История за 70 хил. борци, или как утре започва от вчера
Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Годината е 1985 - началото на края на соца. Тогава в спортните зали на цялата страна тренират 70 000 борци. През следващите години България ще стане световна сила в борбата, а след това тези хора ще станат и основната мрежа на българската организирана престъпност. По-важното обаче е друго - възходът на борбата в България е целенасочено усилие. Държавата взима решение това да се случи, инвестира в образование, като през 70-те години създава спортни училища във всеки областен град и след едно десетилетие започват резултатите. Успехът не е само в борбата, а и в щангите, бокса и други спортове, и всичко това се дължи донякъде на спортните училища, в които са учили повечето тогавашни звезди. Това не се случва само в спорта.
Пак през 70-те години във всички областни градове се създават математически гимназии. Те не само превръщат България в една от държавите с най-много спечелени медали от международни олимпиади, но обучават първите български програмисти. Повечето успешни истории от първата вълна технологични компании могат да бъдат свързани с възпитаници на тези гимназии.
Годината е 1985 - началото на края на соца. Тогава в спортните зали на цялата страна тренират 70 000 борци. През следващите години България ще стане световна сила в борбата, а след това тези хора ще станат и основната мрежа на българската организирана престъпност. По-важното обаче е друго - възходът на борбата в България е целенасочено усилие. Държавата взима решение това да се случи, инвестира в образование, като през 70-те години създава спортни училища във всеки областен град и след едно десетилетие започват резултатите. Успехът не е само в борбата, а и в щангите, бокса и други спортове, и всичко това се дължи донякъде на спортните училища, в които са учили повечето тогавашни звезди. Това не се случва само в спорта.
Пак през 70-те години във всички областни градове се създават математически гимназии. Те не само превръщат България в една от държавите с най-много спечелени медали от международни олимпиади, но обучават първите български програмисти. Повечето успешни истории от първата вълна технологични компании могат да бъдат свързани с възпитаници на тези гимназии.
Схващате идеята - целенасочените усилия в образованието водят до системни промени в държавата само след едно поколение. Ако те са неразумно прицелени, в комбинация с други недостатъци, създават мафия. В обратния случай - софтуерни инженери, които създават стойност и правят всички по-богати.
Последният опит нещо подобно да се случи в България е от края на 80-те, когато експериментално се въвеждат методи за обучение по математика, които и до днес се смятат за модерни. Оттогава - нищо. Или по-точно, почти нищо. Има отделни, героични индивидуални усилия за промяна, които заслужават огромно уважение. Извън тях масовото образование е на трагично ниво. Oт това ще ни боли много.
Такова е и усещането за развитие на държавата. България влачи краката си след всички останали в Европа и много далече от потенциала си. Ако сега не се случва нищо в образованието, няма да се случва и нищо в държавата след 10 години.
Темата от корицата в този брой на "Капитал" е за утре. В текстовете от темата (тук, тук, тук, тук и тук) са събрани няколко мнения от хора, които имат идеи какво да се направи в образованието, така че да има добър резултат след няколко години. Някои от тези идеи могат да станат, други сигурно няма да се харесат на много хора, изключително важно е обаче да започнем да си говорим за това. Защото онзи ден, вчера и днес вече сме изпуснали да го направим. Резултатът е, че от масовата образователна система сега в повечето случаи излизат неадекватни дори за сегашния свят деца. Частните училища произвеждат предимно емигранти - външни и вътрешни. Въпросът е какво да направим за утре.
2 коментара
И двата примера - за борците и за математиците - не са довършени и се създава усещане за целенасочената манипулативност на текста.
Нищо не разбирам от спорт, но мой добър приятел беше един от известните треньори по свободна борба. Разпитвал го за престъпниците, а той ми е обяснявал как се създава национална доктрна (в случая спортна) - с преравяне на всяко село и училище и търсене на потенциални (спортни) таланти, които после да се шлифоват от треньори все повече и повече. Това дава резултат и БГ за десетилетия става №1 в света в борбата с десетки олимпийски и световни шампиони.
Идентично беше в стратегията за развитието на физико-математическите дисциплини.
Само че това беше при социализма.
Свърши соцът, свършиха и работещите стратегии за образованието.
Проф. Николай Генчев в интервю в началото на 90-те обясни, че БГ образованието го чака тотален разпад. Звучеше абсурдно. Бяхме най-грамотната нация в Европа.
Тогава.
Сега неграмотността на половината българи е тъжна реалност...
P.S. Та да довършим изреченията:
а) за борците/щангистите/каратистите - това бяха нещо като бройлери - десетки хиляди бройлери - които бяха обучени и можеха да правят само едно-единствено нещо, за което им се плащаше. Когато тези хора станаха ненужни - просто хиляди млади и силни мъже бяха изхвърлени на улицата. Гладът е лош съветник.
Затворете мините и вижте какво ще се случи с останалите без хляб миньори. Същото...
б) за математиците - те просто заминаха. Нарича се "изтичане на мозъци". И защото държавата БГ е докарана за 30+ години от евроатлантическите напъни дотам да не може да предложи нищичко за развитие на талантливите си деца, нацията ни ударно се обезмозъчава.
Това е проблемът.
А дали математиците не са заминали случайно към държави с евроатлантическа ориентация? Защото и Путин се опита да привлече български програмисти, ама аз не вярвам дори и един да е заминал. Май никой не иска да живее и работи в Иркутск и в Улан Уде. Защо ли?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.