Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Новият ядрен шантаж на Путин

Крадците в Кремъл може би са по-малко склонни да започнат ядрена война, отколкото искат светът да повярва

Ако Западът се поддаде на шантажа на Путин, световният ред ще рухне, заедно с надеждите за сигурност и зачитане на международното право.
Ако Западът се поддаде на шантажа на Путин, световният ред ще рухне, заедно с надеждите за сигурност и зачитане на международното право.
Ако Западът се поддаде на шантажа на Путин, световният ред ще рухне, заедно с надеждите за сигурност и зачитане на международното право.
Ако Западът се поддаде на шантажа на Путин, световният ред ще рухне, заедно с надеждите за сигурност и зачитане на международното право.
Дина Хапаева, преподавателка по руски език в Технологичния институт на щата Джорджия и автор на книгата "Престъпления без наказание", в коментар за Project Syndicate

Миналата седмица руският президент Владимир Путин обяви "частична мобилизация" на руските въоръжени сили - предполага се набор от 300 000 резервисти, въпреки че има съобщения, че ще достигнат 1.2 милиона души. След като научих новината, се обадих на приятелка в Санкт Петербург, която през сълзи ми обясни, че нейният 30-годишен син би предпочел да отиде в затвора, отколкото да се бие в Украйна - страната, където е погребана неговата баба, украинска еврейка. Сега той работи дистанционно от страх да не го хванат на улицата.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Дина Хапаева, преподавателка по руски език в Технологичния институт на щата Джорджия и автор на книгата "Престъпления без наказание", в коментар за Project Syndicate

Миналата седмица руският президент Владимир Путин обяви "частична мобилизация" на руските въоръжени сили - предполага се набор от 300 000 резервисти, въпреки че има съобщения, че ще достигнат 1.2 милиона души. След като научих новината, се обадих на приятелка в Санкт Петербург, която през сълзи ми обясни, че нейният 30-годишен син би предпочел да отиде в затвора, отколкото да се бие в Украйна - страната, където е погребана неговата баба, украинска еврейка. Сега той работи дистанционно от страх да не го хванат на улицата.

Това беше вторият път, когато чух приятелката си да плаче. Първият път беше на 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна.

Нейната история не е уникална. В цяла Русия хората, които преди са гледали на политиката като на далечна и абстрактна, сега са до болка наясно с политическите събития и често са обезумели от тях. Но не всички, които потенциално могат да бъдат привикани, реагират на мобилизацията - или "могилизация" (на сегашния руски език могила означава "гробница") - като сина на моята приятелка. Всъщност всеки, който се е надявал, че гражданската съпротива ще осуети мобилизацията, вероятно ще бъде разочарован.

Въпреки че много руски мъже може да не искат да умрат във война - около 200 000 вече са избягали в чужбина, в по-голямата си част не се опитват да избегнат набора. Вероятно това отчасти отразява страха им да не бъдат изправени пред наказателно преследване - току-що засилено от руската Дума за избягване на военна служба. Но мнозина повтарят и пропагандата на Путин, като казват, че "в края на краищата украинците са фашисти" и че Западът и Украйна "така или иначе ни мразят".

Младите хора се утешават, като си представят, че няма да бъдат мобилизирани или поне, че ще получат "достатъчно обучение" - може би с продължителност три или четири месеца, преди да бъдат изпратени. В началото на войната обаче, през февруари и март, младите новобранци все пак бяха изпратени на фронта и няма причина да мислим, че това ще се промени сега - най-малкото защото Русия няма нито адекватна военна инфраструктура, нито кадри, които да обучават.

Така че повечето млади руснаци изглеждат готови да приемат пасивно съдбата си, дори това да означава да бъдат изпратени да умрат за престъпната война на престъпния режим. Те ще станат пушечно месо не заради някаква велика цел, а защото Путин се страхува от революция, особено от "оранжевия" тип, който Украйна изобрети. Този страх стана непоносим през 2019 г., когато украинците избраха президента Володимир Зеленски с продемократична и антикорупционна платформа. Просперираща, демократична, ориентирана към Запада Украйна е анатема за Путин, защото демонстрира, че руснаците не трябва да живеят при клептократичен авторитаризъм.

