Лъвове в герба или зайци?

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

За няколко поколения хора, които имат спомени от времето на соца, опасността от ядрена война не е нещо ново. Хората тогава бяха подготвяни, че това може да се случи, още от първите дни в училище - преподаваше се какво се прави, когато има ядрен взрив наблизо, големите административни и жилищни сгради задължително се строяха с бомбоубежища. И досега в панелните комплекси из цялата страна тук-там са останали метални капаци по прозорците на мазетата, които трябваше да предпазят хората там от взривната вълна и радиоактивното замърсяване. В края на соца може би тази параноя в крайна сметка се превърна в пародия. Бомбоубежищата станаха складове, ресторанти, гъбарници или просто се срутиха от времето и вятъра на промяната.

Сега обаче Русия се опитва да върне времето назад и да съживи абсолютно същата епоха, включително и страха от ядрена война. Рискът това да се случи на етапа е малък, но за сметка на това залогът е голям.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

За няколко поколения хора, които имат спомени от времето на соца, опасността от ядрена война не е нещо ново. Хората тогава бяха подготвяни, че това може да се случи, още от първите дни в училище - преподаваше се какво се прави, когато има ядрен взрив наблизо, големите административни и жилищни сгради задължително се строяха с бомбоубежища. И досега в панелните комплекси из цялата страна тук-там са останали метални капаци по прозорците на мазетата, които трябваше да предпазят хората там от взривната вълна и радиоактивното замърсяване. В края на соца може би тази параноя в крайна сметка се превърна в пародия. Бомбоубежищата станаха складове, ресторанти, гъбарници или просто се срутиха от времето и вятъра на промяната.

Сега обаче Русия се опитва да върне времето назад и да съживи абсолютно същата епоха, включително и страха от ядрена война. Рискът това да се случи на етапа е малък, но за сметка на това залогът е голям.

В момента войната в Украйна се намира в нов период на ескалация - бойните действия стават по-интензивни, а Кремъл сменя за трети път тактиката си. В началото на войната се разчиташе, че само заплахата от нахлуване ще е достатъчна, за да падне властта в Киев. Това не се случи - украинците решиха да се съпротивляват. След това успяха да намерят и как да спрат масираното нахлуване с танкове и друга бронирана техника, а от края на лятото и успешно контраатакуват в източната и южната част от страната. Това заедно с атаката срещу моста между Крим и Русия даде повод на Москва да извърши масирани бомбардировки върху енергийната и друга гражданска инфраструктура на Украйна. Така войната навлезе в нова фаза и тя, разбира се, донесе нови рискове.

На сцената отново се завърна несигурността. В момента нито една от двете страни не изглежда готова на отстъпки или преговори. През лятото повечето прогнози бяха, че интензивността на конфликта ще намалее и той ще стане почти статичен. Сега се вижда, че преди да се стигне до някакъв баланс, той ще се ожесточава. Ескалацията от тази седмица едва ли ще е последната. И въпросът отново е докъде ще стигне Путин след масираните ракетни обстрели. Най-крайният вариант е използване на ядрено оръжие, но надеждата сега е, че ако се разсъждава разумно, от използването му Русия ще понесе само още по-големи щети. Проблемът е, че тази логика важи и за самото нахлуване в Украйна. (Вижте всичко за ескалацията на войната и какво може да се случи в темата на броя.)

За България рисковете са малко по-различни, отколкото за повечето други европейски държави. Войната наблизо създава проблеми за сектори, като например туризма, но особената ситуация тук идва от политическата несигурност. С първите си ходове служебното правителство създаде впечатлението за едва ли не завой към Русия. Това за щастие е повече впечатление, отколкото реална политика, но в политиката и което е по-важно - в икономиката, усещанията на хората също имат голямо значение. Погледната отстрани, България изглежда колеблива и уплашена - на герба ни в момента ще е по-адекватно да имаме зайци, а не лъвове. В природата уплашените животни са едни от най-лесните жертви на хищниците, защото се парализират и не смеят да направят нищо, за да не ги предизвикат. Това никога не помага.

