Внушават ни да преглъщаме кариеризма, посредствеността и упадъка на нравите

Ако приемем политиката за игра, възможно ли е обществото да не е винаги изиграно? Има ли изход от този порочен кръг?

Трябва да се мисли за политиката като процес, който е надличностен, надродов, надсемеен. Виждам, че това в съвременна еснафска България е много трудно. Всичко се чете през призмата на еснафския успех и материалното благополучие. Някак трудно ще се намери тук разговор за това какво прави живота на едно място по-качествен. От другата страна на дебелашкото еснафство седят политическите демагози на уж новия консерватизъм, които искат от нас да бъдем първо свръхангажирани с колективната идентичност (най-често национална или религиозна), която ще ни върне в топлото лоно на естествените човешки взаимоотношения (най-често родово-патриархалното насилие и подчинението на някой бащица), а после да мислим за своите индивидуални качества и потребности.

Политиката е процес, в който се решават най-сложните въпроси в едно общество и, разбира се, често пъти е грозно да се наблюдава как едни интереси започват да доминират над други.