Путин явно се почувства застрашен от загубата на политически контрол над опозицията. Кремъл не направи почти нищо, за да подкрепи хората по време на пандемията от COVID-19, а масовият отказ на руснаците да получат ваксината Sputnik V показа колко критична е загубата на доверие в режима.

Февруарският блицкриг, последван от парад на победата в Киев, трябваше да съживи намаляващата популярност на Путин и по този начин да укрепи режима му. Кремъл не пожали усилия да обедини руснаците около "специалната военна операция", особено с експлоатиране на паметта за "Великата отечествена война" срещу нацизма. Но плановете на Путин скоро се сблъскаха с вдъхновената украинска съпротива и стана ясно, че Русия няма лесно да възпроизведе анексирането на Крим от 2014 г., което повечето руснаци приветстваха и на което Западът почти не се противопостави.

Сега Западът трябва да се изправи и срещу новите заплахи на Путин за разполагане на ядрени оръжия. Подобни заплахи не са изненадващи: Путин прибягва до реториката за деня на страшния съд по-често от всички други европейски лидери, взети заедно. През 2000 г. - първата година на Путин като президент - беше изложена нова военна доктрина, съдържаща косвен ядрен шантаж. През 2010 г., по време на президентството на марионетката на Путин Дмитрий Медведев - сега руският военен ястреб номер едно - това изнудване стана ясно с декларацията, че ядрените оръжия могат да бъдат използвани за "отбрана" в отговор на "заплаха за съществуването на руската държава".

Две предположения стоят в основата на използването на ядрения шантаж от страна на Кремъл. Първо, че Западът ще отстъпи заради своята "отговорна политика": изправени пред перспективата за ядрена война, уплашените граждани ще тласкат избраните от тях правителства към преговори и умиротворяване. Второ, че западното политическо единство срещу Русия не може да устои на заплахата от ядрен Армагедон; вместо това всяка страна ще се бори да се спаси, като посредничи за собствена сделка с Кремъл. Решението на Запада да не отговори на нахлуването на Русия в Украйна през 2014 г. вероятно е подсилило тези предположения.

Със сегашното си изнудване Путин прави крачка напред. С фалшивите референдуми в окупираните части на Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област в Украйна той изглежда подготвя почвата за използване на ядрени оръжия, за да "защити" украинската територия, узурпирана от Русия, от освобождаването й от украинската армия.

Със сигурност, както наблюдателите побързаха да отбележат, вече е имало атаки на руска територия - в регионите на Белгород и Курск, и не бяха разположени ядрени оръжия. Нещо повече, нито "обитателят на бункера", както някои блогъри критици наричат Путин, нито крадците от близкия му кръг изглеждат готови да умрат за каквато и да било кауза. Те може да са по-малко склонни да започнат ядрена война, отколкото искат светът да повярва.

Не знаем нищо за руската командна верига за изстрелване на ядрени ракети, включително дали всички в тази верига биха се подчинили на такава заповед. По време на Кубинската ракетна криза от 1962 г. Василий Архипов, съветски офицер от подводница, отказва да изстреля ядрена ракета. Освен това и оръжията на Путин на моменти просто отказват.

Като се има предвид, че единственото нещо, което приближените на Путин наистина ценят, е животът и богатството си, те вероятно вече търсят правилния кандидат, който да го наследи. Ако неговата война в Украйна не може да защити техния мафиотски режим, може би наследник, с когото Западът е готов да преговаря, ще може.

Наблюдавайки тактиката на Путин, човек не може да не си помисли за крадец, който се опитва да сплаши жертвата си с нож. Дали ще го използва или не, зависи от реакцията на жертвата, обстоятелствата (например, ако някой друг се намеси) и късмета. Западните сили трябва да вземат под внимание това.

Заплахата от ядрена война трябва да се приеме сериозно. Но ако Западът се поддаде на шантажа на Путин и му позволи да претендира за украински земи и да обяви победа във войната, тогава световният ред, какъвто го познаваме, ще рухне, поглъщайки надеждите за сигурност и зачитане на международното право в бъдеще.

Все още няма коментари
Нов коментар