Как да привнесем човешки ценности в изкуствения интелект

Разбира се, скорошни открития, като например почти човешките текстове, произведени отChatGPT на компаниятаOpenAI, осветлиха някои измерения от огромния потенциал на изкуствения интелект. Но остава невъзможно да се предвидят всички начини, по които той ще промени човешкия живот и цивилизация.

Тази неизвестност не е нещо ново. Дори когато осъзнаваме трансформиращия потенциал на една технология, формата на трансформацията често ни изненадва. Например социалните медии първоначално бяха възприемани като иновация, която ще заздрави демокрацията, но направиха далеч повече за дестабилизирането й, като улесниха разпространяването на невярна информация. Може да се предположи, че изкуственият интелект ще бъде използван по подобен начин.

Ние дори не разбираме напълно начина, по който тази технология функционира. Погледнете т.нар. модел на "Черната кутия" - в повечето случаи знаем какво влиза и какво излиза, но не знаем какво се случва междувременно. Два допълнителни риска са злоупотребата с лични данни и унищожаването на работни места. Според бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър изкуственият интелект може да подкопае човешката изобретателност и визия, когато информацията "затрупа" разума. Някои се опасяват, че всичко това ще доведе до унищожаване на човечеството.

Когато залозите са толкова високи, бъдещето на технологията не може да бъде оставено на онези, които разработват изкуствения интелект, да не говорим на технологичните директори. Макар тежките регулации да не са решение, сегашният регулаторен вакуум трябва да бъде запълнен. Този процес изисква онова широко глобално сътрудничество, което все повече оформя усилията за борбата с климатичните промени.

Всъщност климатичните промени предлагат полезна аналогия с изкуствения интелект - далеч по-полезна, отколкото често споменаваното ядрено сравнение. Съществуването на ядрените оръжия може да засегне хората индиректно чрез геополитическите развития, но технологията не е приспособление от нашия личен или професионален живот. Докато климатичните промени, както и изкуственият интелект, засягат всички, а действията по ограничаването им може да поставят дадена страна в неизгодна позиция.

В момента надпреварата за доминация над изкуствения интелект е ключов елемент от съперничеството между САЩ и Китай. Ако някоя държава наложи ограничения на своята индустрия, рискува да позволи на другата страната да излезе напред. Затова както при намаляването на емисиите е необходим съвместен подход. Правителствата заедно с други важни обществени играчи трябва да работят заедно, за да изработят и въведат "мантинели" за иновациите в частния сектор.

Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Ограниченият консенсус как да подходим към изкуствения интелект доведе до миш-маш от регулации. Опитите да се изгради общ подход на международните форуми е затруднен от боричканията за влияние на основните сили и от липсата на орган за налагането на мерките.

Има обаче някои обещаващи новини. ЕС работи по изготвянето на амбициозен инструмент на базата на ясни принципи, който да въведе хармонизирани правила за изкуствения интелект. Законопроектът, който се очаква да бъде финализиран тази година, цели да улесни разработването на изкуствения интелект в ЕС, като същевременно гарантира, че технологията "работи за хората и е сила за доброто на обществото". Той представлява онзи общ подход към регулациите, който до този момент липсва.

Не трябва да ни изненадва, че ЕС се проявява като първенец в регулирането на изкуствения интелект. Съюзът и друг път е поемал водеща роля за разработването на регулаторни рамки в ключови области. Например европейското законодателство за защита на данните доведе до подобни действия и на други места.

Но напредъкът в глобалните регулации за изкуствения интелект ще бъде невъзможен без САЩ. И въпреки техният споделен ангажимент с ЕС за развиването на "надежден изкуствен интелект", САЩ преди всичко се стремят към върховенство в сектора. За тази цел те не само опитват да стимулират индустрията си, включително чрез минимални регулации, а пробват да спънат потенциала на Китай.

Освен че отваря пътя за появата на рискове, свързани с изкуствения интелект, това технологично съперничество има очевидни геополитически проявления. Например огромната роля на Тайван в глобалната индустрия за полупроводници му дава предимство, но също така може да постави още една мишена на гърба му.

Отне над три десетилетия, докато осъзнаването на проблема с климатичните промени се превърне в реални действия, и ние все още не правим достатъчно по въпроса. Предвид напредъка на технологичните иновации не може да си позволим да следваме подобен подход спрямо изкуствения интелект. Освен ако не действаме веднага, за да гарантираме, че разработването на технологията се базира на принципи, в чиято основа са хората, почти сигурно ще съжаляваме. И както при климатичните промени вероятно ще се разкайваме за нашето бездействие много по-рано, отколкото предполагаме.