕС на България не е разделение по оста ляво-дясно. Разделението по отношение на интеграцията ни в НАТО спрямо сближаване с Русия също не е разделение по оста ляво-дясно. При липса на реално разделение между леви и десни програми обаче тези теми (важни сами по себе си) заместват почти изцяло дебата за ролята на държавата в обществото ни.

Създаването на нова, истински дясна политическа формация или оформянето на ясен десен образ у някоя от съществуващите политически партии в България тепърва предстои. Българските граждани често са описвани като леви избиратели. Предимно защото са инертни, нежелаещи да поемат отговорност за собствените си проблеми и да се погрижат сами за себе си, като често настояват за помощ и решения от "държавата майка". Но в същото време мнозинството българи са инстинктивно десни в разбиранията си, че не са съгласни държавата да определя начина им на живот - какво да ядат, къде да живеят, какво да учат, къде да се лекуват, каква музика да слушат, с какво и къде да пътуват и т.н. Голяма част от българите не са съгласни техните данъци и осигуровки да се харчат от некомпетентна и корумпирана администрация, която е доказано неспособна да осигури по-висок стандарт на живот за семействата им. Тези хора могат да бъдат убедени, че личната им свобода, правото им на избор, възможностите за професионална реализация и в крайна сметка качеството им на живот ще са много по-добри при един десен модел на управление, където държавни чиновници няма да определят къде какво и как се случва навсякъде в обществото ни. До появяването на истински дясна партия в България голяма част от гражданите ще останат непредставени и инстинктивно недоволни от това. Но след появяването на такава формация България няма да бъде същата.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cvd49567014 avatar :-|
    cvd49567014
    • + 1

    Уважаеми Г-н Янков,

    хубава статия, прав сте, че няма дясна партия в България, макар че аз бих нарекъл такава партия либерална, каквато е напримр ФДП в Германия.

    Но причината е съсвем проста - през изминалите 30 години се видя, че когато в един сектор има приватизация на доминиращи държавни предприятия с висок пазарен дял или направо монопол, това не води до конкуренция, а до предоставяне на все така лоша услуга на гражданите на още по-високи цени. Осоебно когато институциите като КЗК и КЕВР, които трябва да предотвратят изкривяване на пазара, са слаби или откровено обслужват интересите на монополистите / олгополистите.

    Примери има достатъчно - максимално дългата концесия на Софийска вода за Веолия, приватзациата на Нефтохим на Лукойл и т.н.

    Така че, ключът не е приватизацията, а създаването на стабилна правна рамка и ефективна защита на конкуренцията. Както и ефективни наказания за корупция в дуржавните институции. А там където конкуренция не може да има поради естествен монопол (магистрали, метро)- еднакви, недискриминационни условия за достъп до монополния ресурс. Или така наречения level playing field.
    Не приватизацията на ЖП инфраструктура, магистрали, болници, а гарантиране, че всяка спедиция, транспортна фирма, здравнозастрахователна компания и т.н. може да ги ползва на една цена и при еднакъв ред.

    Нередност?
  • 2
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Да, в България няма десни партии. Всъщност няма и леви, ако трябва да бъдем конкретни. Погледнато от страни всъщност нямаме и задълбочен дебат за лявото и дясното, но още по-страшното е, че нямаме дебат за проблемите, които трябва да решаваме, преди да решим как ще се опитваме да го правим - леви цели за десни политики/мерки или десни цели за леви политики. Или пък да опитаме с скучното старо, но и поне справедливо към избирателите и интелекта им да обещаваме леви/десни политики за постигането на съответните цели в същия спектър.

    Вече грам не ме интересува кой в какви одежди се пременва в (дори и при това скъсяване на избирателния цикъл) предизборния период, а дали нетният коефициент от решени налични проблеми спрямо новосъздадени такива е положителен.

    Естествено това изисква политическите играчи първо и изначално да дефинират какво смятат да правят, за да може да има някакъв количествен/качествен измерител на изпълнението. Трябва да има осъзнаване и на трейд-оффа за дадено решение. Да, например както и извънземните разбраха, Киро Петков и студентите му са вдигнали пенсиите с не знам си колко процента. Да, но на Киро Петков "финансовият министър" Асенчо не стана да каже, че при тази демографска ножица, ще оголим още по-голяма дупка в НОИ, която трябва да се финансира някак си. Вчерашното обещание, че ще се спрат кражби за 6-7-8 милиарда се оказа просто обещание на дилетанти. Днес държавата се финансира на цени, на които преди няколко месеца се предоставяха(а може би все още се предоставят) потребителски кредити. И точно днес е редно както обществеността, така и журналистите да питат в детайли какви бяха мотивите за дадени решения и кой трябва да поеме отговорността в момента за четворно по-скъпата цена на ресурса ни? Целта очевидно беше лява, а мярката за изпълнението също (увеличаване на дълга като индиректна мярка, заместваща/отлагаща евентуалните данъчни промени, а като следствие от лошия процес на вземанена на тези решения сега плащаме и по-висока цена).

