Стратегия за двойна употреба: Как визията на служебния кабинет може да взриви енергетиката

Одобрената от служебното правителство енергийна стратегия до 2053 г. има за цел само да оправдае запазването на въглищните ТЕЦ и плана за нови блокове в АЕЦ "Козлодуй"

Президентът Румен Радев лично представи спорната визия за енергетиката
Президентът Румен Радев лично представи спорната визия за енергетиката
Президентът Румен Радев лично представи спорната визия за енергетиката    ©  Надежда Чипева
Президентът Румен Радев лично представи спорната визия за енергетиката    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Одобрената от служебното правителство енергийна стратегия до 2053 г. е пълна с противоречиви и дори неверни факти
  • Целта е само една - да се създаде алиби за предоговарянето на Плана за възстановяване
  • Това поставя България под риск да изгуби конкурентоспособността си в региона

Когато Бойко Борисов трябваше да изпълни обещанието си към Владимир Путин и да построи "Турски поток" през България, в края на 2018 г. парламентът по спешност промени енергийната стратегия на страната до 2020 г. и без никакъв реален анализ или обсъждане записа там, че е крайно необходимо да се изгради газопровод от турската до сръбската граница. Именно това послужи като алиби на "Булгартрансгаз" да похарчи близо 3 млрд. лв. за тръбата, която се ползва само от "Газпром" и увеличава зависимостта от Русия.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Одобрената от служебното правителство енергийна стратегия до 2053 г. е пълна с противоречиви и дори неверни факти
  • Целта е само една - да се създаде алиби за предоговарянето на Плана за възстановяване
  • Това поставя България под риск да изгуби конкурентоспособността си в региона

Когато Бойко Борисов трябваше да изпълни обещанието си към Владимир Путин и да построи "Турски поток" през България, в края на 2018 г. парламентът по спешност промени енергийната стратегия на страната до 2020 г. и без никакъв реален анализ или обсъждане записа там, че е крайно необходимо да се изгради газопровод от турската до сръбската граница. Именно това послужи като алиби на "Булгартрансгаз" да похарчи близо 3 млрд. лв. за тръбата, която се ползва само от "Газпром" и увеличава зависимостта от Русия.

Същият сценарий се разиграва и сега с представената от служебния кабинет на Румен Радев нова енергийна стратегия на страната с хоризонт до 2053 г. Тя има една основна цел - да оправдае гласуваните по-рано решения на парламента да се отвори за преговори с ЕК Планът за възстановяване, за да се иска отпадане на задължението за намаляване на въглеродните емисии, и да се задвижи изграждането на нови ядрени блокове в "Козлодуй" по американска технология. На това му се казва "Да ушиеш балтон за копчето".

Основната част от въпросната визия за енергетиката обяснява как България не може да се справи без въглищните си централи и как не трябва да се изпълнява заложеното в плана изискване за намаляване на CO2 емисиите с 40% до 2026 г. Направено е дори епохалното твърдение, че ако това се случи, цените на тока в Европа ще се повишат с цели 17%, нищо че нашите мощности са пренебрежими на общия фон. А всъщност този въпрос въобще няма никакво място в една 30-годишна стратегия за сектора, но очевидно целите са били други.

В същото време в стратегията няма анализ на инвестиционните разходи, няма дългосрочни прогнози за цените на електроенергията, няма икономически анализи, които да оправят или отхвърлят една или друга технология. Липсват каквито и да е предложения за модернизация като умни мрежи, нет метеринг, децентрализирано производство, енергийни кооперативи и т.н.

Бързам, няма време

Тъй като съвсем ясно вървим към нови парламентарни избори и на депутатите реално им остават само още няколко работни дни, приемането на 30-годишната стратегия върви по-най бързата писта. На 17 януари президентът Радев, назначеният от него премиер Гълъб Донев и енергийният министър Росен Христов представиха на официално събитие документа и нагласата беше, че той ще се подложи на обществено обсъждане, така че да се чуят мненията на всички засегнати страни - самите енергийни дружества, инвеститорите, НПО, екозащитниците, политическите партии, граждани и т.н. Вместо това обаче още на следващия ден (18 януари) стратегията тайно бе одобрена от Министерския съвет, след като не присъстваше в публикувания същия ден дневен ред.

Очакванията са до дни стратегията да бъде одобрена и от Народното събрание, с което формално ще влезе в сила.

Реално погледнато България наистина има нужда от адекватна дългосрочна стратегия особено в ерата на зеления преход и при остаряващи базови мощности, но планът на Радев не дава такива решения. А ако се инвестират пари в грешни проекти и не се правят реформи, енергетиката и икономиката на страната много скоро ще се окажат неконкурентоспособни.

Кой всъщност е написал стратегията?

При представянето на визията за българската енергетика не стана ясно, кой точно е участвал в нейното разработване. Всъщност официален документ все още не е публикуван, но "Капитал" разполага с него. Ясно се вижда, че голяма част от информацията е копирана от външни анализи, често неточно. В документа дори има копирана от текст на "Капитал" таблица, без да е посочен източник - тази за износ на електроенергия.

Един от източниците на информация за стратегията например е доклад на консултантската компания Compass Lexecon, поръчан от Американската търговска камара в България. От него са копирани, отново без да е цитирано, графики, но не и съответните изводи. В доклада ясно е посочено, че за да постигне България желаното редуциране на емисии до 2030 г. (с 40% спрямо 2019 г.) ще има нужда от минимум 11 гигавата ВЕИ и 2 гигавата батерии. В плана на служебния кабинет обаче числата са намалени до 9 и гигавата ВЕИ и 600 мегавата батерии, което коренно изкривява всички останали сметки.

