Новият брой:
Служебната президентска република

Инфлацията от 70-те: на какво ни учи историята

Какви са приликите и разликите между сегашното поскъпване и скока в цените преди 50 години

В репортаж от архива на ARD само парите в марки са различни
В репортаж от архива на ARD само парите в марки са различни
В репортаж от архива на ARD само парите в марки са различни    ©  Shutterstock
В репортаж от архива на ARD само парите в марки са различни    ©  Shutterstock
Deutsche Welle за приликите и разликите между сегашното поскъпване и скока в цените преди 50 години

"Плащате ли по-високи сметки за отопление", пита телевизионният репортер германка на входа на дома ѝ. Тя изважда от джоба си известие от пощата и казва: "Досега плащахме 40 марки на месец, а отсега нататък ще плащаме 80 марки. Това е двойно повече."


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Deutsche Welle за приликите и разликите между сегашното поскъпване и скока в цените преди 50 години

"Плащате ли по-високи сметки за отопление", пита телевизионният репортер германка на входа на дома ѝ. Тя изважда от джоба си известие от пощата и казва: "Досега плащахме 40 марки на месец, а отсега нататък ще плащаме 80 марки. Това е двойно повече."

Единствено различната валута подсказва, че става въпрос за телевизионен репортаж от архива на ARD. И следното изказване спокойно би могло да бъде направено от настоящия германски канцлер Олаф Шолц: "Енергийната криза засяга всички страни от западния свят." Но тези думи са на бившия канцлер Вили Бранд, също социалдемократ, с които той насърчава германците за "неделя без коли" през ноември 1973 година. (Тогава страните от ОПЕК решават да вдигнат цената на петрола със 70% и налагат петролно ембарго за развитите западните пазари.)

Исторически паралели

За професора по икономика Петер Тилман от университета в Гисен паралелите между 70-те години и днешната ситуация са очевидни: "Тогава петролът поскъпна четири пъти, а сега също има силно увеличение на цените, особено на газа. И тогава, и днес ценовият шок се наблюдава в целия свят."

Еберхард Фламер има все още ясен спомен за петролната криза и ценовия скок. По това време той е на 20 години и току-що е завършил стажа си в банка. За няколко дни цената на бензиностанцията се удвоява до над една марка. Той изравя от спомените си и друга информация - цената на литър нафта за отопление тогава е скочила от 10 на цели 60 пфенига. И много хора били принудени да изключат отоплението.

Обществото реагирало предизвикателно: "Петролните богове в Близкия изток се превърнаха във врагове. Нека си ядат и пият петрола, ние повече няма да им го искаме." Така Фламер описва настроенията по онова време. Следващите седмици и месеци ще покажат дали германското общество ще отвърне и днес по подобен начин на настоящата криза.

Уроците, които централните банки научиха

Тогава скачащите цени на енергията доведоха до нови рекордни нива на инфлацията. През декември 1973 г. цените нарастват със 79% - точно толкова, колкото и миналия месец. Както тогава, така и сега икономическата логика повелява при рязко покачване на цените централните банки да спират ръста на инфлацията чрез вдигане на лихвените проценти. По въпроса кога точно е подходящият момент за това и с колко да бъде увеличен лихвеният процент мненията винаги са се различавали.

Завръщането на масовата безработица изглежда изключено и това е успокоително.

Експертът Петер Тилман вижда предимствата на настоящата ситуация именно в натрупания исторически опит. По онова време, казва той, в Съединените щати и Европа стана ясно, че прекалено колебливият подход само би довел до още по-големи проблеми. "Поне американският Федерален резерв си взе поука", казва Тилман. Той настоява за решителни действия и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Миналата седмица регулаторите във Франкфурт взеха решение за най-голямото увеличение на лихвения процент в досегашната си история. Основният лихвен процент се покачи с 0.75 процентни пункта до 1.25 процента.

Връща ли се масовата безработица

Повишаването на лихвените проценти обаче е отрова за икономическото развитие и може да доведе до ръст в равнището на безработица. Точно това се случило преди около 50 години, когато броят на безработните нараснал от 273 000 (1973 г.) до 1.1 милиона (1975 г.) за изключително кратко време.

Но именно тук се крие и най-голямата разлика. Вместо съкращения на персонала днес основните проблеми са демографските промени и недостигът на квалифицирани работници. Най-добрият пример за това е бившият стажант в банка Еберхард Фламер, който от десетилетия управлява компания за доставки за автомобилната индустрия с 1300 служители по цял свят. През последните години той е положил много усилия за обучение и повишаване на квалификацията на работещите нея.

Завръщането на масовата безработица изглежда изключено и това е успокоително. Но ще остане ли инфлацията наш спътник за по-дълго време? "Криза, която е едва в своето начало, не бива да се подценява." Тези думи на Вили Бранд вероятно също днес могат да бъдат повторени дословно от Олаф Шолц.

Все още няма коментари
Нов коментар