Фронтът в Украйна: Не е начало на Трета световна война, а краят на Втората

В крайна сметка преговори за това - реално, а не като художествена измислица, са се водели още през 1940 г., но великият фюрер не се спазари с великия вожд по въпроса за териториите - Сталин според него искал твърде много. Това е и причината Сталин да се окаже в неестествен за него съюз с враговете на нацистите.

Присъединяването на СССР към Оста щеше да е катастрофа за човечеството. Хитлер и Сталин с помощта на Италия, Япония и по-малки сателити можеха да постигнат фантастични военни успехи, да превземат цяла Европа, включително Британските острови, и да напреднат в Азия и Северна Африка. Все пак щяха да загубят от Америка и дори преди това вероятно щяха да се сбият помежду си, но войната щеше да продължи още по-дълго, щеше да има неизмеримо повече жертви и щеше да отнеме десетилетия, за да се излекуват раните.

Втората световна война (ВСВ) беше особена война. За разлика от Първата и вероятно повечето войни в историята, тя не се водеше за завладяване на конкретни територии или за излаз на море. И не за освобождаване на една страна от колониална зависимост от друга. Войната се водеше за свободата на човека, срещу диктатурата и агресията, за това човекът да стане по-важен от държавата. Това беше война на демокрацията срещу тоталитаризма.

Ако нацистката коалиция беше победила, нямаше да е свят с различни граници, както след повечето войни - щеше да е съвсем друг свят. И светът, който даде Шекспир и Чехов, Моцарт и Чайковски, в който има Париж и Лондон, Прага и Берлин (да, предвоенен Берлин беше еманация на свободата и разнообразието) - този свят щеше да изчезне завинаги.

Тази война не можеше да завърши по никакъв друг начин освен с пълното поражение на една от страните. Противостоящите сили в нея не можеха да съжителстват на една и съща планета.

Но ето че днес, в сегашната война, е абсолютно същото. Просто мястото на унищожения тогава нацистки режим беше заето от нашата страна или по-точно нашата държава. Единственото нещо, което все още го няма в Русия, е безумният антисемитизъм на Хитлер, който отразява неговата патологична личност. Всичко останало е налице.

Както и тогава - същата неимоверна жестокост. След като срещу вражеската армия не се получава, тогава ще е срещу мирното население. Просто от злоба, но и с надеждата, че в ужаса си то ще принуди правителството си да капитулира. Хитлер действаше по същия начин, хвърляйки бомби над британските градове. И тогава нацистите казаха, че британското правителство може да сложи край на страданието на хората - просто трябва да приеме справедливите искания на Германия. И днес Песков буквално повтаря тези думи, само заменяйки Германия с Русия, а британското правителство с украинското.

Село Бортничи в Киевска област в четвъртък, когато Русия отново изстреля десетки ракети срещу граждански цели в Украйна. Източник: Telegram

Отново се отказва правото на съществуване на цели държави и народи. Няма украински народ - той е само част (недоразвита) от руския. И няма език, и никога не е имало държава, докато Ленин не я е измислил. Така че не трябва да го има. Както според Молотов беше и Полша. Вярно, с Полша сбърка - не загина! И отново "не ни оставиха друг избор". Така каза Хитлер, когато нападна Полша, така каза и Путин, когато нападна Украйна.

Във филмите на ужасите и всякакви блокбастъри в критични моменти от добре изглеждащото лице на чудовището започва да пада всичко човешко и то се появява в истинския си вид. Така и нашето родно чудовище - държавата на Путин и тези, които я олицетворяват, все повече се доближава до тази на Хитлер. И на Сталин, разбира се.

Вече пресъздават или пионерите, или Хитлерюгенд - промиването на мозъци трябва да започне от детската градина! Руснаците все още не са божествена нация, но очевидно превъзхождат всички останали. Дори тяхната хромозома е специална, не е като на другите.

Отново лица като в "Обикновен фашизъм" на Михаил Ром: Небензя, Суровикин. Пак назначават врагове на народа, воюват срещу националните предатели (директен цитат от Хитлер) с неправилното изкуство и неправилните книги. И отново твоето основно предназначение е да умреш за Родината. За живота не става въпрос. И пак ти си й длъжник, а нейният дълг към теб не съществува.

И отново всемогъществото на тайните служби, репресиите, страхът. Отново фарс вместо съдебен процес. И лицемерието, което пронизва всичко и всички.

Казват, че Русия няма съюзници в тази война. Това не е съвсем вярно. Никой наистина не иска да воюва заедно с Русия - защо да се замесва в такъв безумен проект? Но тя има идеологически съюзници. Иранските аятоласи, Мадуро, Ким Чен Ун и в много отношения Китай. И нищо че някои от тях са радикални ислямисти, а нашите се кълнат в православието (някои дори се научиха с коя ръка да се кръстят). Това са дреболии. Както навремето Сталин изпитваше симпатии към Хитлер, виждайки в него човек от същата кръв като себе си, така и диктаторите от целия свят са готови явно или тайно да се идентифицират с Путин. Тъй като го виждат като герой и мечтаят за същото като него, феновете на диктатурите във всички, включително доста демократични страни, са хора, за които войнишката система е идеалът за обществен ред. Всички те са обединени от ненавистта си към свободата и убедеността в правото на демиурзи да решават съдбите на хората, в нищожността на човека и народите. Обединява ги мечтата за реда, на който всички ще се подчиняват. Всъщност това е фашизъм. Същият, който изглеждаше унищожен през 1945 г.

Това е същата Втора световна война, нейната последна част.

Победата на коалицията на демокрациите над Хитлер попречи на другаря Сталин да довърши оформилия се фашистки режим в СССР - почти успя, но не напълно. Духът на свободата, който победителите донесоха със себе си, му попречи - не напразно ги мразеше толкова много. Възпрепятства го реториката, с която Хитлер беше смазан: "Един войник марширува в името на живота." Хората, които се надяваха на освобождение, пречеха - помните ли слуховете за разпускането на колхозите? И тогава другарят Сталин умря и фашизмът остана недовършен. Въпреки че страната продължава да бъде диктатура при неговите наследници, тя вече не приличаше на Германия на Хитлер или на днешната Северна Корея.

И сега - с нови сили. Западът отново им изглеждаше слаб и нерешителен, а и успяха да промият мозъците на хората не по-зле от Гьобелс навремето. Освен това за разлика от Хитлер нищо не се получава в икономиката и социалната сфера, а войната ще отпише всички провали. Така че трябва да се воюва.

Ако Путин победи, той няма да спре. Както Хитлер не спря със Судетите и Австрия. Подобно на онази война и тази е за унищожаване на демокрацията и свободата на земята. Това е същата Втора световна война, нейната последна част.

Тогава много хора разбраха "какво сега е сложено на кантара" - Чърчил обеща да им "пречупи гръбнака" и удържа на думата си. Изходът от войната зависи от същото - дали хората разбират това и сега.