Новият брой:
Служебната президентска република

Глобализацията накъде - след ковид и геополитическата ескалация

Една по-локализирана система може да осигури устойчивост на световната икономика

По-локализирани системи ще спестят проблеми, свързани с транспортирането на стоки през половината земно кълбо и попадането на всякакви трудности
По-локализирани системи ще спестят проблеми, свързани с транспортирането на стоки през половината земно кълбо и попадането на всякакви трудности
По-локализирани системи ще спестят проблеми, свързани с транспортирането на стоки през половината земно кълбо и попадането на всякакви трудности    ©  Reuters
По-локализирани системи ще спестят проблеми, свързани с транспортирането на стоки през половината земно кълбо и попадането на всякакви трудности    ©  Reuters
Рана Форухар, колумнист на Financial Times, в интервю за Harvard Business Review

В глобалната икономика настъпиха промени на фона на ковид-19 и на нарасналото геополитическо напрежение. Веригите за доставки бавно, но сигурно биват реорганизирани, докато компаниите извършват преоценка на своите практики за набиране на ресурси и се целят в по-голяма устойчивост. Но как ще изглежда новата система?


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Рана Форухар, колумнист на Financial Times, в интервю за Harvard Business Review

В глобалната икономика настъпиха промени на фона на ковид-19 и на нарасналото геополитическо напрежение. Веригите за доставки бавно, но сигурно биват реорганизирани, докато компаниите извършват преоценка на своите практики за набиране на ресурси и се целят в по-голяма устойчивост. Но как ще изглежда новата система?

Рана Форухар разглежда този въпрос в новата си книга Homecoming: The Path to Prosperity in a Post-Global World. Тя твърди, че изминалите няколко десетилетия на глобализация са били провал и една нова и по-локализирана икономика може да осигури както издръжливост, така и устойчивост.

Вие казвате, че глобализацията се е провалила. Кои бяха печелившите от тази система?

Бих казала, че неолибералната глобализация се провали. Дефинирам я като идеята, че капиталовите стоки и хората ще пътуват безпроблемно през границите, когато е най-продуктивно за тях да го направят. Това е концепцията, възприета от Международния валутен фонд и Вашингтонския консенсус, и е дефиницията, за която се сещаме, когато мислим за изминалия половин век на глобализация. В действителност тя създаде по-голямо глобално богатство от всякога. Ако погледнете в периода 2003 - 2007 г., това беше пикът на глобалния растеж.

Но докато глобалното богатство нарастваше, в почти всяка страна неравенството също се увеличаваше. И това доведе не само до големи икономически проблеми, но и до популистки политики, които наблюдаваме как се разрастват в САЩ и Европа. Тъкмо се връщам от Италия, където има избран крайнодесен лидер. Виждаме войната в Украйна и национализма в Китай. Има много негативни политически последици, които се свързват с този вид небалансиран растеж.

В книгата си цитирам едно много интересно изследване от звеното за търговия и развитие на ООН, което показва, че истинските печеливши от тази необуздана глобализация са основно големите мултинационални компании и китайската държава. Така че предвид всичко това бих казала, че според мен конвенционалната глобализация се провали. И смятам, че сега махалото се насочва към нещо друго.

Истинските печеливши от необузданата глобализация са основно големите мултинационални компании и китайската държава.

В книгата си говорите колко крехки са станали глобалните вериги за доставка. Защо едни по-локализирани мрежи ще бъдат по-устойчиви?

Като начало имаме близостта. Едно от посланията в моята книга, което наистина се опитвам да популяризирам, е, че мястото има значение - светът не е плосък, светът е неравен. Имаме тези "ефективни" вериги за доставки, които пренасят стоките по света често през едни геополитически трудни райони като Южнокитайско море. Ако нищо не се обърка, това спестява на големите компании много пари. Но когато нещо се обърка - например цунами, някое геополитическо събитие, война, търговска война, студена война, се стига до проблеми. Докато ако имаме по-локализирани системи, няма да имаме такива пречки, свързани с транспортирането на неща през половината земно кълбо и попадането на всякакъв вид трудности.

Много преди пандемията или войната в Украйна компаниите вече започваха да мислят за повече регионални и локални хъбове по различни причини. Една от тях е, че този модел на евтин капитал за евтина работна ръка между САЩ и Азия наистина започна да се изчерпва. Заплатите се вдигаха достатъчно на изток, така че този модел вече няма толкова смисъл, колкото преди.

Освен това започват да се появяват опасения, свързани с околната среда, и компаниите вече са питани: Колко въглероден диоксид изпускате, за да преместите продукта Х до локацията Y? Всичко това стимулира разбирането за устойчивост чрез локализация.

Много преди пандемията или войната в Украйна компаниите вече започваха да мислят за повече регионални и локални хъбове.

Колко локализирани трябва да бъдат веригите за доставки? Трябва ли държавите да станат по-самодостатъчни? А регионите и градовете?

Няма еднозначен отговор. В голяма степен това зависи от страната и от това за коя верига за доставки става въпрос. Разглеждам тази тема през призмата на три различни индустрии - хранителната, текстил и облекло, технологии. При храните може би ще има много по-голяма локализация по много причини, включително промяната в климата. Можем да направим много повече, за да подкрепим малките и местните производители, както и ориентираното към общността земеделие, включително чрез високотехнологични методи като вертикалното фермерство.

За текстилната индустрия смятам, че може да има наистина интересен модел. Една от наистина невероятните истории по време на пандемията, която не получи достатъчно медийно отразяване, е как американската текстилна индустрия на юг се организира и запълни празнината, когато китайските маски свършиха. Тогава веригите за доставки за текстил и облекло се намесиха и до 48 часа спряха да произвеждат тениски и започнаха да правят маски. Това бе възможно, защото ставаше въпрос за група от средни по големина, често семейни компании в рамките на няколко щата, които наистина добре се разбираха и познаваха своите екосистеми.

И накрая нека погледнем технологиите. Ще използвам полупроводниците като очевидния пример. Не мисля, че някой, дори ако е голям поддръжник на неолибералната глобализация, би твърдял, че е добра идея да имаме 92% от най-важния технологичен компонент в света в една малка страна - Тайван, за която в момента се води битка между Китай и САЩ. Никога няма да разбера защо никой не осъзна това по-рано.