Стабилизиращият ефект на инфлацията

Защо нова дългова криза, като онази, обхванала еврозоната през 2009 г., е малко вероятна

Инфлацията остава много по-висока от лихвените нива, което намалява риска от дългова криза
Инфлацията остава много по-висока от лихвените нива, което намалява риска от дългова криза
Инфлацията остава много по-висока от лихвените нива, което намалява риска от дългова криза
Инфлацията остава много по-висока от лихвените нива, което намалява риска от дългова криза
Даниел Грос, член на борда на Центъра за изследвания на европейските политики (CEPS), в анализ за Project Syndicate

Централните банки са заети със затягането на монетарната политика възможно най-бързо. Дори обикновено предпазливата Европейска централна банка (ЕЦБ) тъкмо повиши основните си лихвени проценти с безпрецедентните 75 базисни пункта, което съответства на по-ранния ход на Федералния резерв на САЩ. Финансовите пазари реагираха на тези действия както можеше да се очаква - със спад на фондовите пазари и на цените на дългосрочните облигации. Но това не означава предстояща финансова криза.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Даниел Грос, член на борда на Центъра за изследвания на европейските политики (CEPS), в анализ за Project Syndicate

Централните банки са заети със затягането на монетарната политика възможно най-бързо. Дори обикновено предпазливата Европейска централна банка (ЕЦБ) тъкмо повиши основните си лихвени проценти с безпрецедентните 75 базисни пункта, което съответства на по-ранния ход на Федералния резерв на САЩ. Финансовите пазари реагираха на тези действия както можеше да се очаква - със спад на фондовите пазари и на цените на дългосрочните облигации. Но това не означава предстояща финансова криза.

Може да се заключи дори обратното предвид микса от война в Украйна, скочилите енергийни цени и вдигащата се инфлация и особено защото равнищата на дълг са много по-високи днес, отколкото бяха в навечерието на последната финансова криза. В САЩ общият дълг на нефинансовите корпорации се е удвоил през последното десетилетие, достигайки 12 трлн. долара, а брутният национален дълг за първи път надхвърля 31 трлн. долара.

САЩ съвсем не са сами. Заради ковид рецесията държавният дълг се увеличи почти навсякъде, като осреднените стойности за развитите икономики нараснаха с 20 процентни пункта, надхвърляйки 120% от БВП.

Тоест условията за финансова криза са налице. И все пак засега волатилността на пазарите е ограничена. Защо този път е различно?

През 2007 г. тези, които вземаха заеми, понесоха двоен удар от повишената рискова премия (което направи изключително трудно рефинансирането на дълга) и ниската инфлация (което намали дохода на длъжниците, затруднявайки дълговите услуги и валидирайки избягването на риска от страна на кредиторите). За разлика от тогава днес инфлацията се покачва бързо, намалявайки реалната стойност на дълга.

Ако цените се повишат с 15%, реалната стойност на дълга, държан от държава със съотношение дълг/БВП от 120%, ще спадне с около 18 процентни пункта от БВП, което ще компенсира почти цялото увеличение от 20 процентни пункта, причинено от пандемията. Това е напълно възможен сценарий - инфлацията вече достига 10% в САЩ и еврозоната и цените се очаква да се вдигнат с още 5% догодина. Макар че ползите за правителствата са загуба за тези, които пестят и са закупили дългосрочни правителствени облигации на ниски лихвени равнища през последното десетилетие - не може да се направи много, за да се компенсира този факт.

Също така помага и това, че въпреки скорошните действия на централните банки инфлацията остава много по-висока от лихвените нива. Дори след затягането, от което вече се възползваха пазарите, правителствата и фирмите могат да издадат нов дълг на негативни реални равнища. Това прави малко вероятна появата на нова дългова криза като онази, която обхвана еврозоната през 2009 г.

Устойчивостта на публичните финанси зависи в голяма степен от т.нар. ефект на снежната топка - когато разходите за лихви надвишат растежа на номиналния БВП, съотношението на дълга към БВП се покачва (и обратното). В Италия разходите за лихви надвишиха растежа на номиналния БВП със 7 процентни пункта от БВП в пика на еврокризата през 2012 г. и с 5.7 процентни пункта през 2013 г. Това направи почти невъзможно да се намали съотношението дълг към БВП.