Ето и друг пример: в енергийната визия на служения кабинет се споменава, че "при изпълнение на ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии до 2026 г. в сравнение с тези, които са емитирани през 2019 г., се създава сериозен риск за системната адекватност, води до 17% по-високи цени на електрическата енергия, както на Българската независима енергийна борса, така на общия европейски енергиен пазар". Посочва се, че това е заключението от доклад на ЕСО, който обаче на практика казва точно обратното. В него ясно се вижда, че след направени 700 симулации на сценарии за затваряне на въглищните мощности няма никаква опасност за системата. Конкретно за цената - да, наистина се допуска повишение със 17% през 2027 г. при по-бързото ограничаване на въглищата, но ясно е посочено, че това ще бъде за сметка на 1.2 млрд. лв. по-малки оперативни разходи в сектора на година. Или за пет години ще бъдат спестени цели 6 млрд. лв. от по-ранното затваряне на въглищата. Също така при този сценарий цената на тока към 2032 г. е с цели 30% под тази, която ЕСО прогнозира при запазване на въглищата.

Обществена реакция

Бързането, спорните данни и липсата на прозрачност и консултации предизвикаха множество негативни реакции за представената от президента енергийна стратегия. Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) например излезе с анализ "Завладяната българска енергетика - с хоризонт до 2053 г.", който посочва как предложенията ще увеличат зависимостта на страната от Русия. "Проектът предвижда подчиняването на сектора на мащабни неосъществими енергийни проекти без икономическа обосновка и ще запази структурата на сектора, създадена и поддържана по модел на Кремъл, отдалечаваща България от Европейския съюз и неговите правила и цели", е един от основните изводи в него.

Също така от ЦИД посочват, че предложението на служебното правителство погазва за пореден път институционалните механизми за вземане на решения, включително ролята на Комисията за енергиен преход (КЕП), сформирана от Консултативния съвет за Европейския зелен пакт към Министерския съвет. Тя е създадена като платформа за дискусия на над 40 заинтересовани страни в сектор енергетика, министерства и екоорганизации. Основна цел е да публикува доклад за извеждането на въглищните централи през 2030 г. и какви са икономическите измерения от това. Платформата фактически е част от Плана за възстановяване, като решенията за сектора трябва да се одобряват от нея. В случая това не е било направено.

Според Мария Трифонова, зам.-председател на КЕП, обявяването на стратегията на Радев всъщност е съвсем целенасочена. "Без убедителна икономическа обосновка отново се налагат мега проекти и мегаломанската концепция как България ще произвежда, съхранява и балансира енергията на Балканите, нищо че си остава страната сигурно с най-сериозни управленски дефицити в енергийния си сектор в региона", казва тя и допълва: "Въпреки, че се прави опит да се даде легитимност на документа чрез препратки към работата на Комисията по енергиен преход (КЕП), като заместник-председател на тази комисия категорично подчертавам, че представената стратегическа визия не е била обсъждана в КЕП".

Задачата на КЕП е да изготви сценарии за декарбонизация на енергийния сектор при съвместна работа на над 40 заинтересовани страни и въз основа на два симулационни модела. Първоначалните допускания, направени от членовете на КЕП относно техническия потенциал на различните технологии, не са отразени в представения документ. Не са отразени и коментарите, критики и съображения, които са отправени както от Европейската комисия към техническите параметри на моделирането, така и от членовете на КЕП.

Според Трифонова също така манипулативно е използвано името на разработчиците на един от моделите Climact без въобще да се вземат под внимание реалните резултати от модела и цялостният подход за разработване на декарбонизационни пътища. "Заимствани са резултати относно потреблението на енергия в различните сектори, но е пропуснато например да се каже, че моделът сочи, че инвестициите в нов АЕЦ не са рентабилни поради спадащи фактори на използваемост на технологията при такива свръхкапацитети на други електроенергийни мощности", твърди още зам.-председателят на КЕП.

Ток за всички

Най-голямата пробойна в 30-годишната стратегия са прогнозите за потреблението на ток. Според нея до 2053 г. България ще има нужда от два пъти повече електроенергия, без да се вземе предвид, че в последните години има непрестанен спад, а с мерките за енергийна ефективност, санирането и инсталирането на соларни панели за собствени нужди този процес само ще се ускорява. Освен това нито един друг стратегически документ не предвижда подобен ръст на енергопотреблението.

По-задълбочен поглед показва, че служебният кабинет въобще не е разгледал капацитетния фактор (capacity factor) на всичките мощности и това, че в региона се изграждат много нови мощности, които коренно ще променят пазара. Като се говори за нови ядрени блокове в АЕЦ "Козлодуй" и на площадката в Белене пък, не се дават реални данни за размера на нужните инвестиции (минимум 15 млрд. лв. за всеки един блок или общо 60 млрд. лв.) и за прогнозната цена на енергията от едни такива мощности и по-високата себестойност на електроенергията им.

Съвсем друг е въпросът дали изобщо имат място четири нови големи ядрени блока в страната до 2045 г. - два по 1000 мВт в Козлодуй и още толкова в Белене. Това за всеки поне малко запознат с енергийния сектор е ясно, че е невъзможно за изпълнение - освен че няма кой да налее 60 млрд. лв. в подобно начинание, просто няма как толкова големи мощности да работят едновременно на малкия български пазар. А вариантът с износа ще става все по-малък заради новите проекти във всички страни наоколо. Но пък залагането на тези проекти в стратегията оправдава решението на парламента да се правят американски блокове в Козлодуй. Поне за преди изборите това явно върши работа.

Все още няма коментари
Нов коментар