Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
На пръв поглед фалитът на американската банка Silicon Valley Bank (SVB) изглежда много далече от България и трудно може да зарази местната икономика и бизнес. Това обаче е само на пръв поглед.
Между миналия петък, когато това се случи, и понеделник, когато се разбра, че американската държава ще изплати всички влогове в SVB, европейската и в частност българската иновативна икономика - цялата екосистема от стартъпи и подкрепящи ги фондове, беше застинала в очакване на лавина от негативни последствия.
На пръв поглед фалитът на американската банка Silicon Valley Bank (SVB) изглежда много далече от България и трудно може да зарази местната икономика и бизнес. Това обаче е само на пръв поглед.
Между миналия петък, когато това се случи, и понеделник, когато се разбра, че американската държава ще изплати всички влогове в SVB, европейската и в частност българската иновативна икономика - цялата екосистема от стартъпи и подкрепящи ги фондове, беше застинала в очакване на лавина от негативни последствия.
В американската банка през последните години бяха концентрирани сериозна сума депозити от стартиращи компании и финансиращи ги фондове за рисков капитал. Краят на ковид пандемията беше съпроводен от бурен ръст на пазарите, който наду оценките на технологичните стартъпи и съответно фондовете, които инвестират в тях. SVB e банка, която таргетира точно този пазар и този ръст доведе до утрояване на депозитите в нея от 62 до 189 млрд. долара само за две години до края на 2021 г. Сериозна част от тези пари банката решава да инвестира в дългосрочни американски ДЦК, в което нямаше да има никакъв проблем, ако лихвите бяха продължили да са ниски. Те обаче се увеличиха. После още веднъж. След това пак. И пак.
С увеличението на лихвите десетилетието на безплатни пари свърши и заедно с това намаляха парите към фондовете за рисков капитал, или поне очакванията към тях станаха малко по-различни - да се инвестира повече в компании с реалистични бизнес модели, които в ясен момент реално да започнат да печелят, за да изплащат вложения в тях капитал. Вече основаните стартъпи обаче продължават да имат нужда от пари и започват все повече да ги взимат от депозитите си. И така парите в SVB започват да намаляват.
В същото време по-високите лихви означават, че дълговите книжа, в които банката е инвестирала, вече струват по-малко, но за да изплати депозитите си, тя трябва да ги продава на загуба. Въпреки това се отваря дупка, която обаче беше забелязана и в крайна сметка се стигна до класическа паника и масово теглене на пари. Банката фалира.
Няколко, основани в България компании - част от големите надежди за ново поколение в бизнеса, дори имаха влогове там. Както ще видите в темата от корицата в крайна сметка в САЩ надделяват аргументите на VC фондовете и големите стартъпи, че държавата трябва да плати всички депозити. Иначе, плашат те, край с технологичния прогрес, край с иновациите, Китай ще спечели технологичната надпревара, САЩ ще престанат да бъдат важна държава.
Това е доста спорна теза, като опасното в нея е, ако тя е вярна. Ако иновациите се случват само в стартъп света, със сериозен достъп до безплатни пари, а вече и с държавна защита от пазарни рискове, дългосрочно проблемите ще са сериозни.
Държавата обаче най-често гледа краткосрочно и в случая реши да плати сметката за лошото управление на SVB. Това за щастие обезсили най-негативните сценарии, но рисковете пред тази екосистема сега пак са по-големи, отколкото изглеждаха преди седмица.
