Петролни печалби или бъдеще, в което ще можем да живеем

Докладът също така включва какво трябва да направим сега. Посланието е познато - незабавни и дълбоки съкращения на емисиите на парникови газове във всички сектори, като е необходимо да се достигне нетна нула на въглеродните емисии до началото на 50-те години на века.

И все пак каква е ползата от още един доклад? Той, разбира се, е подходяща пръчка, с която да се удрят правителствата и корпорациите, които не правят достатъчно в борбата с климатичните промени. Но този документ ще бъде и част от подготовката за следващатаконференция на ООН по изменението на климата (COP28), която ще се проведе в Обединените арабски емирства през ноември и декември.

Това са ключови разговори. Техен домакин е петролна държава, а председател ще бъде Султан ал Джабер, който е главен изпълнителен директор на националната петролна компания на Абу Даби. С петролна държава и петролен председател доверието към целия процес на ООН е под светлината на прожекторите, освен ако не се постигне твърдо споразумение, което да е в унисон с новия доклад. COP28 се очаква да бъде глобален сблъсък между петролните интереси и бъдещето, в което ще можем да живеем, с такава яснота, каквато светът не е виждал до този момент.

Какви са възможностите за постигането на пробив? На COP26 в Глазгоу във финалния текст на декларацията бе включено "прекратяване" на употребата на въглищата. Но в последния момент Индия и Китай се противопоставиха на това, тъй като те използват повече въглища, за да генерират електричество, докато САЩ и ЕС използват повече природен газ. Постигнатият компромис бе смекчаване на думата - от "прекратяване" на "намаляване" на употребата на въглища.

Този случай може да изглежда незадоволителен предвид мащаба на климатичната криза. Но след 26 години на преговори най-накрая духът на публичното назоваване на изкопаемите горива като проблем бе пуснат от бутилката.

Миналата година на COP27 Индия призова за "намаляване" на употребата на всички изкопаеми горива. Макар че предложението не бе включено във финалното споразумение, зад затворени врати аз чух как близо 80 страни бяха съгласни с това. Тази година на COP28 е възможно достатъчно държави да притиснат останалите да се съгласят с прекратяване на употребата на всички изкопаеми горива като единствен надежден отговор на предупрежденията на учените. Централно за подобно споразумение ще бъде гражданското общество, което да каже, че това е ключово негово искане.

На практика това ще означава, че COP28 ще поиска страните да предадат свои подобрени климатични планове, покриващи сега 2030 г., както и плановете за 2030 - 2035 г. да бъдат в унисон с ангажимента за бързото прекратяване на употребата на изкопаемите горива преди 2050 г.

Вторият възможен пробив е относно финансирането. Разговорите по време на COP27 в Египет бяха забележителни в следния аспект - глобалният юг беше единен като никога досега. Той поиска от глобалния север да плати за разрушенията, причинени от екстремното време в резултат на климатичните промени. Като се изправиха заедно, тези страни получиха фонда за загуби и щети. Сега глобалният юг може да направи това отново във връзка с финансирането на енергийния преход.

Тук последователността е от значение. Финансирането трябва да дойде първо. Съществува огромно недоверие сред уязвимите държави, че достатъчното финансиране, гарантиращо бърз и справедлив енергиен преход, ще се материализира.

Следващия месец във Вашингтон на среща на Коалицията на финансовите министри за климатични действия ще видим колко сериозен е глобалният север относно събирането на трилионите, които са необходими. И дали САЩ, ЕС и Великобритания ще настояват достатъчно силно за трансформацията на Международния валутен фонд, Световната банка и останалата международна финансова структура, за да се мобилизират ресурсите в мащаба, който е нужен.