В ерата на алгоритъма критичното мислене е спасително

Отхвърляне на доказателствата

Отговорът, особено след избирането на Доналд Тръмп в САЩ през 2016 г., бе фокусиране върху опитите на външни играчи, например Русия и нейните проксита, да повлияят на западното общество, като използват онлайн дезинформационни кампании. Антидезинформационните усилия на организации като Digital Forensic Lab на Atlantic Council идентифицираха мрежи от ботове, управлявани от чужди държави, както и издирваха други връзки с държавни играчи.

Макар и играчите от чужди държави наистина да имат роля в дезинформацията, да се фокусираме върху тях означава да изпуснем не само това, което в много случаи са истинските корени на дезинформацията, но също така да пропуснем правилно да се отнесем към фундаменталните въпроси, водещи до създаването и разпространението на дезинформацията. Неспособността да адресираме тези въпроси само ще доведе до многократното повтаряне на същите условия, подкопаващи свободните демократични общества, като същевременно ще окуражи онези, които използват дезинформацията, и общностите, които я пропагандират, за свои цели.

По време на работата си съм срещал хора, които отричат това, което за мен е очевидна реалност. Дейността на Bellingcat се основава на употребата на доказателства с отворен код, доказателства, които са публично достъпни и са анализирани в работата ни чрез прозрачни и последователни методологии. Въпреки това има множество онлайн общности, които отхвърлят нашата работа и твърдят, че получаваме информация от западни разузнавателни служби с цел подсилване на дневния ред на западните държави срещу страни като Сирия и Русия.

Какви са истинските корени на дезинформацията? Защо тези общности, които са срещу фактите, изобщо се сформират? Често те започват като събрани заедно около конкретни теми, които може да не са задължително конспиративни по същество. Например някои хора, съставляващи общността, която не вярва в химическите атаки в Сирия, в началото бяха част от движението "Спрете войната", което се сформира заради инвазията в Ирак през 2003 г.

Общото помежду им е базовото недоверие в определени властови източници, обикновено спрямо някакво предполагаемо предателство - без значение доколко вярно или грешно може да бъде това в конкретния случай. При общността, появила се покрай отричането на употребата на химически оръжия в Сирия, най-често става въпрос за инвазията в Ирак през 2003 г., в която възприятието на медиите като съучастник в затвърждаването на схващането, че инвазията е заради предполагаемата заплаха от оръжия за масово поразяване, не само подсилва недоверието, а и позволява да се чертаят паралели между сирийското предполагаемо използване на химически оръжия и иракското предполагаемо запасяване с оръжия за масово поразяване.

Общество в балона

Трябва да се подчертае, че тези усещания за предателство може да не са неверни и често идват от хора, които обикновено не са привлечени от конспиративни теории. Но съществената разлика между тези, които са привлечени от конспирациите, и онези, които не са, е как тези предателства и загубата на доверие в институциите започват да определят цялото светоусещане на човека. За конспираторите това ограничава сложността на въпросите до прости избори като добро срещу зло или правилно срещу грешно.

Ерата на интернет създаде повече възможности за хората с еднакви идеи да се събират, а ерата на социалните медии увеличи достъпа до тези идеи. Всичко това бързо се превърна в ерата на алгоритмите, в която на човека се дава такова съдържание, каквото търсачките и социалните медии сметнат, че техните потребители искат да виждат - тоест съдържание, натрупващо се върху съдържание, което те вече са видели, като така се затвърждават техните вярвания и се подклажда алтернативна медийна ехо система.

Ако имате съмнение спрямо атаките с химически оръжия в Сирия, съдбата на малайзийския самолет или ефективността на ваксините, има групи във Facebook, личности в YouTube, популярни лица в социалните медии и алтернативни новинарски сайтове, като всички те са ви доставяни чрез алгоритмите на социалните медии, които са направени така, че да ви дават точно това съдържание, което смятат, че искате да видите. Което в този случай означава още конспиративни теории. Всичко това сформира една алтернативна медийна екосистема, която насочва хората към идеи извън мейнстрийма. Именно структурата на нашия интернет направи демокрациите уязвими от полуистини и зловредни лъжи.