    Дали обаче електората на ПП (позициониран често в общността от хора с доход над МОД) бяха запознати с това преди изборите миналата година? Колко от тях всъщност щяха да дадат гласа си за тях ако посланието беше "ще вдигнем данъците ви за да финансираме по-амбициозна социална програма"?

    Уви, макар аз самият да симпатизирам на десните идеи, се чудя защо винаги трябва да гледаме на нещо практично като политиката и политиците в идеологически спектри? Плащаме нечия заплата не защото е ляв или десен, а защото очакваме нетният коефициент на проблемите споменат по-горе да е повече ок едно - демек броят на решените проблеми да е по-висок от броя на новосъздадените. Да, при такива параметри дори и да симпатизирам на десния спектър, то бих гласувал и за ляв човек, стига ползата от участието му във властта да надвишава тази на останалите.

    При наличие на някакъв адекватен широк диалог без да е доминират от окраски може и да се стига до адекватни решения. Да, противно на мнението на автора смятам, че приватизацията на АЕЦ е глупава идея. Но при очертаващите се високи цени на енергията дали не можем да предложим някакъв миноритарен дял, ако имаме например някакви градивни неща за финансиране(при тези параметри на дефицитите трудно можем да говорим за адекватни капиталови програми, а и имаме едни реактори, които се чудим кво да правим)? Уви, мярката не е лява(частична приватизация), нито пък е особено дясна(защо да е само частична ако ще сме десни). Но пък на теория решава един проблем използвайки наличието на АЕЦ и високите цени. В този смисъл декларативното ляво-дясно говорене на политиците не е панацея, а именно тяхната най-приятна комфорт зона, в която те просто махат с ръка на проблемите и вместо да търсят максимална полза от решенията си, просто го обличат в дрехите на идеологията. А ние пък го попиваме.

    Нередност?
  • 3
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Възможни са различни методи за държавни финанси.
    Правителството употребява създаващ инфлация финансов метод. Неправилната финансова политика е водеща причина за сегашната инфлация.
    Централната банка не е компетентна за прекратяване на тази инфлация.
    Прилаганият лош метод за публични финанси сътворява неограничени щети. Правителството взима заеми за да плати щети от допусканата слабост. Ресурсите за плащане на тези щети са ограничени. Трудностите се увеличават.
    Ако не е грешката при държавните финанси, правителството нямаше да има сегашните дългове.
    Политиците пренебрегват, че запазването на създаващия инфлация държавен финансов метод принася нови щети. Те са жертви на държавната финансова грешка и са с подсигурен политически провал.
    Защо продължава употребата на лошия финансов метод?
    Полезна е промяна. С подобрен метод за държавни финанси, националното стопанство е с устойчиво развитие.

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    Жалният плач по десните партии е напразен.
    Просто, защото в БГ посоките са абсолютно объркани. По света левите партии през 70-те се пренастроиха и вместо изчезналия пролетариат взеха да се хвърлят за интересите на всякакми малцинства - сексуални, кулинарни, конфесионални, расови, етнически, езикови, психически и пр.

    Дясното остана стожер на консервативното: на капитала, на предприемчивостта, на морала, на закона.
    Не и в БГ. Българското обявено за дясно (Герб, ДБ и холограмата му ПП) олевя отвсякде и се впусна да ни нахлузва Истанбулската, да прави клозети за трети пол в училищата, да налага разбирания, с които по тия ширини се гъбаркат с турците манафи.

    Не е мъка, че в БГ няма истинско дясно. Реално няма и истинско ляво, защото освен грижата за обратните, лявото по дефиниция стои зад преразпределението на общественото богатство най-вече за социално слабите.

    Мъката е, че в БГ просто няма партии в класическия смисъл на това понятие - общност от съмишленици. Това са феодални структури, в които санкюлотите робатят за бароните, а бароните се грижат да добруването на краля-партиен вожд. Защото всички в пирамидата зависят от кефа на по-горния.
    След като Корнелия/Христос И. можаха да заведат червените бабички и жълтопаветниците на 6-месечен общ хепънинг и те не им извадиха очите, значи БСП/ДБ не са партия, а някаква )дали робовладелска, дали феодална) структура от отминало време, която няма друга идеология, освен добруването на вожда.

    Та - да не плачем за десните партии, защото у нас просто няма никакви партии, а фусили от миналото.

    Нередност?
  • 5
    orlinkalev avatar :-|
    Орлин Калев

    Съгласен съм с формулираните от Вас тези и изказаните опасения от липсата на дясно мислене, още повече игнорирането на правотата на пазара и саморегулирането на пазарното стопанство. За съжаление бих искал да разширя обхвата на разсъжденията Ви като включа и доминиращото "олевяване" и от страна на ръководството на ЕС. Изтърпвам като чета за "антикризисните мерки" в Енергетиката, зад които според моите разбирания стои дълбоко лява социалистическа идеология. Още повече едно тяхно сляпо приложение тук е директно в ущърб на Българксите национални интереси.

    Нередност?
Нов коментар