Паниката може да е много голяма сила и това тази седмица се вижда не само във фалита на SVB. Служебната финансова министърка, абсолютно неочаквано, успя да предизвика сериозен скандал (и дори наченки на паника) със серия изказвания. На специална пресконференция тя обясни, че последните парламенти гласуваха много решения, които водят до увеличение на разходите, съответно може да се наложи рязко да се увеличат данъците, включително и да въведе еднократен данък "свръхпечалба" и да се наложи да се търси помощ от МВФ. Изказването й дойде, след като (вероятно като част от предизборната кампания на ГЕРБ) към медиите беше разпространен вътрешен доклад на финансовото министерство, в който се казва, че ако се следва сегашната политика, има риск да се отложи влизането в еврозоната или да се поставят условия за промяна на фиксирания курс към еврото. Накратко - финансовата министърка официално заяви, че държавата няма достатъчно приходи, не може да намери допълнителни освен със сериозно рязане на разходи и отмяна на ДДС отстъпките и че може да се наложи кризисно финансиране от МВФ. Това е глупава политическа игра с един от най-опасните пламъци - на паниката от финансова криза. Рационални основания за нея няма, но остават два въпроса - кой предизвика тази буря и как в много спешен порядък ще бъдат поправени щетите от тези изказвания (вижте коментар тук и анализ в този текст).
6 коментара
Пренаивно и несериозно е набълбукването с нисколихвени американски ДЦК да се отнася тук единствено и само към Силиконовата банка.
Това видимо се превръща в структурен проблем на цялата западна финансова система, която в момента трещи от неочакваното вдигане на лихвите, защото от ФЕД дълго и неспирно успокояваха света и твърдяха, че US инфлацията не е структурна, а е привнесена отвън и мерки не се налагат, а изведнъж за 2-3 месеца лихвити скочиха от 0 на над 4%.
Хайде, сега печатницата на ФЕД отново ще зачерви машините и стартъпите ще си получат - напълно незаконно - целите вложения, а не само гарантираните на физически лица до 250 хил долара. С благовидния предлог да се спасяват технологичните стартъпи. Всъщност това са в голявата си част добре мотивиращи текстово дейността си финансови кърлежи, които, ако можеха да произведат нещо уау!, би следвало и да могат да го прададат със свръхпечалба.
По същата схема преди 15 г се спасяваше американската автомобилна промишленост - със стотици млрд. лепнещи от мастило долари...
И спаси ли се?... Тцъ.
И моля финансовият гуру да сподели вижданията си и за Креди сюис, която, чета, че щяла да бъде "+спасявана" от Швейцарската национална банка, която за м.г. обяви 100 + млрд франка загуба! Ами Дойче банк? А Креди Лионе?
Видимо се задава структурна криза на глобалния западен финансов капитал.
Оказва се, че отрязването на Русия от западната финансова система ѝ е направило неподозирана услуга, а преминаването на страните от БРИКС и ШОС към постепенно разплащане в национални валути, а не през долара, е доста предвидлив ход.
И - разбира се - проблемът е в Путин.
Само дето БРИКС не могат да съществуват без да експортират стоки и суровини към този лош, лош Запад. И не знам колко не е спасена американската автомобилна промишленост, но във всеки случай Тесла се развива. И един ден ще стане най-големият автомобилен производител въпреки изцепките на СЕО-то си. А Лада спря производството... след изтеглянето на Рено - Нисан. Защо така, докторе? Май доларът все ви е виновен?
В Капитал по традиция отсъстват сериозни анализи и добре, че поне някой от читателите пише...
До коментар [#4] от "masay":
Отсъстват, защото няма кой да ги прави. Няма качество. Има хора с гимназиален английски. Затова ни заливат с The Economist-ични преводи на пропагандни изливи.
Така пропаганда не се прави. Така се прави обратното на това, което официализираш. И хората реагират именно така.
Ето, Митрофанова отишла в Берковица и подарила на общината бюст на Христо Ботев. Така се прави . Ботев нито е руснак, нито им е апологет. Но това е зачитане на националните ни герои.
Кога Херо нещо на някого е подарила?
За грантовете знаем. Затова сме на това дередже.
По-важно от това да се заяждаме е трезво да погледнем дали в нашата банкова система няма вложени едни милиарди левове в ДЦК с ниски лихви и какво следва оттова. Статистиката със сигурност може да покаже кои банки са се запасили обилно с такива ДЦК. Хеджиран ли е този риск? Аз за себе си знам отговора. Потърсете го и Вие.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.