Харари: Новите империи се основават на потока от данни от целия свят

Информацията става ключова за всички индустрии, казва известният историк във видеоподкаст на тема "Адаптиране към промяната в един ускоряващ се свят"

Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Границите не минават задължително само между държави и континенти, често те минават през квартали. Може да живеете в един квартал и да имате едно бъдеще, а на разстояние около 500 метра да има напълно различен свят с напълно различно бъдеще.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Границите не минават задължително само между държави и континенти, често те минават през квартали. Може да живеете в един квартал и да имате едно бъдеще, а на разстояние около 500 метра да има напълно различен свят с напълно различно бъдеще.

Опасността идва с това, ако печелившите стават все по-малко. Например когато няколко корпорации доминират не само в тяхната индустрия, но и във всички индустрии. Досега преобладаваше мисленето, че ако някоя компания е специализирана, да кажем - в компютрите, то тези в автомобилостроенето или текстилната индустрия са в съвсем различни сектори. И когато някоя стане прекомерно голяма в автомобилния бранш, това не засяга текстилния.

Но това вече не е така. Информацията става ключова за всички индустрии. Дори в текстилната най-важното днес не е текстилът, не са машините, които шият ризите, не са работниците зад тях. Най-важното е информацията за купувачите: за това какво искат, какво харесват, какъв е следващият тренд в модата и т.н. И ако сте най-отгоре в световната икономика на информацията, ще можете да изтласкате всички конкурентите от текстилната индустрия.

Сега сме свидетели на точно този вид концентрация, невиждана досега. И в същото време - в завръщането към географското и национално равнище можем видим очертанията на нов вид империализъм или колониализъм. Той е подобен на този от XIX век или по-рано, но с нов вид колонизатори и империи, основани на притежанието на данни. В предишните времена провинциите доставяха суровини на имперския хъб, а той предоставяше усъвършенствани технологии. Например Бразилия доставя гума, но Детройт прави колите.

Свидетели сме на нов вид концентрация, невиждана досега.

Сега информацията, изкуственият интелект (ИИ)т и данните са най-важни и ние виждаме появата на вид data колониализъм, в който потокът на данните от целия свят се концентрира в няколко места, които произвеждат ключовите технологии и ги пращат обратно. Ако погледнем големите световни технологични компании, те са базирани в две места - в САЩ и Китай.

Нямам представа как би изглеждал пазарът на труда през 2040 - 2050 г. - не само кои биха били най-важните индустрии, но и най-важните умения. Може би големите технологични компании ще контролират всичко, но вероятно няма да се нуждаят вече от хора, които кодират, защото това ще го прави изкуственият интелект.

Въпросът не е за или против технологиите - те могат да правят много добри неща. Мисля, че ключово е да ги използваме за нашите цели, а не да бъдем използвани от тях за техните цели.

И когато става въпрос за вредите, които социалните медии например нанасят на демокрацията и обществата, искам да внеса нотка на оптимизъм. Имам предвид, че не социалните медии са проблемът, а специфичният бизнес модел, който технологичните гиганти прилагат. Той се базира на отвличане нашето внимание и контрол върху него, така че да ни държи колкото е възможно по-дълго в платформите. Изглежда като най-големия социален експеримент в историята на човечеството - как да държат хората залепени към техните платформи. И са открили, че най-лесният начин за това е да натиснеш определени бутони в човешката психика - на омразата, на гнева и на страха. Ако видите две заглавия - едното относително спокойно, за някакво по-обикновено събитие, а другото предупреждава, че ако даден политик или партия спечелят изборите, ще разрушат страната - почти неустоим рефлекс, особено ако вече мразиш този политик, е да кликнеш върху второто заглавие. Това е нещо като надпревара във въоръжаването за дефицитната стока на нашето внимание и начинът да я получиш е да натиснеш бутоните на страха, омразата и гнева. И това, което трябва да се направи, е да се промени този бизнес модел.

Няма нищо лошо в технологията, която свързва хората, стига да приложението й да е почтено. И аз съм оптимист в това отношение, защото този въпрос в крайна сметка е политически. Проблемът е, че все още не е станал политически.

Няма нищо лошо в технологията, която свързва хората, стига да приложението й да е почтено.

Дългосрочно трябва да се опитаме да си представим по-различна система и набор от ценности, защото традиционният капитализъм ни отведе толкова далеч, че сега виждаме неговите ограничения и проблемите, които поражда. Но нямаме време. Особено ако мислите за екологичните проблеми, ще трябва да ги решаваме с капитализма, твърде късно е за нещо друго. Бих предложил число - 2 процента от глобалния БВП, за развитие на нови, приятелски за околната среда технологии и за изграждане на екологична инфраструктура. Поне според мнението на експерти това би било достатъчно. Ако искате да говорите за 20 процента, забравете, това никога няма да се случи. Но 2% е дял, който капиталистическата система и политиците могат да приемат.

Политиците знаят как да насочат 2 процента от ресурсите от точка А към точка Б. Просто трябва да ги фокусираме върху това.

Все още няма коментари
Нов коментар