Войната провокира надпревара за геополитическо лидерство
Западът е обединен в подкрепата си за Украйна срещу Русия, но влиянието му като защитник на основан на правила международен ред отслабва, показва ново проучване
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Една година след нахлуването на Русия в Украйна международният ред се променя фундаментално. Западът, обединен за първи път от години, преоткри целта си. Междувременно има нарастваща конкуренция за геополитическо лидерство сред нововъзникващите сили.
Една година след нахлуването на Русия в Украйна международният ред се променя фундаментално. Западът, обединен за първи път от години, преоткри целта си. Междувременно има нарастваща конкуренция за геополитическо лидерство сред нововъзникващите сили.
В Европа войната породи опасения относно способността на континента да се защитава и също така разкри сложността на дългосрочното излизане от дългогодишната зависимост от руската енергия. Тези проблеми поставиха под въпрос общоевропейските позиции за конфликта и доведоха както до скрити, така и до открити несъгласия - като конфузните ситуации около доставката на танкове "Леопард" и бавния подход на Унгария към санкции за Русия.
И все пак в сравнение с нарастващото политическо разделение около начина, по който да се подкрепи Украйна, общественото мнение за необходимостта да се направи това е силно. Ново проучване - в 10 европейски държави плюс Индия, Турция, Китай и Русия, на Европейския съвет за външна политика установи, че въпреки предизвикателствата от изминалата година европейците остават единни в подкрепата си за Украйна и в желанието си да видят Русия победена в конфликта.
Проучването показва, че мнозинството от анкетираните в ЕС-9 подкрепят и ембаргото върху руското гориво въпреки реалните щети, които причинява на някои национални икономики. Показателно е и възприятието за Русия една година по-късно - над две трети от анкетираните в ЕС-9 (66%) и Великобритания (77%) я виждат като "противник" или "съперник", което ги поставя редом до САЩ ( 71% на това мнение).
Но ако войната насърчи западното обединение, тя разкри и различията между възприятието на Запада и на други нации - основно за начините, по които би могла да приключи. В Европа и САЩ преобладаващото мнение е, че Украйна трябва да си върне цялата територия дори с цената на по-продължителна война. В Китай, Турция и Индия повечето респонденти предпочитат бърз край дори с цената Украйна да отстъпи територия на Русия.
Репутацията на Русия година след т.нар. тридневна "специална военна операция" също варира значително. Три четвърти от анкетираните в Китай (76%), Индия (77%) и Турция (73%) виждат Русия сега като по-силна или толкова силна, колкото беше. Още по-силно е мнението, че Русия е глобален "съюзник" или "партньор" на тяхната страна - Индия (80%), Китай (79%), Турция (69%). То е в ярък контраст с ЕС-9 и останалата част от Запада, където Русия не само се разглежда от мнозинството запитани като фундаментално по-слаба, но и като "агресивна" и "неблагонадеждна".
Може би най-отчетливото разделение обаче се вижда по отношение на бъдещия глобален ред. Тук, на Запад, има силно убеждение, че навлизаме в двуполюсен свят, оглавяван съответно от САЩ и Китай. Но другаде, и особено сред нововъзникващите сили като Индия и Турция, това мнение не е валидно. В тези два случая респондентите виждат страната си като нарастващ играч на международната сцена на многополюсен световен ред с множество центрове на влияние. При такъв сценарий Западът ще бъде само един полюс сред многото и няма да определя реда. Това би поставило Европа и по-широкия западен алианс в безпрецедентна позиция на защитник на основан на правила ред, но в крайна сметка на отслабваща сила.
Ето защо западните лидери би било добре да оценят амбициите на конкуриращите се сили спрямо основан на правила ред. В отношенията със страни, които са на границата на традиционното демократично и авторитарно разделение - като Индия и Турция, Европа не бива да изоставя своите ценности. Но ще е нужно дипломатическо балансиране за присъединяването им към ключови резолюции и разбиране как общественото мнение у дома влияе на дипломацията. Предстои да се види дали европейските лидери са готови за това предизвикателство и дали могат да укрепят позицията на Европа в един все по-разделен свят.
1 коментар
Няколко бележки към написаното от Сузи Д, което трябва да звучи като оборване на фалшиви претенции за светонво господство, а всъщност е поредното обговаряне и пропагандно набиване в главите на публиката на шлифовани неолиберални идеологеми.
1. Да напомня, че ЕСВП е едно съвсем обикновено грантово НПО и грандиозността в заглавието му не бива да подвежда, че изразява мнение на някаква сериозна структура. Ако Соросовото Отворано общество, разбира се, не е сериозна структура...
Само за сведение що за НПО е въпросното - водач на БГ клона на ЕСВП е Весела Чернева, която за краткото си време като съветник на кратко пребивавалия (за щастие!) като премиер Киро, успя да създаде забележителни проблеми с БЮРМ.
2. На неолибералните пропагандисти удивително им се губи причинно-следствената връзка! Не "Войната провокира надпревара за геополитическо лидерство", както твърди авторката, а е тъкмо обратното - обявяваният отпреди години от световни организации като БРИКС и ШОС стремеж за разбиване на хегемониалния американски диктат и преминаване към многополюсен свят е първопричината за избухване на войната на САЩ срещу Русия на територията на Украина.
Твърденията на авторката и подобни разчитат на късата памет на публиката, подложена на нездравословно пропагандно облъчване 24/7. Затова обявябаната от БРИКС и ШОС необходимост от замяна на модела - от американоцентричен към многополюсен свят, Сузи и Со премълчават и опростено представят на промитата публика като поредното СДС (стани да седна);
3. Обединеността на Запада - тая мантра се повтаря от сутрин до вечер, защото е много е важно картонената кула на единството да се представя за вечна като Хеопсова пирамида. Да, ЕС и англосаксонският свят са стегнати в клупа на американския свят и съвсем реално воюват за неговото продължаване.
Само че в ООН членуват още около 150-160 страни, сред които Китай, Индия, Мексико, Бразилия, Египет, Турция, Иран, Саудитска, Судан, Индонезия, ЮАР, Аржентина... Да продължавам ли?
Тях при Сузи Д защо ги няма като фактор? Та там живеят 3/4 от хоратана Земята!
Ами за да се създава впечатление, че Западът=света и волята на Запада е воля на света.
Изобщо не е вярно!
4. Пропагандната презумпция, че САЩ с васалния му т.нар. Запад отстояват "основан на правила международен ред" е един от стожерите на демагогията. На основание на кой "международен ред" САЩ и компания унщожиха Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Афганистан и след като ги разораха с бомби, ги превърнаха в генератори на нестабилност? За тези трагедии пропагандистите от ЕСВП и подобните им изобща не споменават!
Това е редът на САЩ, който видимо - заради оцеляването на човечеството - трябва да приключи.
Въпреки повърхностните (защото са за подобна публика) опити на разни грантови организации (...) да се хвърлят на амбразурата. В пропаганден смисъл.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.