Ще счупи ли Нетаняху Израел
Когато "цветът на нацията" е излязъл на протест, е време за притеснение
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Това трябваше да е моментът на Израел. С наближаването на 75-ия рожден ден на държавата през април рискът от конвенционална война със съседните арабски държави, която от десетилетия е огромна опасност, е най-нисък от 1948 г. насам. Палестинската интифада, или бунтът срещу окупацията, приключи преди 18 години. Израелската икономика, захранвана от технологиите, е по-успешна и глобално значима от всякога. Миналата година БВП на глава от населението достигна 55 000 долара, което прави страната по-богата от средното за ЕС.
Това трябваше да е моментът на Израел. С наближаването на 75-ия рожден ден на държавата през април рискът от конвенционална война със съседните арабски държави, която от десетилетия е огромна опасност, е най-нисък от 1948 г. насам. Палестинската интифада, или бунтът срещу окупацията, приключи преди 18 години. Израелската икономика, захранвана от технологиите, е по-успешна и глобално значима от всякога. Миналата година БВП на глава от населението достигна 55 000 долара, което прави страната по-богата от средното за ЕС.
- Новото правителство в Израел: Надясно от най-дясното
- Порочният кръг на насилие между Израел и палестинците
Но вместо празненства Израел е изправен пред криза. Съдебните реформи, предложени от дясното коалиционно правителство, ще подкопаят върховенството на закона и ще отслабят демокрацията. Премиерът Бенямин Нетаняху, който управлява страната през 15 от последните 27 години, се гордее, че постига безмилостни, често грозни сделки, които в крайна сметка правят държавата по-силна. Но сега той рискува да прахоса своето политическо наследство и да остави Израел по-малко способен да се справи със социалните и геополитическите предизвикателства през предстоящите десетилетия.
Страната е обхваната от нестабилност. На 11 март стотици хиляди израелци излязоха по улиците, за да се включат в протест, който може би е най-големият за държавата изобщо. Генерали, предприемачи и учени предупреждават, че демокрацията е под заплаха, а около 60% от населението са против съдебните реформи. Яростната риторика от десните политици, включително от министри, спомогна за подклаждане на насилието на Западния бряг - до този момент на 2023 г. са убити 80 палестинци, което вероятно е най-големият брой от две десетилетия насам.
Бунтовете могат още да ескалират. Кнесетът (парламентът в Израел) може да прокара законодателството през следващите две седмици. Може да се стигне до противопоставяне между него и Върховния съд, което да принуди гражданите и войниците да направят болезнен избор. Бившият премиер Ехуд Барак призова към масово гражданско неподчинение.
Реформите са лошо решение на един истински проблем. Израел няма написана конституция. Но от десетилетия Върховният съд гарантира, че може да налага някои "основни" закони, които се равняват на полуконституция, като така прескача Кнесета. Дясното правителство обаче привижда заграбване на властта от лявото съдебно статукво. Но Нетаняху, който е изправен пред обвинения в корупция и мрази съдебния елит, налага грешно решение. Неговите реформи ще позволят на Кнесета да назначава съдии и да прескача Върховния съд, което ще даде безконтролни правомощия на всяко мнозинство в парламента.
Конфликтът е част от битката за израелската идентичност, която става все по-поляризирана. Крайнодясното се разраства, подхранвано от демагогската политика на Нетаняху срещу елитите, от неравенството и от по-големия брой еврейски заселници на Западния бряг. Броят на ултраортодоксалните евреи в Израел също бързо се увеличава - те са 13% от населението и мнозина изучават Тората, вместо да работят или да служат в армията. Заедно крайнодесните и ортодоксалните партии спечелиха една четвърт от депутатските места на изборите миналата година. Тъй като лявоцентристките партии и дясната формация на Нетаняху "Ликуд" не искаха да управляват заедно, Нетаняху състави коалиция с тях. Умерените израелци негодуват, че те създават богатството, плащат данъците и водят войните в страната, която е на път да предаде своите либерални корени.
Много други държави са преживявали изблици на популизъм и на разединяващо управление. Но Израел е необичайно уязвим. Една от причините за това е икономиката, чието ядро са технологиите, генериращи над половината от износа. Това е задвижвано от разходи за изследвания и развитите, които възлизат на 5% от БВП годишно - най-високо равнище сред богатите страни. Експертите и предприемачите, които правят всичко това възможно, са недоволни, че държавата им се влияе от религиозни фанатици и може да емигрират.
Израел е също така уязвим и защото не може да си позволи да отблъсне САЩ, които гарантират неговата сигурност и доставят 80% от внесените оръжия. Двупартийната американска подкрепа за Израел намалява - мнозинството от демократите и от хората на възраст между 18 и 29 години гледат неблагосклонно на страната. Над 90 членове на Конгреса се включиха в писмо до президента Джо Байдън, в което се противопоставят на израелските съдебни реформи. Същевременно Иран обогати уран до 84% и Великобритания, Франция и Германия предупреждават за "все по-голяма ескалация в неговата ядрена програма". Нетаняху изгради връзки със сунитските арабски държави, за да сформира антииранска коалиция. Но наскоро Саудитска Арабия постигна споразумение за деескалация с Техеран с посредничеството на Китай. В един опасен и нестабилен регион САЩ остават незаменим съюзник на Израел.
Последната уязвимост засяга арабските граждани на Израел и палестинците на Западния бряг. Ако правата на малцинствата в Израел бъдат ограничени, израелските араби, които се сблъскват с дискриминация, ще станат все по-разочаровани. А на Западния бряг Върховният съд до известна степен възпира разрастването на селищата. Отслабването на съда, дори когато израелските министри открито демонстрират антиарабски расизъм, е провокативен акт. Нетаняху се надява, че палестинският въпрос може да бъде замразен завинаги. Но 87-годишният кооперативен палестински лидер може да не изкара още дълго, а нови милиции започват да се появяват.
Какво може да се направи? Съдебните реформи трябва да бъдат сложени на "пауза". Подходяща цел за 75-ата годишнина на Израел би била конституционна спогодба, която да постигне баланс между съда и парламента и да осигури широк консенсус. Разделените страни се нуждаят от по-силни институции и защити, а не от по-слаби такива. За Израел също така е необходима политическа реорганизация, така че партиите да отразяват социалната промяна. Около 50-60% от израелските гласоподаватели са умерени и заедно могат да постигнат мнозинство в Кнесета.
Светският прагматик Нетаняху е най-последователният израелски политик през последните 25 години и има съществено участие в икономическото възстановяване на страната и в сближаването с някои арабски страни. Той със сигурност знае, че едно по-въздържано правителство би управлявало по-добре от сегашното, което разчита на екстремисти. Ако успее да катализира нова центристка конфигурация в политиката на Израел, премиерът ще осигури своето наследство. Уви, неговият бранд е прекалено отровен и той е прекалено фокусиран върху своето оцеляване. Времето му е отминало. За да бъде спрян Нетаняху да счупи Израел, умерените сили трябва да противостоят на неговото заграбване на властта и да настояват за правителство, което ще изведе единствената успешна либерална демокрация в Близкия изток на един по-малко опасен път.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.