Днес номиналният ръст се очаква да остане с 4.5 процентни пункта по-висок от разходите за лихви благодарение на инфлацията. Това ще помогне за намаляване на съотношението дълг/БВП. Всъщност разликата между номиналния ръст и разходите за лихви не е била толкова благоприятна в никой друг момент от близкото минало. Това частично обяснява защо финансовите пазари не са в режим на криза. Но не означава, че те не са изнервени. Показателен случай са скорошните пазарни смущения в Обединеното кралство.

На пръв поглед сътресенията на финансовите пазари, предизвикани от предложението на британското правителство за нефинансирано намаляване на данъците, може да са изненадващи. Все пак става въпрос за страна с кредитен рейтинг AA- и с голям, но управляем държавен дълг, който няма да стане неустойчив от няколко години на висок дефицит. Но не съмненията за устойчивостта на дълга бяха проблемът.

Британските пенсионни фондове бяха инвестирали в деривати, за да се избегне излагането им на големите колебания в цената на правителствените облигации. Договорите за деривати обаче изискват допълнителни гаранции. Когато цените на активите спаднат, допълнителното обезпечение, от което пенсионните фондове се нуждаят, за да компенсират своите дългове, се увеличава, което ги принуждава да продават активи, за да набират средства. Това смъкна още повече цените и вдигна нуждата от обезпечение.

Британските финансови сътресения отразиха временен проблем с ликвидността, който английската централна банка успя да контролира чрез нова програма за изкупуване на облигации. Това не беше предвестник на по-голяма криза. Причината бе специфична за британския финансов пазар и по-специално за стратегията на пенсионните фондове.

Случилото се обаче носи нови важни уроци. Първо, финансовите пазари са комплексни системи, които са податливи на неочаквани кризи. Второ, централните банки са направили пазарите за правителствен дълг по-малко устойчиви, като са станали най-големите купувачи на правителствени облигации и са изместили инвеститорите, които могат да помогнат в стабилизирането на системата. Все пак нестабилността на финансовите пазари не изглежда да е сериозен повод за притеснение в момента.

Но това не гарантира спокойствие занапред. Макар силно задлъжнели страни като Италия и САЩ да се възползват от изненадващата инфлация, дълговите рискове не са изчезнали. Тези държави трябва да възприемат случващото се като възможност да намалят своя дълг още повече. И все пак ако те имаха политически системи, които произвеждаха напредничави действия, първоначално дългът нямаше да достигне толкова високи равнища. Единственият начин за постигане на дългосрочна стабилност е да се гарантира, че този път е различен и за тези, които вземат политическите решения.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Моля някой от тия, дето преписват де що оптимистични мнения в достъпните им англоезични медии намерят, да прати на Дениъл Грос БГ бюджета за настоящата година и тенденциите за дълговия свредел, в който ни монтира правещият се на финансов министър цяла половин година АсенВ.

    Дали и тогава Дениъл ще ги ръси такива розовини?

    Нередност?
  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Статия от преди 3 месеца за това какво се случва при висока инфлация и неадекватно ниски лихвени проценти:

    - бизнесът...не е склонен да инвестира в нов капацитет и възможности
    - доставчиците не могат с месеци да чакат плащане, когато парите постоянно губят своята стойност. Вследствие на това се подкопават неформалният кредит и доверието
    - цените непрекъснато трябва да се предоговарят. Това...създава търкания между фирми и доставчици, предприятия и клиенти, наемодатели и наематели

    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/07/31/4374901_kakvo_nauchihme_ot_turciia_za_vredite_ot_visokata/

    Нередност?
  • 3
    ss avatar :-P
    SS
    • - 1

    ...Централните банки са заети със затягането на монетарната политика възможно най-бързо...
    Демек ще печатат двойно по малко , само на четни дати ...

    Нередност?
Нов коментар