На западния фронт е неспокойно

Западът трябва да намали зависимостта си от търговията с автокрациите, а връзките на западни политици с автократични режими трябва да бъдат разследвани

Новата филмова версия по романа на Ерих Мария Ремарк провокира сравнения между Първата световна война и настоящата война между автокрациите и демокрациите
Новата филмова версия по романа на Ерих Мария Ремарк провокира сравнения между Първата световна война и настоящата война между автокрациите и демокрациите
Новата филмова версия по романа на Ерих Мария Ремарк провокира сравнения между Първата световна война и настоящата война между автокрациите и демокрациите    ©  imdb.com
Новата филмова версия по романа на Ерих Мария Ремарк провокира сравнения между Първата световна война и настоящата война между автокрациите и демокрациите    ©  imdb.com
Сергей Гуриев, руски икономист, ректор и професор по икономика в Sciences Po, Париж, в статия за Project Syndicate

Излизането на новата филмова версия по романа на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново" провокира сравнения между Първата световна война и настоящата война между автокрациите и демокрациите. Боевете сега са в Украйна, но, както и през Първата световна война, по-широката война има няколко фронта: енергиен, зърнен и по-малко забелязван Западен фронт. В западните столици подкрепяни от автократите лобисти, помагачи и "разбирачи на Путин" се опитват да подкопаят единството на демократичния свят и да отслабят решимостта му да поддържа санкции срещу Русия и доставки на оръжия за Украйна.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Сергей Гуриев, руски икономист, ректор и професор по икономика в Sciences Po, Париж, в статия за Project Syndicate

Излизането на новата филмова версия по романа на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново" провокира сравнения между Първата световна война и настоящата война между автокрациите и демокрациите. Боевете сега са в Украйна, но, както и през Първата световна война, по-широката война има няколко фронта: енергиен, зърнен и по-малко забелязван Западен фронт. В западните столици подкрепяни от автократите лобисти, помагачи и "разбирачи на Путин" се опитват да подкопаят единството на демократичния свят и да отслабят решимостта му да поддържа санкции срещу Русия и доставки на оръжия за Украйна.

Наистина няма нищо ново в това автократичните правителства да се намесват в западната политика. Най-известният и най-добре документиран епизод е намесата на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. Но това беше само един от многото примери. Както научихме миналия месец, Китай се намеси в разследването на правителството на САЩ за измами и рекет от страна на китайската компания Huawei, като отприщи ботове в социалните медии за разпространение на дезинформация в навечерието на междинните избори в САЩ.

Докато руският президент Владимир Путин нагло нарушава международното право на украинския фронт, неговите лобисти в западните столици действат по скрити начини. Така сега функционират повечето недемократични режими. Изчезнаха военните униформи на тираните от ХХ век. Днешните автократи носят бизнес костюми и се преструват на демократи и това е достатъчно, за да им осигури достъп до срещи на високо ниво в Давос или на Г-20, където те активно набират бивши западни политици, адвокати, консултанти по връзки с обществеността и тинк-танкове да представляват интересите им на Запад, за да продължат да получават капитали и технологии.

Каквито и да са слабостите на западните демокрации, те продължават да владеят мека сила, за която автократичните им конкуренти могат само да мечтаят.

Разбира се, не липсват основателни критики за това как функционират САЩ и Европа. Но те сами по себе си са продукт на свободата на пресата и политическата опозиция, каквито има само в демокрациите. А и действията говорят повече от думите: имигранти от цял свят се стремят към Европа или Америка, докато малцина са избират Русия или Китай. Това разграничение подчертава важен факт: каквито и да са слабостите на западните демокрации, те продължават да владеят мека сила, за която автократичните им конкуренти могат само да мечтаят. Ето защо съвременните диктатори се правят на демократи.

Първата стъпка към посрещането на заплахата на Западния фронт е да признаем проблема. Доскоро западните политици, които подкрепяха Путин, не плащаха никаква репутационна цена. И въпреки че повечето сега се чувстват длъжни да кажат, че са против войната, те продължават да твърдят, че санкциите трябва да бъдат премахнати. Връзките на тези политици с автократичните режими трябва да бъдат разследвани. И ако действат в сива зона от името на автократите, трябва да бъдат заклеймени и трябва да се напишат закони, за да се затворят тези канали за влияние.

Съвременните автократи се опитват да използват скрита намеса, за да се защитят от санкции.

Второ, Западът трябва да намали зависимостта си от търговията с автокрациите. За щастие това вече започна с тласъка към friend-shoring (преместване на производства и бизнеси на приятелски територии - бел. ред.) - концепция, която е по-стабилна икономически, отколкото смятат критиците й, като се има предвид, че цената на войната може лесно да надхвърли незначителните печалби от търговията с автокрациите.

И накрая, Западът трябва да обърне повече внимание на проникването на автократите в международните организации. Не е нужно да търсите далеч, за да видите защо това е проблем. От 2021 г. Интерпол се управлява от генерал от ОАЕ, който достоверно е обвинен в извършване на изтезания. Членството на Унгария в ЕС значително забави ембаргото върху руския петрол, а членството на Турция в НАТО заплаши да провали кандидатурите на Финландия и Швеция за алианса.

Съвременните автократи се опитват да използват скрита намеса, за да се защитят от санкции. Демокрациите трябва да им се противопоставят. Само защото е тихо, не означава, че няма война.

Все още няма коментари
Нов коментар