Как европейското единство може да преживее енергийната криза

Кризите често дават на европейската интеграция силен стимул да продължи напред, както стана по време на пандемията от коронавирус. Сега също има защитници на идеята, че това предизвикателство трябва да доведе до "повече Европа". Но европейските граждани може да са по-малко склонни да правят жертви, отколкото бяха по време на ковид. Освен това в момента фискалният капацитет е много по-ограничен спрямо 2020 г. както заради пандемията, така и поради скочилите цени на енергията.

Неудобната истина е, че някои европейски правителства и институции споделят вината за енергийните трудности на континента. Например германският внос на руски газ се увеличи дори след руското анексиране на Крим през2014 г. Това създава достатъчни възможности да се критикуват европейските елити за техните минали грешки. Но в действителност подобни действия ограничават способността на Брюксел да предложи решения за енергийната криза.

Три основни елемента трябва да бъдат включени в отговора на европейските лидери:

• Първо, те трябва да се фокусират върху постигането на по-добро координиране на политиките сред страните членки, особено що се отнася до стимулиране на пестенето на енергия, финансовата подкрепа за домакинствата и компаниите и намирането на енергийни доставки извън ЕС. Това ще изисква от европейските правителства да покажат готовност за сътрудничество. В началото на лятото Германия призоваваше за солидарност, а в края на лятото обяви извънреден национален енергиен план за 200 млрд. евро, който предизвика недоволство сред страните членки. Действията на Берлин навредиха на доверието сред държавите в ЕС и затрудниха усилията за общи мерки за справяне с кризата.
• Второ, всяка мярка ще трябва да отговаря на критерия за справедливост както в самата страна членка, така и в целия съюз. Иначе доверието ще бъде непоправимо предадено. Например някои може да почувстват, че правят по-големи жертви от други при пестенето на енергия или че техните компании са в неизгодна позиция заради щедрите извънредни планове на по-богатите съседи. Във вътрешен аспект финансовата подкрепа трябва да бъде насочена към най-уязвимите, а в ЕС по-заможните страни трябва да имат едно наум относно негативното възприятие на техните действия. Някакъв вид финансова солидарност в рамките на съюза може да се окаже полезна - но по-скоро под формата на използване на неусвоени пандемични средства, отколкото договарянето на нови фондове.
• Трето, европейските правителства трябва да поемат отговорността за комуникирането със своите граждани. Обвиняването на "европейските елити" може да е частично оправдано, но то не помага за справянето с кризата. Европейските лидери ще трябва да достигнат нови висоти на политическа зрялост, когато обясняват на гласоподавателите, че правенето на известни жертви (като например намаляване на енергийното потребление) е необходимо. Те ще трябва да използват абстрактните понятия за европейско единство и сигурност със същата спешност, както направиха по време на пандемията.