Овластяване на младежите

Но какво да правим относно дезинформацията? Смятам, че е важно да имаме един многопластов подход, като ангажирането с онлайн общностите трябва да бъде ключово. Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. може да бъде разглеждана като чудесен пример за това какво е възможно.

Ситуацията в Украйна е доста специфична, тъй като от 2014 г. насам съществува онлайн общество, съставено от различни лица, включително журналисти, активисти, защитници на човешките права, изследователи на дезинформацията и обикновени хора, които следят събития в Украйна. В случая с малайзийския самолет Украйна стана един от първите конфликти, в които разследването с отворен код (тоест разследвания, основаващи се на публично достъпна информация, в частност на такава от социалните медии) изигра ключова роля не само в идентифицирането на отговорните за свалянето на полет MH17, но също така доведе до участието на онлайн обществото в разследващия процес.

Това означава, че вече имаше една общност, която се интересуваше от ситуацията в Украйна и разбираше концепциите за дезинформация и за разследване с отворен код. В седмиците преди инвазията части от това общество, както и хора, които наскоро се бяха заинтересували от информацията от Украйна, започнаха да документират руското струпване на войски по границата с Украйна, като руски потребители на TikTok документираха придвижването на войници и на оборудване на различни позиции по границата. Макар руското правителство да твърдеше, че струпването е свързано с провеждането на тренировки, беше ясно от типа на отрядите и на превозните средства, че това не е обикновеното военно придвижване, което се наблюдава по време на учение.

С наближаването на деня на инвазията обвинения относно украински нарушения и престъпление започнаха бързо да бъдат разпространявани от проруски канали. Те моментално бяха проучвани от общностите в социалните медии, които се бяха сформирали заради руското военно струпване, и често за по-малко от час след публикуването им биваха опровергавани.

Може да изглежда, че тези усилия за справяне с дезинформацията са се появили бързо и спонтанно, но основите за съществуването на тези общности бяха положени още през 2014 г., в частност след свалянето на полет MH17. Според мен, ако искаме по-устойчив подход в борбата с дезинформация, трябва да мислим за изграждането на такива общества и за овластяването на хората, които ще доведат до промяната. Смятам, че трябва да покажем на младежите как могат да допринесат положително за темите, от които се интересуват, като част от една онлайн общност. Трябва да ги научим на критично мислене и на разследващи умения, както и да им покажем как да сформират онлайн общества, чиято цел е да окажат влияние.

Това, което се случва с общностите, които не вярват във фактите, трябва да бъде разглеждано през призмата на онлайн радикализацията. Макар обикновено да мислим, че радикализацията се отнася за крайнодясното и ислямистите, наблюдаваме как същите процеси на радикализация засягат широк спектър от общности - от плоскоземците до ковид конспираторите. Трябва само да погледнем към щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г., за да видим различните форми на онлайн радикализация - в атакуващите тълпи имаше всичко: от крайнодесни до истински вярващи в сатанистки педофилски култове, управляващи света.

Дерадикализирането на тези толкова крайни светогледи е изключително трудно и често изисква участието на онези, които са най-близко до конкретния индивид, вместо опитите на медиите, правителството, проверяващите факти и на всички, които ще бъдат отхвърлени от най-радикализираните представители. Външното проповядване, каквото често се предлага в медиите днес, няма да свърши работа.

В Bellingcat скоро ще работим с базираната в Обединеното кралство организация The Student View, за да научим 16-, 17- и 18-годишните как да разследват теми, които засягат живота им. Надяваме се, че можем да комбинираме традиционните методи с методите с отворен код и да им покажем как могат да окажат влияние, както и да им дадем възможност да направят промени в собствения си живот. По този начин искаме да предотвратим превръщането им в ново поколение от гневни интернет потребители. Това не е лесна задача и изисква много усилия, а Bellingcat все още е малка организация. Надявам се, че всички ние можем да бъдем част от усилията за превръщането на онлайн света в едно по-добро и по-продуктивно място. Защото възможностите са налице, ако успеем заедно да работим за тази цел.