Ефектът от колебливото впечатление, което оставя България, ще се усеща най-вече в доверието към нея за общи проекти на Европа като "Шенген" и еврозоната. Изключването от тях ще бъде и знак, че тук не е сигурно място за чужди инвестиции. Ако България иска да е втора категория европейска държава, защо парите на Европа да идват насам?

Всичко това може да бъде избегнато с умно и енергично управление на държавата. То обаче, поне засега, не се задава на хоризонта. (Повече по темата за това дали ще има правителство - в този текст.)

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • + 2

    Учудващо наивен текст за нивото на главен редактор на авторитетен (някога) седмичник.

    Всъщност единствената реална ядрена опасност за света по времето на студената война е т.нар. Карибска криза 1962 г, когато в отговор на разполагането на американски ядрени ракети Юпитер в Турция, които достигат западните райони на СССР, Москва разполага своите СС-4 и СС-5 в Куба. Развръзката настъпва, когато Кенеди и Хрушчов се договарят САЩ първо да си приберат Юпитер-ите, а след това и руснаците СС-ите.

    Разликата между тогава и сега, за която г-н Лазаров дума не обелва, е, че и в най-драматичните моменти през 1962 г. линията за диалог между СССР и САЩ е оставена открита. Благодарние на което двете администрации постигат съгласие за деескалация.

    Днес такава открита линия не съществува.
    Това е проблем. Защото решенията за бъдещето на човечеството е в ръцете на неособено дееспособни политици като престарелият Байдън или неговият аватар в ЕС - фон Лайнен.

    После, недостойно е г-н Лазаров да налага своите моментни настроение върху държавните символи на републиката, които символизират исторически категории и разбирания на поколения българи за същността на нацията.

    Всъщност кой е г-н Лазаров, че да си позволява да подритва национални символи?!

    Г-нът би могъл да бъде начисто със себе си, ако отиде на ул. Боряна в украинската амбасада и се запише доброволец във войната срещу руския ...каквото там се казва. И да воюва за своите виждания под чужд флаг. И да бъде любезен да не ангажира децата ни със своите грантови приумици да бъдат пращани да мрат по чужди бойни полета.
    Защото реално г-н Лазаров, скрит зад прашните пердета на ул. Иван Вазов 20, всъщност урежда децата ни да воюват за Украина/ЕС/САЩ.

    Който е узрял да си сложи главата в чужда война - да го направи сам! За пример на останалите. Ей, на - Глиги показа, че го може. Страх ли ви е, Лазаров?

    Именно заради страха и нерешителността настоятелно моля г-н главният редактор да си мери приказките по отношение на националните символи.
    Под това знаме и под този герб прадядо ми - и още стотици хиляди - са воювали за България.

    Срамувам се за Лазаров.
    За Капитал - отдавна.

    Нередност?
  • 2
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872

    До коментар [#1] от "D.r D":

    Браво!

    Нередност?
  • 3
    BBB avatar :-|
    D.r D

    До коментар [#2] от "xte29566872":

    Няма нищо по-просто да обориш опонент, който просто лъже. При това несръчно.
    Какъв Шенген, например, обещава г-н Лазаров?
    ЕС пращи по шевовете от недалновидната политика на брюкселаците, която обещава включване на max на националните инстинкти за самосъхранение още след стотина дни. И кой, мислите, тогава ще се занимава с "общоевропейски политики"? Никой.

    Същото се отнася до празните приказки за влизането на БГ в еврозоната. В момента страната ни има драматично надвишаване по всички Маастрихтските критерии: инфлация, бюджетен дефицит, лихвени проценти.

    Самото споменаване на вечните дъвки Шенген и еврозоната в днешния политически контекст, говори за тотално пропагандно лъгане.
    Просто защото нито една от двете теми вече не е актуална нито за членовете им, нито за стремялите се към членство.

    Когато в претенциозен текст хванеш автора в лъжа, се разпада цялата старателно скърпена пропагандна конструкция.
    Както в текста на г-н главния редактор на Капитал.

    Нередност?
Нов коментар