Икономическите проспекти на България в неизвестното, което предстои

В низходящата фаза на цикъла

Самият Кондратиев приживе е изследвал три такива цикъла, започващи от края на XVIII век след Френската революция. Ако следваме с всички условности неговата логика, то сега би трябвало да се намираме в петия Кондратиев цикъл, започнал през 1990 г с мощна кредитна експазия. По-точно, в неговата низходяща фаза, вероятно започнала в периода между 2008 г и 2020 г (Голямата рецесия и Голямата (пандемична) депресия) и която ще продължи до 40-те години на нашия век. Това е период, наситен с ключови геополитически събития като войната на Русия с Украйна и политико-икономическия сблъсък между Китай и САЩ. Наблюдаваме и големи технологични пробиви в областите на медицината (скоростта, с която беше въведена нова ваксина е показателна), биотехнологиите, дигитализацията на икономиката и нашия живот, възобновяемите енергийни източници. Всички те разтърсват изоснови сегашните икономически, социално-психологически и дори политически модели и изострят геополитическото противоборство.

За да бъде нашият поглед в неизвестността с една идея по-ясен, отколкото през кристална топка, може би е редно да си спомним какво се случи в света в низходящата фаза на предния цикъл - с разбирането, че нищо не се повтаря по същия начин. Както сега имаше карбонов шок от цената на горивата (1973) след война (Израел - Сирия & Египет). Последваха висока инфлация, бюджетни дефицити и фундаментални геополитически размествания - дори само в рамките на една година. През 1979 г започна неоконсервативната вълна на Тачър; сближаването на САЩ и Китай; ислямската революция в Иран; началото на края на СССР с нахлуването в Афганистан; паневропейската демокрация с откриване на европейския парламент. Настъпи ерата на рейгъномиката с консервативните политики на бюджетна консолидация, деконцентрация и децентрализация. Защитата на общовешките ценности, опазването на световния мир и предотвратяването на ядрена война започват да доминират постепенно международния политически дневен ред. Този цикъл на Кондратиев приключва с идването на нов лидер начело на СССР, който започва политиката на разведряване и мир, а с това обезмисля и съществуването на самия СССР. В рамките на този цикъл е поставено началото на Интернет, който ще е в основата на бурния растеж в следващата възходяща фаза на цикъла.

Ако има историческа логика, то най-вероятно навлизаме в епохата на рестриктивната фискална и монетарна политика, справяне с високата инфлация, вероятно икономическа рецесия. Западът отново води война с Русия на два основни фронта - в енергетиката, където се опитва да пресуши кранчето на Путин, и в оръжията, с които въоръжава Украйна, за да обезсмисли режима на Путин, както го направи със СССР. По същата логика би следвало в низходящата фаза да видим загубата на Русия във войната и краха на Путиновия режим. Но низходящата фаза няма да завърши, преди да стане ясен изходът от геополитическото противоборство между САЩ и Китайи съдбата на Тайван. Едва тогава ще има отново условия за глобално сътрудничество и развитие. И спокойни за своите инвестиции инвеститори, които да тласнат света в нова траектория на развитие в следващия цикъл.

Какви уроци можем да изведем за България?

На първо място, както и в предходната низходяща фаза,България води двойствена политика. Политически е в един блок на ценности, а икономически се опитва да играе с другия блок. Тогава бяхме уж верни политически на СССР и социализма, но същевременно изнасяхме капитали на Запад в задгранични дружества, крадяхме технологии и фалирахме държавата с тежки заеми от западни банки. Сега обратно, политически сме уж в Западния блок (ЕС и НАТО), но нашите държавници постоянно тласкат България в геополитическата и икономическата орбита на Русия чрез поддържане на зависимости от Кремъл в енергетиката, отбраната и сигурността. А тази амбивалентност, както се казва в пословицата за двата стола, пак може да ни събори на земята, както стана през 1944 и 1989 г.

Както се казва в пословицата за двата стола, двойнствената политика пак може да ни събори на земята, както стана през 1944 и 1989 г.

А България има всички предпоставки да върви напред.

В кракосрочен план българската икономика се справя отлично в условията на война близко до нашите граници и висока инфлация, индуцирана основно от нея. България е сред най-големите европейски производители и износители на три от най-важните военновременни стоки: електричество, зърно и оръжия. Нашата индустрия отбеляза един от най-големите ръстове в Европа през 2022 г. Въпреки всички политически заклинания у нас, макроикономическите ни параметри са сред най-добрите в ЕС. И то не само по отношение на втория най-нисък външен дълг и едни от най-ниските лихви в ЕС, а дори по отношение на "проблема" за растящия бюджетен дефицит - като вероятно пак ще завършим годината под маастрихтския праг от 3%.

В средносрочен план България има всички възможности да стане атракция за преструктуриращите се световни вериги за доставки. Германия е най-важният ни търговски партньор, а сме сред много малкото държави с положително икономическо салдо с нея. Това означава, че Германия - която стои в края на повечето вериги на стойността в Европа - ще продължи да разчита на България за устойчивостта на тези вериги във време на усложнени отношения с Китай и Русия. И не само Германия - България може да бъде атракция за всеки предислоциращ се инвеститор, търсещ дестинация за съкращаване на своите разходи. Да, много често заплатите в техните фабрики не са високи, но осигуряват заетост, подобрение на уменията на нашата работна сила, по-добър стандарт. Така отварят нови възможности за българите у нас, вместо емиграция в чужбина. Същото важи не само за индустрията, но и за IT сектора, за аутсорсинг бизнесите и др.

Задачата в дългосрочен план Как да станем развита държава е задачата ни в дългосрочен план. И това е преди всичко задачата как да създаваме, развиваме и задържаме нашия човешки капитал. Защото няма богата държава без високоразвит човешки капитал. Няма как да се произвежда висока добавена стойност без умни хора. Те и само те могат да създават ноу-хау, брандове, успешни маркетинг решения, с които да се придвижваме нагоре по веригата на стойността до крайния клиент. А правителство от такива умни хора ще знае с какво и как да замени сегашния инвестиционен бранд на България като страна на евтиния труд, ишлемето и "втория начин".

Няма как да се произвежда висока добавена стойност без умни хора.

Вероятно същите умни хора първо трябва да търсят единение помежду си, за да намерят заедно няколко ключови решения. Как да ограничат възможностите на рентиерската икономика между политици и бизнесмени? Как да привлекат ресурсите и влиянието на ЕС за решителна реформа в съдебната система и медиите? Как да използват НАТО и западните служби за прекъсване на зловредното външно влияние? Как да разширят общността на хората, които искат края на кремълското подмолно влияние у нас? Еврозоната и Шенген са само средства за по-лесно достигане на целта - превръщане на България в място, което да привлича българите със своите възможности. А защо само българите?

Войната в Украйна ни дава този исторически шанс.